Кой практикува „астротурфинг“ и защо?

Води се първата световна ментална война. Една от основните роли в нея ще играят медиите и нейните слуги – press-титутките. С всеки изминал ден ще става все по-трудно да се ориентираме в морето от информация.

Може би сте запознати, че ЕС предприе мерки за намаляване на потока от дезинформация, което се изразява като начало в блокирането на две от най-големите руски медийни компании – RT (международна телевизионна мрежа) и Sputnik (новинарска агенция). От началото на войната Google  обяви, че ще блокира каналите на  RT и Sputnik в YouTube. Meta не остана по-назад и блокира двете компании във Facebook & Instagram в целия европейски съюз.

Това са „похвални“ действия, които хвърлят във възторг всеки либераст и сороспия (соросоид+уруспия (лека жена на диалект) = сороспия).

Дали западните медии не дезинформират обществото? Как процедират те, за  да ни манипулират и заблуждават? Попадал ли ви е термина „астротурфинг“?  Предлагам ви да чуете презентацията на Шерил Аткинсон пред TEDx от февруари 2015 година.

“Астротурфинг имаме когато политически, корпоративни или други специални интереси се маскират и публикуват блогове, създават Facebook и Twitter акаунти, публикуват реклами, пишат писма до редакторите, или просто публикуват коментари, за да се опитат да ви заблудят да мислите, че това са независими автентични коментари.

Целият смисъл на астротурфинга е да се опита да създаде впечатление че има широка подкрепа за или против определена идея, когато всъщност такава не съществува.

Астротурфингът цели да ви манипулира, за да промените мнението си като ви кара да се чувствате като някой, чието мнение е различно от общоприетото, а това не е вярно.

Бъдете бдителни, когато заинтересовани страни атакуват определен казус, като оспорват или атакуват, хората, личностите и организациите около него, вместо да се обърнат към фактите. Това може да е астротурфинг.

И най-вече, астротурфърите обикновено насочват публично целия си скептицизъм към онези, които разкриват неправомерните действия, а не към извършителите на неправомерни действия. С други думи, вместо да поставят под въпрос властите, те поставят под въпрос онези, които поставят под въпрос властите. “

 

Read More

0

"10 начина за манипулация" Ноам Чомски

Ноам Чомски със сигурност не е от лесните за четене и разбиране автори. Той е един малцината съвременни интелектуалци, които имат смелостта открито да се противопоставят на американската медийна пропаганда и да предложат друг ъгъл на перспектива, за да оценим дадена ситуация. Той е професор по лингвистика в Масачузетския технологически институт. Ето списъкът на «10 начина на манипулиране» с помощта на медиите, който той е съставил:

1 – Отвличане на вниманието

Основният елемент при управлението на обществото е отвличане на вниманието на хората от важните проблеми  и решения, предприемани от управляващите политически и икономически кръгове, чрез непрекъснато насищане на информационното пространство с незначителни съобщения.

Методът за отвличане на вниманието е много важен поради това, че не дава възможност на гражданите да получат важни знания в областта на науката, икономиката, психологията, неврологията и кибернетика.

„Постоянно се  отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

2 – Създават се  проблеми, а след това   се предлага начин за решаването им

Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че  да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. 

Или да се предизвика икономическа криза за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги. 

3 – Методът на постепенното прилагане

За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно   да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година.

Именно по този начин, бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век.

Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, несигурност, масова  безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.



4 – Отлагане на изпълнението

Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се  представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще.

Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента.

Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“, и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати.

Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.

5 – Отношение към хората като към малки деца

В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания.

Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека, с определена степен на вероятност, също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.



6 – Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му
Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за  критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването   емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или  устойчиви модели на поведение …

7 – Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост
С това гарантира, че хората не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което ги разделя от върхушката, да остане непреодолимо за тях ниво.

8 – Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността
Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав,  вулгарен и груб…

9 – Засилване на чувство за вина
Да се застави човек да  вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие, което го е застигнало, поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва  самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие. 

А без действия никаква революция не може да избухне!

10 – Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си
През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава  и използва     управляващата класа.

Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията.

Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.

Read More

0