Връзката “Съзнание-Тяло”

 

В Израел са направили едно много интересно проучване. Капка кръв беше взета от човек и показана на екран. На екрана можеше да се види интересна картина. Виждаха се бактерии-те се движат бавно, виждат се макрофаги – кръвните клетки, които са отговорни за поддържането на кръвта чиста. Те са като дезинфектанти. Това е тяхната мисия – да премахнат всичко чуждо.

Но … Те някак спят. Бактериите се движат небрежно, като на булевард по време на вечерна разходка, а макрофагите спят. Не ги виждат.

На човека, от когото е взета кръвта се пуска забавен филм, комедия и настроението му започва да се подобрява. И тогава забавлението започва. Макрофагът внезапно се събужда и веднага започва да изпълнява преките си служебни задължения. Той се навива до бактерията и започва да я поглъща с апетит. Може би е време за обяд и той изпитва забележителен апетит, но … Всъщност всичко е много по-интересно.

Връзката “Съзнание-Тяло” се обсъжда дълго време и има много доказателства за това. Но интересното в това проучване е, че клетките на имунната защита са много отзивчиви към нашето настроение. И това не е всичко.

Нека отбележим важно нещо:

„Капката кръв е отделена от собственика си. По това време той седи в друга стая и настроението му по някакъв неразбираем начин се отразява на капката кръв, която беше в първата стая. “

Това означава, че има някои информационни канали, чрез които вълните на съзнанието могат да въздействат на обект, който е далеч от самия източник на съзнание.

Но има и друга страна на това изследване. Започва прожекция на фрагменти от филм на ужасите. В същото време в капката кръв започнаха да се случват странни неща. Ето … бактериите вече са се активирали! Те изведнъж се съживиха, развеселиха се и някак изведнъж ги станаха повече. И те започнаха да се държат като у дома си. Дори започнаха да атакуват макрофагите, които се “отдръпнаха” и се разпръснаха в различни посоки. Кой го направи това?

Принципът е ясен: състоянието на съзнанието е най-важният фактор за поддържане на нашата вътрешна екология. И не само нашата. В края на краищата, вълните на съзнанието, както отбелязахме по-горе, започват да се разпространяват в околната среда и засягат отдалечените клетки от собствената им кръв.

И не само на своята кръв.

Все пак децата и роднините ми са носители на моята кръв. Това означава, че настроението ми влияе върху състоянието на макрофагите на децата ми, където и да се намират – наблизо или на друг континент. Това означава, че състоянието ми на съзнание участва в, така да се каже, „имунитетът, даден при раждане“.

Това ме подсеща за една забавна история. Разказа го един пациент, часовникар. Тази работа, както знаем, е много прецизна, изисква много внимание и точни действия. Но понякога, докато работел, показалецът на лявата му ръка започвал да потрепва. Ясно е, че е невъзможно да се работи в това състояние. Какво да прави?

Не, той не масажирал пръста си, не пиел магнезий за облекчаване на спазмите, не си почивала ръката му. Той звънял по телефона на майка си, която живеела далеч, далеч, на хиляди километри. Мислите ли, че той я попитал за това как да премахне досадният тремор?

Грешите. Нека чуем какво казвал той:

„Мамо, пак се тревожиш за мен! Спри да се притесняваш, иначе не мога да работя! “

Ако дори леко вълнение на една майка може да причини нередности във физиологията на нейния син, тогава какво да кажем за големите сътресения. От тук правим важна стъпка в разбирането на същността на нещата.

Заключението е просто: старата формула: „Това е моят живот, това, което си искам ще правя с него“ е безнадеждно остаряла.

„Нашето състояние на съзнание е отговорно за състоянието на имунитета на нашите деца, роднини и приятели“, така трябва да се разбира животът сега.

Следователно е необходимо да се намери начин да се създаде веселост, радост, щастие и е желателно да се създаде в най-голямо количество.

PS:

Става ясен и феноменът на Норман Кузинс, който е излекуван с помощта на смях от нелечима фатална болест. Размислите довели Норман Кузинс до очевидната идея: ако негативните емоции, потискащи ендокринната система, са „провокатори“ на болести, тогава положителните емоции, активирайки нейната дейност, могат да се превърнат в „стимулатори“ на възстановяването. Освен това всеки човек има много просто и достъпно средство за изцеление – смехът. Старата поговорка „Смехът е най-доброто лекарство“ има физиологично проявление.

През 1976 г. Норман Кузънс публикува автобиографичната си книга „Анатомия на болестта“ (от гледна точка на пациента), която буквално става бетселър. Въз основа на собствения си опит авторът е показал, че положителното емоционално състояние може да излекува дори сериозно заболяване.

„Човекът, който разсмя смъртта”

Read More

0

Д-р Петерис Клява: Смърт няма - тя е само преход в друго измерение!

Човешкият мозък е квантов компютър, а съзнанието е програмата, зададена от Вселената

Човешкият мозък е квантов компютър, а съзнанието е програмата, зададена от Вселената,казва Петерис Клява. Той е латвийски детски лекар, специалист реаниматор. Наред с ежедневната си практика на лекар, от 1985 г. той изучава глобалните въпроси, засягащи живота и смъртта, като през 2001 г. е инициатор и главен организатор на визитата на Далай Лама в Латвия. Предлагаме ви изключително интересно интервю с този доказан в своята област специалист, убедил се през годините.



- Д-р Клява, предлагам да започнем ударно, като ви попитам директно - какво е смъртта? Защо така ни плаши?

- Хората се страхуват от неизвестността и необратимостта на случващото се. Аз работя в детска реанимация и всеки ден се сблъсквам със смъртта, виждал съм стотици детски смърти. Това, което съм забелязал, е, че родители, които губят детето си, много рядко си задават въпроса: “Какво всъщност е смъртта?” В своята огромна мъка те си мислят само за това, че “никога повече” няма да видят и докоснат чедото си, те страдат много и това е разбираемо, устройват погребението, ходят на гробищата и години наред гледат снимки на детенцето си, което отдавна го няма. Мъката и тъгата им понякога са погубващи. Тези обаче, които си задават въпроса “какво е смъртта” и търсят неговия отговор, сякаш страдат по-малко, защото започват да схващат, че смърт няма. Има преход в друга форма на съществуване, сливане със същата бяла светлина, която вижда всеки, преживял клинична смърт. Много мъдреци знаят тази истина. Когато близък приятел на Айнщайн умрял, той записал в дневника си: “За нас, физиците, смъртта нищо не означава. Ти си отиваш първи, след теб идвам и аз. Минало, настояще и бъдеще - това е една натрапчива илюзия”. Децата понякога интуитивно усещат това. Аз лекувах едно осемгодишно момиченце... няма значение от какво, искам да ви кажа какви поразителни думи произнесе тя пред своите родители, малко преди да си отиде от този свят: “Мамо, тате, вие трябва да разберете, само не се плашете: нас ни няма! Когато Бог мисли за себе си, ние изникваме в неговия ум”. Момичето и Айнщайн всъщност говорят за едно и също: нашето материално съществуване в този свят е една голяма илюзия, а смъртта - тя е преход. Различни са нивата, по които може да се обяснява що е то смърт. Този сложен казус трябва да се обяснява така, че хората в отделните етапи от своето развитие да осъзнаят достъпната за тях част от информацията и това да им донесе утеха.



Първото ниво - хората, понесли загубата, съгласно законите на своята религия приемат, че умрелият е попаднал в рая или в ада. Затова бързо закопават или кремират покойника, молят се за душата му, след време спомените избледняват и изчезват, и те си раждат нови деца. Това е нормален процес, поддържащ числеността на населението, човешката биомаса. Между другото, в понятието “човешка биомаса” няма нищо лошо - от нея израства всичко по-добро и по-ценно. Религиозният институт е полезен - той помага на тези, които са останали сред живите, да преживеят мъката, а на тези, които са си отишли от живота - да извършат прехода. На по-висока степен на развитие вече, когато главата не е заета с непрекъснати страдания или непоколебими религиозни убеждения. Когато в нея вече има достатъчно свободно място за възприемане на новото, тогава човек осъзнава, че смъртта е просто освобождаване от тялото и преход в друго измерение. При това измеренията могат да бъдат много

И това в никакъв случай не са нито раят, нито адът...

- А вие какво казвате на умиращите деца?

- Аз никога не казвам на умиращите деца, че ще умрат. И никого не залъгвам с обещания, че мога да удължа живота му. Опитвам се много накратко да посветя детето в истината: “Смърт няма. Ти излизаш от тялото си и преминаваш в друго състояние”. И детето получава от мен потвърждение на своето усещане за това, че ще съществува и след това, само че по друг начин.

- Някои неврофизиолози твърдят, че човешкият мозък съвсем не е източник на съзнание, т.е. той е само приемник на това съзнание. Вие какво мислите за тази теория?

- Проф. Стюарт Хамероф, анестезиолог и психолог от Университета в Аризона, и неговият колега от Оксфорд сър Роджър Пенроуз създадоха квантовата теория за съзнанието. Те смятат, че човешкият мозък е квантов компютър, а съзнанието е програмата, зададена, постъпила отвън, от Вселената. Душата е информация, натрупана на квантово ниво. Подобна гледна точка е заявена отдавна, но сега учените я поставят на напълно научна база. Носителите на съзнание, т.е. информацията - това са разположените вътре неврони - милиарди белтъчни микротръбички, на които по-рано се отдаваше скромната роля на арматури и транспортни вътреклетъчни канали. Но всъщност квантовата информация се натрупва в тях и не може да бъде унищожена дори след смъртта на тялото. След като тялото загине, тази информация се слива с Вселената. И съществува безкрайно дълго. Проф. Стюарт Хамероф нарича тази информация “душа”.

- Излиза така, че човек е биоробот с източници на външна енергия. Как се връзва това с факта, че човек е създаден по образ и подобие Божие?

- Аз не виждам противоречие: искрата на съзнанието в него е от Бога. За да се доближи и наподоби на Бог, човек трябва да разбере самия себе си, а това може да го постигне чрез любов, служене и уважение към другия човек. Тази идея обаче трудно може да достигне и до тези, които ни управляват, и до милиардите други, които живеят като риби, в неосъзнати съвкупления, заради което 40 000 деца всеки ден умират от глад. Би било добре да се доведе до знанието и разума всичко това, до масата народ, да се изкачи той на по-високо ниво от своето развитие. Процесът на развитие е бавен, сложен, но въпреки това - възможен. Познанията за смъртта ще променят нашия начин на живот. А ние ги отблъскваме от себе си. През средните векове в Европа под забрана бил сексът, затова пък постоянно са говорили за смъртта. Сега всички говорим за секс, под забрана остана темата за смъртта. Ако произнесеш в обществото тези думи, всички ще избягат от теб, сякаш ако не ги произнесеш, ще живеят вечно на Земята.



- Вие сте един от най-добрите детски лекари. Какво ви накара, какви събития ви провокираха да разучавате вечната тема за смъртта?

- В човешкия живот понякога има случаи, които е невъзможно да забравиш и неловко да разкажеш. С тях обикновено се сблъскват лекарите, летците и космонавтите: “Видях нещо необяснимо, но с никого не съм го споделил, за да не ме помислят за луд или наркоман; за да не ме изгонят от работа, от дежурство; да не ми забранят да изпълнявам полети” - така си казват някои хора, и те не са никак малко. Преди повече от 20 години, тъкмо бях започнал работа в реанимацията, когато в Даугавпилс в един дом избухна газова бутилка. Майката веднага загина, синът получи 90% изгаряния по тялото. Доведоха момчето в реанимацията. Сещате се, че беше невъзможно да спасим човек с толкова обширни изгаряния. Момчето беше обречено. Аз вървях по коридора с намерение да стигна до неговата стая - първата вдясно. Пред мен към същата стая се беше запътила “медицинска сестра” с бял халат, с дълги разпуснати коси. Аз си помислих: “Интересно, дали това е нова сестричка и днес е дежурна?” Само пет секунди след нея влязох и аз в стаята на обгореното момче. Но... там нямаше никого освен пациента. Аз обаче ясно видях младата жена в такъв странен широк халат, дълъг почти до пода. Изведнъж мониторът показа бързо влошаване на състоянието на болния, сърцето му биеше все по-бавно. Започнах да го реанимирам, но момчето почина. И аз нямам никакво обяснение за появяването на жената в бяло, освен едно-единствено - майката на момчето беше дошла, за да му помогне да излезе от тялото си.

Още един случай ме тревожи от доста време. Тригодишно момиченце почина след сложна сърдечна операция. И няколко дни след това в празната стая сестрите и санитарките чуваха нейния плач. Дори и тези, които случайно се оказваха наблизо, без да знаят какво се е случило, дори и те чуха как момиченцето вика майка си. Детето не можеше да премине оттатък, в нашия свят на мястото на смъртта му го задържаха воплите и страданията на близките. И най-вече - на майката...

Read More

0