Оркестърът на „€нв€ститорите“ - Тромпетисти без тромпет

 

Може би и вие се чудите, защо в „Истерически парк“ на €белин Михайлов не виждаме само наивници без грам финансова грамотност, а и хора с дипломи, титли и дори докторски степени. Как е възможно това? Как може един човек, който има формално образование да се хване на явните лъжи на €белин Михайлов и по-лошо, когато му се предоставят доказателства, че е бил излъган, той не само да ги отхвърли, но да продължи с още по-голям ентусиазъм да защитава изманика-сциентолог?

Отговорът се крие в теорията на Фестингер за когнитивният дисонанс, но тук в добавка имаме и гарнитура – техниките за манипулация на Сциентоложката църква. Аз съм писала за когнитивният дисонанс, но ето в резюме в какво се състои той:

Това е психологическо напрежение, което възниква, когато човек държи едновременно две противоречиви убеждения, или когато действията му се разминават с убежденията му. За да намали напрежението, той или променя убежденията си, или изопачава фактите така, че да изглежда прав.

С две думи: „Да не вярвам, значи да призная, че съм глупак. Затова ще вярвам още по-силно!“ Е, има и вариант индивида да си признае, че е бил измамен (колкото и болезнено да е това) и така ще прекъсне порочния кръг и ще спре да затъва още по-дълбоко в измамата в която е бил въвлечен. Въпрос на сила на характера е кой вариант ще предпочете.

Въвеждането на човек в когнитивен дисонанс е процес, който ако се следва стриктно ще доведе до очаквания от манипулатора резултат – зомбиран индивид, който е готов да повярва на всяка лъжа само и само да не развали идеята за себе си –„умен и интелигентен човек, който не се връзва на измамници“.  Нека обясня стъпките накратко и после ще продължим с един разказ  (за онагледяване на действията на манипулатора), който е художествена измислица, но както казват във филмите и романите *Важно уточнение (Disclaimer) - Всяка прилика с живи или мъртви лица не е случайна.

Идеята е да се създаде напрежение между това, което човек вярва за себе си, и това, което прави/чува, след което манипулаторът подава „облекчаващо“ обяснение/рамка, която обслужва неговата кауза.

Стъпка 1 - Идентифицирай идентичността и ценностите.
Разбери как човек се самоописва („разумен“, „патриот“, „честен данъкоплатец“, „грижа за децата“). Това е платното, върху което ще се рисува.

Стъпка 2 - Създай публичен ангажимент.
Нека човекът се заяви пред други: лайвове, коментари, дарение, подписка, „ще дойда на събитието“. Публичният ангажимент закрепва егото към позицията.

Стъпка 3 - Създай дисонанс (контрадикция/несъответствие).
Подай информация, задача или поведение, което леко противоречи на образа му (или го поставя в двойна клопка). Цел: да почувства вътрешен дискомфорт.

Стъпка 4 - Подай „облекчаващ“ наратив (рамка).
Когато дискомфортът е пик, предложи готово обяснение, което оправдава противоречието в твоя полза („Медиите лъжат“, „Жертваме малко за по-голямо добро“, „Това доказва колко сме опасни за системата“).

Стъпка 5 - Поискай малка, но конкретна следваща стъпка.
След облекчението човек е по-сговорчив: още едно дарение, абонамент, участие, глас в анкета/избори. Малките стъпки ескалират.

Стъпка 6 - Повтаряй цикъла и ескалирай залозите.
Всеки цикъл увеличава вложенията (време, пари, репутация) и прави отстъплението болезнено – появява се ефект на потъналите разходи.

Стъпка 7 - Изолирай от опровержения и нормализирай групово.
„Ние срещу тях“, „само нашият канал е истина“. Груповото одобрение редуцира дисонанса и поддържа вярванията въпреки фактите.

Стъпка 8 – Прехвърли вината върху жертвата.
Когато резултатите липсват, убедително обясни, че причината е в самата жертва: „Не си бил достатъчно отдаден“, „Не инвестира правилно“, „Нямаш достатъчно вяра/дисциплина“. Така човекът не само не обвинява манипулатора, но започва да се самообвинява и дори да влага още повече, за да „докаже“, че е достоен.

Нека видим как този процес и съответните техники биха изглеждали в реалността.

Ангел работи като инженер в престижна компания, но се носят слухове, че има вероятност част от екипа да бъде съкратен с цел оптимизиране на разходите на компанията. Той все още не е споделил тези си тревоги със съпругата си, която работи като бизнес анализатор, но с нейната заплата едва ли ще успеят да издържат четиричленно семейство. През март и подари машина за правене на хляб – малка хлебопекарна за домашна употреба, защото Ана много обичаше да кулинарства и беше маниак на тема – качествена храна, отгледана по възможно най-екологичния начин. Сега темата, че големите компании са започнали да добавят насекоми и ларви на брашнени червеи към продуктите си я вбесяваше и тя не спираше да се тревожи, че скоро няма да е в състояние да намери брашно в което няма такива добавки и няма да може да гарантира чист, вкусен хляб на семейството си. След поредното натякване, че той не прави нищо, за да реши този проблем, виковете на малчуганите, които играеха в съседната стая, Ангел реши, че е време да се поразходи сам в парка, да подиша чист въздух и да „послуша“ тишината.

Сложи една тениска и спортни шорти и се отправи към парка. Скоро намери една свободна пейка, отпусна се и притвори леко очи. Тишината го успокояваше и му даваше възможност да си подреди мислите. С периферното си зрение видя как някакъв човек се отпусна на другия край на пейката. „Можеше поне да попита дали е свободно, но явно възпитанието не е на ниво“ си помисли Ангел. Нищо, пейката е голяма, нека си седи там, ако няма да му нарушава спокойствието. След малко чу шумно мляскане. Отвори очи и се огледа. Съседът му по пейка – мъж с миши очи и ниско чело беше извадил пакетче кашу, мяташе ядките в устата си и шумно мляскаше. Ангел беше готов да стане и да се отправи към друга пейка, когато прозвуча:

-     Изглеждате ми интелигентен човек.

Ангел се огледа. Нямаше никой друг наоколо.

-    На мен ли говорите ? – попита той изненадано.

-     Да. Имате излъчване на човек, който е чел много, има интересна професия, но нещо го измъчва. Прав ли съм? – продължи оня с мишите очички.

„Какво пък“ – помисли си Ангел – „може би е по-добре да си поговоря с непознат и да му разкажа за тегобите си.“ Ангел не си спомняше в кой точно момент разговора стигна до брашното и това, че в момента в него се добавят стрити насекоме и брашнени червеи.

-      Знаете ли – каза €бо Измекяров (така се казваше непознания; вярно малко странно име, но пък в днешно време, човек може всичко да види и чуе) – аз имам идея за производство на брашно, което да е 100% чисто, без насекоми. Купил съм земя на която искам да построя парк от ветрени мелници. Те ще мелят пшеница и ще произвеждаме чисто, качествено брашно. В момента търся инвеститори, които да се включат в изграждането на ветрените мелници. Инвестицията ще е минимална в сравнение с печалбите, а да не говорим, че всеки инвеститор ще има чисто, екологично брашно на преференциални цени. Дали имате интерес?

Ангел наостри уши. Така от дума на дума се уговориха утре Ангел да посети офиса на €бо Измекяров и да носи 10 000лева в брой. Там ще му предложат договор, ще му обяснят условията и ако той разкаже идеята на още 10 човека и ги доведе да станат инвеститори, планът ще се реализира още по-бързо от очакваното. Ангел се прибра с усмивка на уста и надежда в душата – беше намерил отговор на тегобите си: Ана щеше да има чисто брашно, той щеше да е инвеститор в обещаващ проект, който щеше да му носи дивиденти дори, ако го съкратят и трябва да си търси нова работа. На следващият ден в офиса на €бо Измекяров видя още хора, които бяха дошли да подписват договорите (които се оказаха записни заповеди, но тогава Ангел не обърна внимание на това)  и носеха по 10 000лв. Проектът стартира – „Вятърният парк на бъдещето“ в село Вътрино. Вдигаха се метални конструкции, лъщяха перки, инФЛУенсъри тръбяха и зовяха хората да се включат в този „невероятен проект“. Ангел често пътуваше до Вътрино и когато видеше конструкциите сърцето му туптеше като баща пред родилна зала. Скоро новата марка брашно беше на пазара –„Духово – по-леко от въздуха и по-чисто от съвестта на €бо“. Този слоган беше малко странен за Ангел, но все пак €бо беше мозъка на този проект и имаше право да сложи какъвто си иска лозунг, нали така? След като „Духово“ тръгна по магазините и дори започнаха да го предлагат онлайн, Ангел чакаше с нетърпение събранието на което щяха да започнат да се разпределят дивидентите и да се обяви преференциалната цена за тези, които инвестираха и направиха парка с вятърни мелници възможен! Телефонът, обаче отказваше да звънне. Вместо дивиденти му изпращаха вдъхновяващи флаери „Довери се на вятъра, той ще завърти колелото на просперитета!“. След няколко месеца, Ангел си насрочи среща лично с €бо Измекяров, за да поиска обяснение за дивидентите и за преференциалните цени на брашното. Все пак „Духово“ се водеше във високият клас брашно и най-ниските цени бяха от 22 лева нагоре.

-      Здравей, приятелю – провикна се €бо Измекяров щом го видя.

-      Добре съм – започна неуверено Ангел – виж, аз за преференциалните цени на „Духово“ исках да те питам и за дивидента.....

-       А ....седни, седни да те почерпя една пита с брашно –„Духово – по-леко от въздуха и по-чисто от съвестта на €бо“. Как е? Харесва ли ти питката с нашето брашно...?

След което €бо Измекяров извади записа за заповед (договора)  и посочи дребния шрифт най-отдолу на листа.

-       Нали виждаш приятелю, тук пише, че ти ще получаваш дивиденти и преференциални цени само от брашното от мелниците, които се въртят от вятъра. Ние направиха два вида мелници – такива, които са свързани към електрическата мрежа (а знаеш цените на тока в момента) и такива, които се задвижват от вятъра. Ела, ела да ти покажа....ето виж  - в това тихо и спокойно лято, какъв вятър, какво брашно....Аз си мислех, че понеже сте около 500 човека да вземете да се съберете и ако духнете с общи усилия можем да задвижим една-две мелници? Какво ще кажеш? И без това си свободен през уикендите.....

На Ангел ушите му писнаха. Не можеше да повярва на това, което вижда и чува. Как сега да се прибере в къщи и да каже на жена си какво всъщност е станало. Ами неговите приятели, които от самото начало му казаха, че това е измама и той ще бъде прецакан накрая? Ангел се изправи пред най-страшния избор в живота си – дали да се осъзнае сега и да поеме по пътя на разума или да остане с €бо и да стане част от оркестъра на „вятърните духачи“?

Сега да оставим Ангел да реши дилемата пред която е изправен и да се върнем към стъпките за манипулация. Нека да сравним как Църквата на сциентологията вербува членове и как това се прави от Понци манипулатор, който цели да доведе жертвата си до когнитивен дисонанс:

Започни с комплимент

Сциентологията → тестове („Oxford Capacity Analysis“), евтини книги, „мисии“, безплатни лекции, известни личности. Всичко изглежда достъпно, полезно и „без ангажимент“. Нека ти направим безплатен тест + „ти си специален, но имаш потенциал за повече“.

Понци схема → Идентифицирай идентичността и ценностите. Как се вижда човек в собствените си очи и какъв може да бъде (да стане) благодарение на това, което ще му предложат.

  Изслушай жертвата

Сциентологията → правим тест и показваме на жертвата къде е „счупена“, казваме й, че има проблем и че само сциентологията има решение за този пробл. Дава се оценка на теста и се задават въпроси, за да се изкопчат болезнени лични теми.

Понци схема → Създай публичен ангажимент.
Нека човекът каже какъв проблем има, дава се решение на този проблем и се кани на събитие, за да може да се закрепи егото към позицията.

Предложи решение

Сциентологията → евтини курсове за „лично развитие“, после „аудитинг“ с Е-метър. Цената е ниска в началото, но постепенно се увеличава. „Сциентологията може да реши твоя проблем“ (курсове, книги, аудитинг).

Понци схема → Индуцирай дисонанс (контрадикция/несъответствие).
Подай информация, задача или поведение, което леко противоречи на образа му (или го поставя в двойна клопка). Цел: да почувства вътрешен дискомфорт  - „Искаш финансова независимост, а не си готов да инвестираш едни 10 000лв, които утре ще ти носят огромна печалба.“

 Създай общност

Сциентологията → Мисии, групи, кръг от нови „приятели“, постепенно изолиране от старите контакти.

Понци схема → Подай „облекчаващ“ наратив (рамка).

Кани на събития в които жертвата харчи още повече пари, но е сред мислещи като нея. Ако дискомфортът е в пик, предложи готово обяснение, което оправдава противоречието в твоя полза („Медиите лъжат“, „Жертваме малко за по-голямо добро“, „Това доказва колко сме опасни за системата“).

Изискай символичен ангажимент

Сциентологията → Евтини курсове, малки плащания („нищо работа, пробвай“).

Понци схема → Поискай малка, но конкретна следваща стъпка.
След облекчението човек е по-сговорчив: още едно дарение, абонамент, участие, глас в анкета/избори. Малките стъпки ескалират. Доведи още трима или защо не пет човека на събитието.

Обещай дивиденти

Сциентологията → Обещание за „по-добър живот, свобода, щастие, успех“.

Понци схема → Повтаряй цикъла и ескалирай залозите.
Всеки цикъл увеличава вложенията (време, пари, репутация) и прави отстъплението болезнено – появява се ефект на потъналите разходи.

Когато няма резултат – измисли оправдание

Сциентологията → „Не си напреднал, защото имаш още проблеми/енграми – трябва още курсове“.

Понци схема → Изолирай от опровержения и нормализирай групово.
„Ние срещу тях“, „само нашият канал е истина“. Груповото одобрение редуцира дисонанса и поддържа вярванията въпреки фактите.

Прехвърли вината върху жертвата

Сциентологията → включване в „Сий орг“, подписване на милиарден договор, финансово изтощение, социална изолация. Излизането става почти невъзможно.„Ти сам си виновен, не си инвестирал достатъчно време/пари/вяра“.

Понци схема →Прехвърли вината върху жертвата.
Когато резултатите липсват, убедително обясни, че причината е в самата жертва: „Ти сам подписа този договор“, „Не инвестира правилно“, „Нямаш достатъчно вяра/дисциплина“. Така човекът не само не обвинява манипулатора, но започва да се самообвинява и дори да влага още повече, за да „докаже“, че е достоен.

Истината е проста и болезнена -  когато някой живее с Понци-съзнание и обучен от сциентолозите, всичко, което прави, ще е в ущърб на неговите последователи и в полза само на него самия. Днес е „инвестиция“ в мелници и брашно „Духово“, утре ще е „реформа“ или „национален план“. Резултатът винаги е един и същ - той печели, а останалите духат.

И точно така би управлявал държавата - като поредния си Понци проект. Страшното е, че има достатъчно наивни и глупави хора, които още не осъзнават това и гласуват за него - дали като пишман „€нв€ститори“, все още чакащи дивиденти; дали като купени тролове; или просто като индивиди, лесни за манипулация.

Но най-страшното е друго - зад €бо стои Сциентоложката църква. Реално не той управлява, а тя - а ние с лека ръка му даваме власт да управлява нашите финанси, нашите инвестиции и най-сетне - нашата държава.

❗ Време е всеки да се замисли сериозно: ако наистина му пука за България, дали е редно да предаде държавата в ръцете на един зависим сциентолог, който се интересува единствено от пари и лични облаги.

 

Read More

1

Кой практикува „астротурфинг“ и защо?

Води се първата световна ментална война. Една от основните роли в нея ще играят медиите и нейните слуги – press-титутките. С всеки изминал ден ще става все по-трудно да се ориентираме в морето от информация.

Може би сте запознати, че ЕС предприе мерки за намаляване на потока от дезинформация, което се изразява като начало в блокирането на две от най-големите руски медийни компании – RT (международна телевизионна мрежа) и Sputnik (новинарска агенция). От началото на войната Google  обяви, че ще блокира каналите на  RT и Sputnik в YouTube. Meta не остана по-назад и блокира двете компании във Facebook & Instagram в целия европейски съюз.

Това са „похвални“ действия, които хвърлят във възторг всеки либераст и сороспия (соросоид+уруспия (лека жена на диалект) = сороспия).

Дали западните медии не дезинформират обществото? Как процедират те, за  да ни манипулират и заблуждават? Попадал ли ви е термина „астротурфинг“?  Предлагам ви да чуете презентацията на Шерил Аткинсон пред TEDx от февруари 2015 година.

“Астротурфинг имаме когато политически, корпоративни или други специални интереси се маскират и публикуват блогове, създават Facebook и Twitter акаунти, публикуват реклами, пишат писма до редакторите, или просто публикуват коментари, за да се опитат да ви заблудят да мислите, че това са независими автентични коментари.

Целият смисъл на астротурфинга е да се опита да създаде впечатление че има широка подкрепа за или против определена идея, когато всъщност такава не съществува.

Астротурфингът цели да ви манипулира, за да промените мнението си като ви кара да се чувствате като някой, чието мнение е различно от общоприетото, а това не е вярно.

Бъдете бдителни, когато заинтересовани страни атакуват определен казус, като оспорват или атакуват, хората, личностите и организациите около него, вместо да се обърнат към фактите. Това може да е астротурфинг.

И най-вече, астротурфърите обикновено насочват публично целия си скептицизъм към онези, които разкриват неправомерните действия, а не към извършителите на неправомерни действия. С други думи, вместо да поставят под въпрос властите, те поставят под въпрос онези, които поставят под въпрос властите. “

 

Read More

0

„Купените журналисти„(Gekaufte Journalisten)

 

Да се твърди в наши дни, че има обективна журналистика е като да се вярва, че памперса на устата ни предпазва от вирус. Пълен абсурд е, че хора, които твърдят, че са получили образование вярват в тази широко разпространена лъжа. 

Статията по-долу е преведена от Валери Чернев . Лично аз когато я четох си мислех за всички pressтитутки и за платените труженички на един розовобузест олигарх.

Проблемът за влиянието на чуждестранните НПО върху формирането на „демократично коректните“ обществени нагласи в страната – обект на външно влияние, не е български патент, описан в книгата на Достена Лаверн „Експертите на прехода“. Сходна е ситуацията и във водещата европейска държава – Германия, смятана за мотора на европейската интеграция и просперитет. Това става ясно от нелицеприятните разкрития на немския журналист Удо Улфкоте, разказващ за редакционната подчиненост на германските медии на политиката на САЩ в Европа.

            „Имате ли усещането“, споделя Удо в предисловието на своята книга „Купените журналисти„(Gekaufte Journalisten), изд. „Коп Ферлаг“, „че медиите често ви лъжат и манипулират вашето съзнание“. Седемнадесетте години работа в един от влиятелните и авторитетни национални германски всекидневници „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (Frankfurter Allgemeine Zeitung) помагат на Удо да усвои тайните на идеологическото задкулисие и методите на пропагандната работа. Основната теза на немския журналист е, че той и неговите колеги са принудени да лъжат или да премълчават истината в техните статии и репортажи (с други думи, да боравят с фразеологията на политическата коректност). В този смисъл журналистите не определят, а следват редакционната политика на медиите, за които работят.

            Улфкоте оприличава неговата родина с „бананова република“, в която принципите на свободата на словото (в т.ч. зачитане на алтернативността на гледните точки в медиите) не се прилагат на практика. По думите му дори 70 години след края на Втората световна война Германия е третирана като победена държава. Затова стратегическата обвързаност на Берлин със САЩ и НАТО е безапелационна. Преобладаващото мнозинство немци са против разполагането на ядрено оръжие на тяхна територия. Но това не пречи на американците да държат ядрени арсенали в своите военни бази в Германия.

            „Праволинейността“ на немските медии е резултат от членството на повечето немски журналисти (работещи в основните германски национални медии) в неправителствени организации, фондации и пресклубове с подчертана атлантическа насоченост. Тези НПО са проводници на политиката и стратегическите интереси на САЩ в Германия и ЕС като цяло. Удо признава, че и той е бил част от политически зависимата журналистическа гилдия. Избирането му за почетен гражданин на американския щат Оклахома, той свързва с неговите проамерикански писания в пресата. Книгата на Улфкоте е рядък пример за критична самооценка и житейски катарзис на един утвърдил се, във водещите германски медии, журналист.

            Вашингтон осигурява своето медийно-пропагандно и идеологическо присъствие в Германия чрез широка мрежа от проатлантически неправителствени структури, финансирани чрез специални частни и обществени инструменти (грантове). Най- активните сред тях, прокарващи едностранчиво пропагандни материали в германските медии, са:

„Атлантически мост“ (Atlantic Breucke), учреден през 1952 г. като организация с нестопанска цел, осигуряваща взаимната военнополитическа обвързаност между Берлин и Вашингтон. Организацията оказва експертно-консултанска помощ в сферата на икономиката, финансите и образованието. В „Атлантическия мост“ членуват повече от 500 влиятелни политици, учени, банкери (финансисти) и журналисти.

„Берлинската американска академия“ (the American Academy in Berlin), създадена през 1994 г. с оглед насърчаване на научния и културен германо-американски обмен. Академията отпуска студентски стипендии в сферата хуманитарните дисциплини и организира за немските журналисти публични лекции с участието на водещи американски политолози и експерти в сферата на дипломацията и международните отношения.

„Институтът Аспен“ (the Aspen Institute), със седалище във Вашингтон. Институтът открива филиал в Берлин през 1974 г. Основните сфери на дейност включват организирането на съвместни конференции и съвещания на представителите на германския и американски политически, стопански и културен елит.

            В списъка на мощните лобистки организации на САЩ в Германия и другите държави от евроатлантическата общност (миловидно наричани „независими тинк-танкове“) влизат още „Немския Маршал фонд“ (the German Marshal Fund), „Американския съвет за Германия“ (the American Council for Germany) и „Института за европейска политика“ (the European Policy Institute). Последният е част от мрежата на фондациите на „Отворено общество“.

            Американските неправителствени структури, опериращи на територията на Германия не са пряко свързани с работата на американското посолство в Берлин, но получават нужната политическа и логистична подкрепа от него. НПО секторът е ефективен инструмент на меката сила, която американската дипломация умело използва в междудържавните отношения.

            Парадоксалното, според Удо Улфкоте е, че въпреки яснотата относно целите и задачите на американските политически лобисти в Германия, германското държавно ръководство (чрез каналите на немското разузнаване (BND-Bundesnachrichtendienst), което по презумпция е призвано да отстоява суверенитета и независимостта на страната, само е търсило тяхното съдействие да насочва немското обществено мнение в правилната за американците посока.

            Опасенията, че Германия е ограничена в суверенитета си държава, се засилват и от сведенията за т.нар „Акт на канцлера“ (Kanzlerakte). Актът представлява германо-американски конфиденциален правнообвързващ договор, който всеки встъпващ в длъжност канцлер на Германия подписва и се задължава да спазва. Съгласно договора, Федералната република се задължава до 2099 г. да съгласува всички стратегически решения в сферата на политиката и икономиката с основния си евроатлантически съюзник – САЩ. САЩ получават правото да съхраняват златния резерв на „Бундесбанк“ (германската централна банка) във Федералния резерв (централната банка на САЩ). Все пак германците започват постепенно да си прибират златото у дома. Така например, през 2015 г. по информация на „Дойче Веле“, Берлин е успял да си върне 110 тона (от Париж) и 100 тона (от Ню Йорк) златни запаси. Франкфурт се превръща в най-голямото хранилище на германските златни резерви, възлизащи по думите на члена на управителния съвет на „Бундесбанк“ Карл-Людвиг Тиле на 3380 тона.  Американците също получават пълен контрол върху немските СМИ, кинопродукция, образователните институции (средни училища и университети). За съществуването на „Акта на канцлера“ става известно през 2007 г. от публикуваната от австрийското издателство „Арес-ферлаг“ (Ares-Verlag) книга „Немската карта“ на немския генерал-майор от резерва Герд Хелмут-Комос (ръководител на военното разузнаване на ФРГ в периода 1977-1980 г.) В интервю за най-голямата немска медийна групировка „Ди Цайт“ (Die Zeit), заемащият поста на федерален министър за специални поръчения Егон Бар през 1969-1974 г. и след това на министър за икономическото сътрудничество в социалдемократическото правителство споделя, че „Акта на канцлера“ е бил подписан от Вили Бранд и неговите предшественици Конрад Аденауер и Курт Кизингер. Последен път „Акта на канцлера“ е подписан от Ангела Меркел през 2007 г., въпреки че настоящият канцлер категорично отрича това. Прес-службата на Федералното правителство определя като легенда съществуването на „Акта на канцлера.“

Read More

0

Как се манипулира с цифрите от медицинските проучвания?

 

Наскоро някой писа, че след като приключи тази scam-демия, общността, която ще има големи проблеми с доверието от страна на хората ще бъде медицинската.

Всъщност това може да стане много по-рано. Достатъчно е да видим как точно медицинската общност използва цифрите, когато съобщава резултати от медицински проучвания и хората тотално ще бъдат скандализирани.

За мнозина термините от медицинската професия и научната общност не са ясни и дори понякога погрешно се интерпретират. Да вземем термина „намаляване на риска“ или „относителен риск“  и да видим какво всъщност се крие зад него.

Нека си представим, че провеждаме научно проучване – примерно за превенция на инфаркт. Имаме лекарство и две групи – контролна и експериментална, като и двете групи се състоят от по 10 човека. Даваме лекарството на хората от експерименталната група, а на контролната плацебо и в продължение на две години ги проследяваме. В края на втората година имаме двама души от контролната група, които са получили инфаркт и един от експерименталната също.

Как точно ще бъде комуникирано това на обществеността? Имаме 20 човека разпределени в 2 групи и съответно трима от тях са получили инфаркт. В доклада, който ще бъде представен това ще бъде отразено по следния начин: имаме 33% ползи от използването на предложеното лекарство. Защо 33% ще попитате? Двама от контролната група и един от експерименталната – това са трима човека, два от три – това са 66% от контролната група, един от три – това е 33% от експерименталната група – и тогава имаме 66% -  33% = 33% . В докладът ще бъде отчетено, че намаляването на риска е с 33%. Да предположим сега, че вместо 20 човека направите този експеримент със 100. Тогава реално ще имаме 1% от хората с лекарство и 2% от тези, които са контролна група, но то отново ще бъде отчетено като 33% намаление на риска, защото едно плюс две е равно на три. И отново имаме 66% и 33%  и разликата е 33%. Представете си, че вместо 100 човека направите експеримента с един милион. Един човек от 1 000 000, това е 0,000001%, което практически е абсолютно статистически незначително, но отново в доклада за намаляване на риска ще се посочи 33%. Това е абсолютно безсмислено както виждате няма нищо общо със статистиката, но медицинската наука го отчита така. Това е начина по който медицинската наука отчита ползите от лекарствата.  

Дали не е удачно следващият път, когато разговаряте с вашия лекар да го попитате какво означава „намаляване на риска“ за дадена лекарство и дали той е наясно как точно се изчислява цифрата, която е посочена за намаляването?

Има още една величина, която е още по-интересна когато говорим за медицински изпитвания и това са съобщенията за страничните ефекти.  предположим, че двама от контролната група са получили странични ефекти и всичките десет от контролната група също. Как смятате тези цифри ще бъдат съобщени? Дали вярвате или не , но те се казват като абсолютни числа. С други думи, ако имаме милион, то тогава имаме 0,000012% странични ефекти, което очевидно е незначително, ако намалението на риска е 33%.

Това се нарича измама и ако искате да разберете дали вашия лекар е наясно с нея задължително го питайте дали може да ви обясни как точно се изчислява „намаляването на риска“ при проучвания за лекарства.

Ето защо в медицинските списание не се обяснява как точно е получено това число, което се посочва за намаляване на риска, защото ако го направят, то тогава излиза, че ви препоръчват нещо, което е базирано на цифри, които не означават нищо, тоест са статистически незначителни. Дали бихте убедили хората да вземат даден „наркотик“ (лекарство), ако им кажете, че сте го дали на един милион човека и сте подобрили ситуацията с 0,000001% ?

Наскоро излезе проучване на Moderna в което се каза, че 90 човека от контролната група от 15000 са получили странични ефекти, но ние дори не знаем какво е било дадено на тази контролна група и нямаме представа какво е имало в разтвора. На тези хора от контролната група не са правени безсмислените PCR тестове, така, че по същество не е имало тест за вирус. На нас ни докладваха 0, 006% странични ефекти, което изглежда незначително, нали?

Масово хората мислят за ваксините като средство за предотвратяване на разболяването от вирус или пък предотвратяване на неговото предаване, но както виждаме контролната група не е била тествана дали го има. Ето защо Fauci (и не само той) каза, че дори да има ваксина, мерките като „носене на намордник“ и „социално дистанциране“ ще останат, защото ваксината НЕ предотвратява предаването на вируса. Излиза, че хората в контролната група имат странични ефекти, които нямат нищо общо с вируса.

Какви са резултатите от експерименталната група? Там от 15 000 симптоми получават пет човека, тоест това прави 0,0003% . Какви резултати ще бъдат обявени от проучването – 0,57%, което звучи смислено като резултат, нали? Тоест при употребата на ваксината имаме 0,57% намаляване на симптомите, ако се заразите от вируса.

Мисля, че стана ясно, че използването на „относителен риск“ при изпитанията се използва с цел манипулиране на общественото мнение и в действителност няма нищо общо с подобряване на вашето здраве.

 

 

 

 

 

Read More

0

"Когато не плащаш за даден продукт, значи ти си продукта"

 

‘The Social Dilemma’, който месеци наред стои начело в листата на най-гледаните филми на Netflix трябва да се види от всеки потребител на социална медия. Режисираният от Джеф Орловски филм разкрива тъмната страна на социалните медии и пряката връзка със спада на психичното здраве на хората, които ги ползват. Бивши ръководители в компаниите Facebook, Google и Twitter и софтуерни инженери се изправят пред камерата, за да заявят отчетливо – нещо дълбоко се е объркало и вместо да правят живота ни по-добър социалните медии са се превърнали в чудовища, които ни разединяват, разболяват и поляризират.

„Когато бях там, винаги чувствах  фундаментално, че [социалните медии] са сила за добро. Не знам дали вече се чувствам така “, каза един бивш изпълнителен директор. „Дълбоко вярвам, че никой не е възнамерявал да имаме някоя от тези последици“, каза друг.

Кое точно се е объркало и къде индустрията на социалните медии е загубила правилния път?

1. Печалбата, а не потребителският опит, сега движи функционалността на социалните медии

За да има успех дадена социална мрежа тя трябва да е способна да задържа максимално хората в своята платформа. По този начин социалната медия привлича рекламодатели и всъщност те са печелившите клиенти на социалните медии, а не потребителите.

Какво ще попитате „продават“ социалните медии на рекламодателите? Къде задържаме вниманието си и нашите данни – това със сигурност. Според Jaron Lanier – компютърен учен, най-ценният „продукт“ на социалните медии е,  че те са в състояние на променят поведението на големи маси хора.

„Това е постепенна, лека, незабележима промяна във вашето собствено поведение. Това е продуктът. Това е единственият продукт. На масата няма нищо друго, което би могло да се нарече продукт. Това е единственото нещо, от което те могат да печелят пари. "

 

2. Социалните медии искат вашите данни - и ще направят всичко, за да ги получат

Социалните медии продават обещанието за промяна на поведението и поради това се нуждаят от множество данни, които да им помогнат да създадат точни модели с които да прогнозират бъдещото поведение на хората.  „Всяко едно действие, което предприемете, се следи внимателно и записва“, каза Джеф Зайберт, който преди е работил за Twitter. Всички трикове от психологията се използват, за да може да се манипулира успешно поведението на потребителите и те да стоят по-често в дадена социална медия.

‘The Social Dilemma’ дава нагледен пример с тийнейджър, който се опитва да не ползва телефона си в продължение на седмица, но в крайна сметка получава известие от бившата си приятелка и нарушава обещанието си.  „Използвате уязвимост в човешката психология“, каза Шон Паркър, бивш служител на Facebook. „[Разбрахме] това съзнателно и все пак го направихме.“

 

3. Моделът „пристрастяване по дизайн“ на социалните медии уврежда психичното здраве

Технологиите на социалните медии са изградени върху знанията за пристрастяване и манипулация и това води до опустошителни последици. Младите хора, които прекарват дълго време в социалните медии са по-тревожни и по-депресирани и това ясно се вижда от тенденцията към нарастване на самонараняванията и самоубийствата сред тази група.

Джонатан Хайд – социален психолог твърди, вината е на социалните медии.  „Тези услуги убиват хора и ги карат да се самоубиват“, каза Тим Кендъл, бивш служител на Фейсбук.

Филмът описва и феномена „Snapchat dysmorphia“. Много деца искат да си направят пластични операции, за да приличат на лицата, които се получават след използване на филтрите от Snapchat. Загубата на реална комуникация е очевидна. Във филма има пример за двама приятели, които стоят рамо до рамо, но вместо да си говорят  са ангажирани с телефоните си.

4. Политическата поляризация в социалните медии и подкопаване на уменията за критично мислене

Това е може би един от най-тревожните факти: социалните медии умишлено намаляват нашите умения за критично мислене. Според  анкета направена наскоро в САЩ хората са все по-разделени и често възгледите на хора от противоположната политическа партия биват възприемани като  „заплаха за обществото“.

Алгоритъмът на социалните медии ни предлага съдържание, което е приведено в съответствие с нашите политически предпочитания и в резултат на това те развиват фалшивото усещане, че всички са съгласни с тях.

„Когато това се случи в мащаб, вече не можете да смятате или дори да консумирате информация, която противоречи на мирогледа, който сте създали“, каза Rashida Richardson, директор на политическите изследвания в AI New Institute.

Заслужава да се отбележи, че загубата на умения за критично мислене и невъзможността да се „чуе отсрещната страна“ са преки ползи за корпорациите, целящи да ограничат социалните движения, които са критични към двупартийното корпоративно влияние върху политиците и политиката.

5. Социалните медии процъфтяват при разпространението на „фалшиви новини“

Друг страничен продукт от „модела за привличане на внимание“ в социалните медии, според документалния филм, е феноменът „фалшиви новини“. „Фалшивите новини в Twitter се разпространяват шест пъти по-бързо от истинските новини“, казва Тристан Харис, бивш служител на Google.

Но кой решава какво представляват фалшивите новини, дезинформацията и конспиративните теории? Термини като тези автоматично означават липса на истина, когато понякога проблемите, които те са предназначени да опишат, са сложни и политически натоварени, за разлика от просто верни или неверни.

Например, в дискусията си за „фалшивите новини“, филмът се спира на твърдения  като „Китайската храна заразява хората с коронавирус“ и „Земята е плоска“ или пък, че ваксините са безопасни. Идеята, че всеки може да получи COVID-19, като яде китайска храна, може лесно да бъде отхвърлена като глупав слух в интернет. Той бързо се обозначава като „фалшива новина“ и щом това се случи, алгоритмите в и пропуска важно съдържание, което може да бъде образователно или полезно.

Но можем ли да кажем същото за публикациите за безопасността на ваксините, сложна тема, която е противоречива от факта, че Big Pharma има огромен финансов дял в общественото мнение за ваксините?
Във филма, обаче се показва, че всички публикации, свързани с ваксините - включително  публикации от родители на деца, пострадали и увреди от ваксини, цитирайки достоверна наука - принадлежат към категорията „фалшиви новини“. В действителност, благодарение на влиянието на многомилиардната фармацевтична индустрия, всяка публикация в социалните медии, която се осмелява да постави под съмнение безопасността или ефикасността на ваксините, рискува да бъде етикетирана, в най-лошия случай, „фалшива новина“ и в най-добрия случай „дезинформация“. След като това се случи, публикациите често са скрити от повечето новинарски емисии.
Според ‘The Social Dilemma’ Facebook е чудесен инструмент за „контрол на населението“. В САЩ хората живеят под това, което покойният политически философ Sheldon Wolin нарича „обърнат тоталитаризъм“, където доминиращите разкази са създадени не от отделен диктатор, а от корпорации и тяхното постоянно влияние върху медийните организации и представителите на правителството.

В своя защита Facebook обяви, че „дезинформацията за COVID-19“ се премахва направо.  Социалните медии са изправени пред критика, че са средство за разпространение на дезинформация, свързана с COVID-19. Преди няколко месеца проблемът беше по отношение на дезинформацията за изборите. В отговор Facebook влезе в партньорство срещу дезинформацията с Атлантическия съвет, мозъчен тръст, финансиран от НАТО, доставчици на оръжия и петролни компании. Независимо от това, какво мислите за тези субекти, факт е, че те винаги ще бъдат пристрастни към войната и въоръжаването.

Каквото и да мисли някой за тези субекти, има предвид, че те ще бъдат пристрастни към войната и милитаризма.

6. Трябва ли социалните медии да бъдат регулирани, за да се ограничи негативното им въздействие върху обществото?

„Няма фискални стимули за тези компании да се променят. И затова се нуждаем от регулация “, каза Joe Toscano, бивш служител на Google. Jason Rosenstein, бивш служител на Google и Facebook, изрази това по следния начин: „Докато нашата икономика работи по този начин и корпорациите остават нерегламентирани, те ще продължат да унищожават дървета ... “

Социалният психолог Shoshana Zuboff  предлага моделите за прогнозиране на покупката и продажбата на човешкото поведение  да бъдат забранени.

Докато корпорациите притежават почти неограничена власт над Конгреса и регулаторните агенции, вероятно компаниите за социални медии в крайна сметка ще се „саморегулират“, какъвто е случаят с много други индустрии.

„Настоящата ситуация съществува не за защита на потребителите, а за защита на правата и привилегиите на тези гигантски, невероятно богати компании“, каза Roger McNamee, един от първоначалните инвеститори във Facebook. Alex Roetter, бивш служител в Twitter, посочва очевидното: „В края на деня трябва да увеличавате приходите и тези на тримесечието да са повече от тези на предходното тримесечие .“

Какво могат да направят хората, освен ако Конгресът или регулаторните агенции не предприемат нищо срещу фирмите в социалните медии? Филмът казва на зрителите да изключат опцията да получават известия, да избягват да кликват върху видеоклипове, които YouTube „препоръчва“ и да ограничават времето което децата им прекарват пред екрана.

‘The Social Dilemma’ ни предоставя ценна представа за това как социалните компании манипулират емоциите, поведението и мненията на своите потребители. Филмът обаче не изследва обстойно  кой се възползва от тези инструменти. Този документален филм може да разшири нашето разбиране за това как социалните медии  действително функционират в нашето все по-дигитално общество.

Гледайте трейлъра тук: https://youtu.be/uaaC57tcci0

 

Read More

0

"Колкото по-чудовищно излъжеш, толкова по-бързо ще ти повярват"

 

Трудно е да се сътвори лъжа, която обхваща цялото земно кълбо и тя да е перфектна. Рано и ли късно ще започне да се пропуква и ще се появяват течове. С напредването на спец-акцията "корона-вирус" или както аз я наричам Кромид-19 все повече маски падат и все по-ясна става лъжата и целта на това мероприятие. Независимо от това, че всеки ден предлагам факти, които оборват лъжите на мейнстрийм платените пропагандисти, независимо, че се появиха невероятни документални филми, които опровергават всички казани "истини" досега от купени "учени" и медийни експерти, хората упорито избират да вярват в лъжата и да си изграждат поведение, което не само, че не е в техен интерес, но в бъдеще ще им донесе невероятни вреди. 

Търсех отговор за себе си - защо някой ще предпочете да вярва в лъжата, която утре може да го убие и няма да избере истината? Дали защото страха, който медиите насаждат ежедневно, ежеминутно с настървено ожесточение блокира рационалната част на мозъка на хората и те не могат да мислят нормално? Дали когнитивния дисонанс пред който сме изправени и който ще доведе до невероятни актове на тирания, за които после ще съжаляваме и ще се разказвайме, така както сме го правили много пъти? 

Отговорът дойде неочаквано за мен. Намерих го в един цитат. Цитатът е от А. Хитлер в книгата Моята борба; прев. Петър Калъпчиев. изд. „Жар птица“, София, 2001 г. Ето какво казва Хитлер: 

"...колкото по-чудовищно излъжеш, толкова по-бързо ще ти повярват. Обикновените хора по-скоро вярват на голямата лъжа, отколкото на малката. Това съответства на примитивната им душа. Те знаят, че за дребното и самите те са способни да излъжат, но да излъжат за повече, май биха се притеснили. Голяма лъжа даже няма да им дойде наум. Ето защо масите не могат да си представят, че другите са способни на къде по-чудовищни лъжи, на къде по-безсъвестно извращаване на фактите. И даже когато им разяснят, че става въпрос за чудовищна измама, те все още ще продължават да се съмняват и ще бъдат склонни да смятат, че вероятно тук все пак има частица истина."

Трудно е да отречеш, че Хитлер не е разбирал от налагане на диктатура и от манипулация на масите. Вчера 29.8.2020 на демонстрацията в Берлин срещу мерките наложени за корона вируса, Робърт Кенеди-младши каза, че "силите, които стоят за ковид кризата са тоталитарни". Тоталитарните сили не боравят с дребни лъжи. Те ползват чудовищни лъжи, които и най-извратеното съзнание трудно би могло да допусне. Чудовищните измами са част от иструментариумът с който си служат психопатите, за да подчинят останалите. Изправени сме пред шайка психопати, чиято цел е дигитално поробване на хората. Можем да ги победим само, ако сме заедно и ако имаме яснота какви манипулации ползват. Бъдете въоръжени с информация, защото тя е по-ценна и от златото. 

Read More

0

Извинението. Как да разграничим истинското от фалшивото?

Да се опитаме да декодираме извиненията, които чуваме и да видим как можем да правим разлика между истинското и фалшивото извинение. За съжаление това понякога може да се окаже доста трудна задача. Когато срещу вас стои човек, който знае как да играе с ума ви, да манипулира емоциите ви и да има контрол върху тях, тогава нещата наистина стават сложни.

Някои хора, обикновено нарцисисти, или  хора, които прибягват до gaslighting (газлайтинг  - форма на психологическо насилие) се извиняват само, за да се възползват от ползите, които ще  им донесе вашата прошка. Те ще надминат самите себе си в своята изобретателност, за да ви накарат да повярвате, че искрено съжаляват за действията си. Междувременно ще оплитат ума ви така, че да могат да прехвърлят върху вас вината за случилото се и така да ви накарат да омекнете и да им простите.

Нека разгледаме четири вида фалшиви извинения, които манипулаторите използват, за да ви заблудят и без усилие да контролират реакциите ви към тях самите.

1. Извинение под формата на подарък

Цветя, бонбони, скъпи дрехи, екскурзия до Милано – вие изберете. Това има за цел да смекчи сърцето ви, да ви заблуди и забравите как са ви наранили. Демонстрациите на любов и внимание най-често са подмолен начин да ви gaslighting (заблудят с цел използване на психологическо насилие върху вас). Това е порочна стратегия, която нарцисистите използват, за да заблудят жертвата си и да я накарат да мисли, че няма за какво да се тревожи. По този начин приспиват вниманието ви и няма да обърнете внимание на сигналите, които ви подсказват, че човека срещу вас ви лъже.

2. Извинение под формата на защита

"Съжалявам за това, което съм направил, но ако не бяхте оказвали натиск върху мен по начина, по който сте го направили, аз никога не бих направил нещо подобно." Ето как обикновено звучи защитното извинение. И включва повече от малко прехвърляне на вината . Като начало, винаги започва с думите „Съжалявам“ , за да изглежда истинско от този, който го казва. След това се превръща в цяла лекция за това как вашите действия ги тласкат към подобно поведение. Това няма никакъв  смисъл, нали? Но нарцисистите имат своите начини да заблудят хората около тях и да ги накарат да повярват в каквото им кажат. Обикновено след такова извинение вие се чувствате като този, който е сгрешил, а не те.

3. Извинението като драма

Драмата е част от  живота на нарцисиста и тези, които прибягват до gaslighting. Създаването на  драматична сцена  е техния начин да излязат от ситуация в която не могат да намерят изход. Те започват да плачат, да се хвърлят в краката ви, демонстрирайки ви колко са нещастни и наранени. И всичко това за да изпитате съчувствие и съпричастност към тях. Когато прибягват до това поведение те много лесно мамят ума ви и ви карат вместо да се ядосате, да започнете да ги съжалявате. Резултатът е, че им прощавате, защото не искате да им причинявате страдание. Дори без да се извинили.

4. Прехвърляне на вината

Това е подобно на „извинението под формата на защита“. Тук, виновникът, този който се „извинява“, не прави нищо друго, освен да обвинява отсрещната страна за страданията, които му е нанесла. Може би си мислите, че не е толкова трудно да забележите, кога някой ви прехвърля вина, но в действителност точно така нарцисистите играят с вашите емоции. Те използват тази тактика, когато са сигурни, че им имате доверие и те бихте поставили под съмнение това, което ви казват, че изпитват в момента. С течение на времето те се опитват да превърнат това в модел. Така всеки път, когато направят нещо нередно, ви карат да повярвате, че точно вие сте този, който ги е тласнал към това.

Read More

0

Как да се справим с нарцисист?

Предлагаме ви шест начина по които да ги надхитрите

Никой не обича нарцисистите, но ние изградихме общество в което те виреят много по-благоприятно отколкото в миналото. Единствените хора, които обичат нарцисисти са самите нарцисисти. Когато хората са неподготвени те трудно могат да се справят с тях и крайностите в  поведението им. Предлагам ви няколко стратегии, които да използвате в комуникацията си с нарцисистите и да ги надхитрите.

Нека първо уточним термина „нарцисизъм“.

Нарцисизмът е склонност индивида да се надценява и да не изпитва никаква емпатия към околните. Има различни видове нарцисизъм, но без значение с индивид от кой вид ще се сблъскате – едно е сигурно – ако нямате подготовка ще бъдете наранени психически.

Нека разгледаме шест стратегии, които ще ви помогнат да надхитрите нарцисистите

1. Те не изпитват чувство на вина

По правило нарцисистите обвиняват другите за всичко отрицателно, което им се случва. Това ги кара да се чувстват по-добре и да не поемат отговорност за действията си и последиците от тези действия. Веднага щом видите, че някой се опитва да ви обвини в нещо, което не сте направили, парирайте го и му посочете факти с които ще го оборите. Запомнете: нарцисиста никога не приема мисълта, че може да е виновен за нещо.

2. Те не са наивни

Една от определящите черти на личността на нарциса е тяхната манипулативна природа, която те използват, за да се възползват от другите и да постигнат целите си. Силните хора не могат толкова лесно да бъдат заблудени от триковете на нарцисистите. Те са изключително наясно със себе си и не се колебаят да се отърват от фалшивите хора.

Не се страхувайте да поставите под съмнение мотивите на нарцисиста и да прозрете истинските причини за неговото поведение. В случай, че не го направите, той със сигурност ще се възползва от вашата добронамереност.

3. Сигурният знак, че си имате работа с нарцисист е, че той ще се опита да се възползва от вашите умения, за да реализира своя собствена цел. Когато познавате себе си добре и сте уверени, това ще затрудни нарцисиста. Не им позволявайте да се възползват от вас и отхвърлете техните искания.

4. Те не се страхуват от конфронтация

Нарцисистите имат различно поведение, когато са насаме с вас и когато са на публични места. Те знаят, че когато сте насаме вие сте уязвими. Не се притеснявайте, ако нарцисиста демонстрира липса на уважение или лошо отношение да го поставите на мястото му. Това е единственият начин да се предпазите от тяхното злонамерено поведение.

5. Не показват истинската си същност

Една от тактиките, които нарцисистите използват е да убеждават своите жертви в едно фалшиво бъдеще и колко много ще постигнете, ако им сътрудничите. Не бързайте да им се доверите и не разкривайте истинските си мотиви. Оставете ги действат и внимателно наблюдавайте какво правят. Нека техните действия ви разкрият кои са те в действителност.

6. Те лесно манипулират емоциите си, за да заблудят останалите в истинските си намерения

Нарцисистите обичат да се представят като жертви, особено, ако имате доказателства с които веднага да ги оборите. Уверените в себе си хора не падат в този капан, но за съжаление повечето хора са склонни да се поддадат на емоцията. Когато нарцисист е направил нещо нередно не им позволявайте да ви убедят, че не заслужват да си понесат последиците и че заслужават само съчувствие.

Надявам се тези съвети да ви помогнат да не се поддадете лесно на манипулациите на нарцисистите и да сте по-добре подготвени при среща с тях.

Read More

0

Коя е думата, която ужасява всеки нарцисист?

Всеки човек по света е уникален по свой си начин. Налага ни се ежедневно да се справяме с най-различни хора. И понякога ни се налага да се оправяме с нарцисисти, за съжаление…

Нарцисистите са най-трудният тип за взаимодействие просто защото те се чувстват по-велики от всички останали и живеят с убеждението, че всички хора са длъжни да се грижат единствено и само за техните нужди, да им осигуряват огромни количества от внимание и възхищение.

Ако сте си имали работа с нарцисист – независимо дали в личния или професионалния живот – вече знаете, че те обичат да държат хората „на полусъединител“, тоест всички около тях трябва да са в непрекъсната готовност да изпълнят командата – спри или тръгни.

Те си живеят в илюзорния си свят и най-много от всичко мразят да им казват НЕ.

Опитайте да кажете НЕ на нарцисист и ще видите как кръвта им започва да кипи, докато не експлодират.

Ако нарцисистът е мениджър в компания, ще си постави за цел да натовари с най-трудните и невъзможни задачи подчинените си. И ще направи това само, за да им докаже, че не могат да се справят, което ще му осигури чувството за превъзходство. Ако решите да се възпротивите или да посочите липсата на логика в аргументите му – веднага ще се превърнете в негов враг.

Нарцисистите често се издигат до позиции, на които могат да властват над другите хора, тъй като огромната им самооценка трябва непрекъснато да се подхранва. И те правят всичко възможно по въпроса.

Запомнете: шефът нарцисист не се интересува от знанията, уменията и компетенциите на хората, които работят за него. Интересува го единствено това дали му се подчинявате безпрекословно.

Как ще разпознаете мениджър нарцисист? Лесно е. Наблюдавайте тези пет характеристики, които изследователите от Университета Hacettepe са открили:

Авторитет и лидерство – нарцисистът винаги си мисли, че е изключителен лидер. Често можете да ги чуете да наричат себе си „вожд“, той винаги смята, че без него останалите са загубени. Непрекъснато сравнява себе си с всички останали, за да демонстрира превъзходството си.

Очакване за признание – те винаги си мислят, че всички ги смятат за добри шефове, така че в собствената им глава, са прави. Ако му кажете НЕ за каквото и да било, подло зад гърба ви ще се постарае да ви отнеме и малкото привилегии, които имате на работното място. За да ви даде урок!

Величие – нарцисистът винаги е жаден за власт. Първо ще ви подлъже с грандиозни обещания и ако имате глупостта да попаднете под властта му, ще ви се наложи да изпълнявате всяка прищявка. В противен случай винаги ще получавате инфантилни демонстрации „кой е шефът“!

Тщеславие и суета – нарцисистите си мислят, че ако те командват, със сигурност ще направят света по-добро място. Те истинска вярват в това – че са толкова велики, че могат да променят целия свят към по-добро, да го направят истински рай. Само ако имаха тази власт…

Ексхибиционизъм – мислят си, че другите хора не могат да им се наситят – на личността им, на историите им… Така че пригответе се да слушате едни и същи истории безброй пъти. Тъй като нарцисистът е твърде зает да подхранва счупеното си его, не се отличава с особено добра памет. Ще ви се наложи да слушате невероятни истории за великите му преживявания.

Психолозите смятат, че нарцисистът, който постоянно е нащрек за потенциални заплахи, е най-опасният вид. Тъй като грандиозната представа, която имат за себе си е фалшива, по-голямата част от енергията им отива, за да я поддържат и защитават от евентуални заплахи.

Нарцисистът често е параноик във взаимоотношенията си с другите хора. Вижда заплахи навсякъде, с изключение в хората, които безпрекословно им се подчиняват и скланят главата си пред тях. Ако застанете на пътя му с някакъв вид искане или критика, ще се сблъскате с гнева им, тъй като оспорвате личността му. Най-добре не се занимавайте с тях.

Казвали ли сте някога НЕ на нарцисист? Как е реагирал? Споделете своята история в коментарите!

Read More

0