Герои в очакване

 

Спомняте ли си какво каза в началото на ПЛАНдемията един от нейните главни организатори – Клаус Шваб: „имаме много тесен прозорец от време.“ Предполагам, че той е визирал други проблеми, които стартира, ако действията предвидени в ПЛАНдемията не се случват по план. Всеки план има бъг и тук ми се иска да споделя моето мнение за един от евентуалните бъгове, които като всяко малко камъче, може да обърне каруцата на глобалистите.

Филип Зимбардо(американски социален психолог, познат на широката публика с провеждането на така наречения „Стандфордски затворнически експеримент“) пише следното:

„По причини, които все още не разбираме напълно, когато са поставени в специални обстоятелства, хиляди обикновени хора във всяка страна по света вземат решението да действат героично. На повърхността перспективата, която приемаме тук, като че опровергава мита за героя и превръща нещо специално в банално. Това не е така обаче, защото позицията ни продължава да признава, че героичният акт наистина е специален и рядък.

Героизмът подкрепя идеалите за общност и служи като необикновен водач, тъй като осигурява образцов ролеви модел на просоциално поведение. Баналността на героизма означава, че всички сме герои в очакване. Това е избор, който може да се изисква от всички нас в някакъв момент във времето. Вярвам, че като превръщаме героизма в егалитарна характеристика на човешката природа, а не в рязка характеристика на избрано малцинство, можем по-добре да насърчаваме героичните действия във всяка общност. Според журналистката Каръл Депино: „Всеки е способен да стане герой в една или друга степен. Понякога може да не го осъзнавате. За някого това може да е нещо толкова дребно като държането на вратата и поздравяването. Всички ние сме герои за някого.“ 

Нека си припомним историята на снимка, която стои в началото на тази статия.

Казват, че това е една от най-впечатляващите снимки, които са останали от Втората световна война. Представете си дали вие самите бихте имали куража, ако сте сред група нацистки ентусиасти с изпъната за поздрав ръка, да останете със скръстени ръце и да не последвате техния пример? Точно така е постъпил мъжа, който вижте ограден в кръг  на снимката. Историята твърди, че снимката е направена през юни 1936 г. в корабостроителницата  Blohm+Voss – Хамбург , по време на кръщенето на нов кораб за германския флот.

Всички служители са се подчинили (било от страх, било от политически убеждения) и са вдигнали ръка с изключение на един мъж.  Неговото име е Аугуст Ландмесер и той се присъединява към нацистката партия, само и само за да остане служител на корабостроителницата Blohm+Voss в Хамбург.  През 1933 г. съдбата го среща с красивата еврейка Ирма Еклер и той се влюбва в нея. Аугуст не само пренебрегва случващото се в Германия, но и създава семейство с Ирма и през 1935г.  се ражда тяхната дъщеря – Ингрид. Тази негова постъпка води до изключването му от нацистката партия и това е причината той да се появи на снимката в такава поза. Виждайки антисемитския развой на  събитията в Германия, през 1935г. двойката прави опит да избяга от страната, но са хванати на границата. Аугуст е обвинен в престъпление „опозоряване на расата“ и е помолен да прекъсне връзката си с Ирма. Той не приема и бива изпратен в концентрационен лагер. Ирма също е изпратена  в концентрационен лагер. Ирма е бременна и ражда втората им дъщеря Ирен. След това тя е разделена от дъщерите си и умира в концентрационния лагер.

Тази снимка можеше никога да не види бял свят и никой да не научи историята на Аугуст, но през 1996г. неговата дъщеря Ирен публикува снимката и разказа историята на баща си.

Аз видях снимката на стената на мой приятел във Фашистбук, който беше написал, че се чувства точно като Аугуст, заобиколен от ентусиазирани участници в експеримента за генна терапия, който се провежда в момента. За мен той веднага попадна в категорията на хората, които поставени в специални условия са взели решението да действат героично. Всеки може да стане такъв герой, защото времената са наистина специални. Направете си списък като мен и в него добавяйте хората, които избраха да станат герои: журналистите, които се осмелиха да говорят истината и да назоват нещата с истинските им имена (Светла Петрова, Иван Стаменов) , лекарите, които отказаха да се продадат за пари и не смениха науката с шарлатанство, хората, които бяха уволнени от работа, защото отказаха да участват в експеримента за генна терапия, учителите, които защитиха достойнството на децата и не ги накараха да се подлагат на унизителни тестове, всеки, който запази човешкото у себе се и избра да остане човек, а не да се превърне в експериментален плъх.  Тези хора ще останат в историята, докато всеки който е подкрепил това нечовешко издевателство ще бъде надлежно забравен и ще бъде отбелязан като поредното банално зло, което не е успяло в начинанието си. Нито една стратегия не би успяла, ако срещу нея се изправят стотици, хиляди, милиони герои в очакване, които са избрали да се превърнат в истински герои. 

Списъкът, който ще направите ще ви дава сила и кураж и ще знаете, че не сте сами в тази битка. На първо място в него сложете вашето име, защото вие също сте герой в очакване, чието време е дошло,  нали? Вие няма да допуснете да унищожите собственото си сърце и ще го запазите.

 „Линията, разделяща доброто от злото, пресича сърцето на всеки човек. Кой би унищожил макар и частица от собственото си сърце?“ Александър Солженицин