Кой практикува „астротурфинг“ и защо?

Води се първата световна ментална война. Една от основните роли в нея ще играят медиите и нейните слуги – press-титутките. С всеки изминал ден ще става все по-трудно да се ориентираме в морето от информация.

Може би сте запознати, че ЕС предприе мерки за намаляване на потока от дезинформация, което се изразява като начало в блокирането на две от най-големите руски медийни компании – RT (международна телевизионна мрежа) и Sputnik (новинарска агенция). От началото на войната Google  обяви, че ще блокира каналите на  RT и Sputnik в YouTube. Meta не остана по-назад и блокира двете компании във Facebook & Instagram в целия европейски съюз.

Това са „похвални“ действия, които хвърлят във възторг всеки либераст и сороспия (соросоид+уруспия (лека жена на диалект) = сороспия).

Дали западните медии не дезинформират обществото? Как процедират те, за  да ни манипулират и заблуждават? Попадал ли ви е термина „астротурфинг“?  Предлагам ви да чуете презентацията на Шерил Аткинсон пред TEDx от февруари 2015 година.

“Астротурфинг имаме когато политически, корпоративни или други специални интереси се маскират и публикуват блогове, създават Facebook и Twitter акаунти, публикуват реклами, пишат писма до редакторите, или просто публикуват коментари, за да се опитат да ви заблудят да мислите, че това са независими автентични коментари.

Целият смисъл на астротурфинга е да се опита да създаде впечатление че има широка подкрепа за или против определена идея, когато всъщност такава не съществува.

Астротурфингът цели да ви манипулира, за да промените мнението си като ви кара да се чувствате като някой, чието мнение е различно от общоприетото, а това не е вярно.

Бъдете бдителни, когато заинтересовани страни атакуват определен казус, като оспорват или атакуват, хората, личностите и организациите около него, вместо да се обърнат към фактите. Това може да е астротурфинг.

И най-вече, астротурфърите обикновено насочват публично целия си скептицизъм към онези, които разкриват неправомерните действия, а не към извършителите на неправомерни действия. С други думи, вместо да поставят под въпрос властите, те поставят под въпрос онези, които поставят под въпрос властите. “

 

Read More

0

„Купените журналисти„(Gekaufte Journalisten)

 

Да се твърди в наши дни, че има обективна журналистика е като да се вярва, че памперса на устата ни предпазва от вирус. Пълен абсурд е, че хора, които твърдят, че са получили образование вярват в тази широко разпространена лъжа. 

Статията по-долу е преведена от Валери Чернев . Лично аз когато я четох си мислех за всички pressтитутки и за платените труженички на един розовобузест олигарх.

Проблемът за влиянието на чуждестранните НПО върху формирането на „демократично коректните“ обществени нагласи в страната – обект на външно влияние, не е български патент, описан в книгата на Достена Лаверн „Експертите на прехода“. Сходна е ситуацията и във водещата европейска държава – Германия, смятана за мотора на европейската интеграция и просперитет. Това става ясно от нелицеприятните разкрития на немския журналист Удо Улфкоте, разказващ за редакционната подчиненост на германските медии на политиката на САЩ в Европа.

            „Имате ли усещането“, споделя Удо в предисловието на своята книга „Купените журналисти„(Gekaufte Journalisten), изд. „Коп Ферлаг“, „че медиите често ви лъжат и манипулират вашето съзнание“. Седемнадесетте години работа в един от влиятелните и авторитетни национални германски всекидневници „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (Frankfurter Allgemeine Zeitung) помагат на Удо да усвои тайните на идеологическото задкулисие и методите на пропагандната работа. Основната теза на немския журналист е, че той и неговите колеги са принудени да лъжат или да премълчават истината в техните статии и репортажи (с други думи, да боравят с фразеологията на политическата коректност). В този смисъл журналистите не определят, а следват редакционната политика на медиите, за които работят.

            Улфкоте оприличава неговата родина с „бананова република“, в която принципите на свободата на словото (в т.ч. зачитане на алтернативността на гледните точки в медиите) не се прилагат на практика. По думите му дори 70 години след края на Втората световна война Германия е третирана като победена държава. Затова стратегическата обвързаност на Берлин със САЩ и НАТО е безапелационна. Преобладаващото мнозинство немци са против разполагането на ядрено оръжие на тяхна територия. Но това не пречи на американците да държат ядрени арсенали в своите военни бази в Германия.

            „Праволинейността“ на немските медии е резултат от членството на повечето немски журналисти (работещи в основните германски национални медии) в неправителствени организации, фондации и пресклубове с подчертана атлантическа насоченост. Тези НПО са проводници на политиката и стратегическите интереси на САЩ в Германия и ЕС като цяло. Удо признава, че и той е бил част от политически зависимата журналистическа гилдия. Избирането му за почетен гражданин на американския щат Оклахома, той свързва с неговите проамерикански писания в пресата. Книгата на Улфкоте е рядък пример за критична самооценка и житейски катарзис на един утвърдил се, във водещите германски медии, журналист.

            Вашингтон осигурява своето медийно-пропагандно и идеологическо присъствие в Германия чрез широка мрежа от проатлантически неправителствени структури, финансирани чрез специални частни и обществени инструменти (грантове). Най- активните сред тях, прокарващи едностранчиво пропагандни материали в германските медии, са:

„Атлантически мост“ (Atlantic Breucke), учреден през 1952 г. като организация с нестопанска цел, осигуряваща взаимната военнополитическа обвързаност между Берлин и Вашингтон. Организацията оказва експертно-консултанска помощ в сферата на икономиката, финансите и образованието. В „Атлантическия мост“ членуват повече от 500 влиятелни политици, учени, банкери (финансисти) и журналисти.

„Берлинската американска академия“ (the American Academy in Berlin), създадена през 1994 г. с оглед насърчаване на научния и културен германо-американски обмен. Академията отпуска студентски стипендии в сферата хуманитарните дисциплини и организира за немските журналисти публични лекции с участието на водещи американски политолози и експерти в сферата на дипломацията и международните отношения.

„Институтът Аспен“ (the Aspen Institute), със седалище във Вашингтон. Институтът открива филиал в Берлин през 1974 г. Основните сфери на дейност включват организирането на съвместни конференции и съвещания на представителите на германския и американски политически, стопански и културен елит.

            В списъка на мощните лобистки организации на САЩ в Германия и другите държави от евроатлантическата общност (миловидно наричани „независими тинк-танкове“) влизат още „Немския Маршал фонд“ (the German Marshal Fund), „Американския съвет за Германия“ (the American Council for Germany) и „Института за европейска политика“ (the European Policy Institute). Последният е част от мрежата на фондациите на „Отворено общество“.

            Американските неправителствени структури, опериращи на територията на Германия не са пряко свързани с работата на американското посолство в Берлин, но получават нужната политическа и логистична подкрепа от него. НПО секторът е ефективен инструмент на меката сила, която американската дипломация умело използва в междудържавните отношения.

            Парадоксалното, според Удо Улфкоте е, че въпреки яснотата относно целите и задачите на американските политически лобисти в Германия, германското държавно ръководство (чрез каналите на немското разузнаване (BND-Bundesnachrichtendienst), което по презумпция е призвано да отстоява суверенитета и независимостта на страната, само е търсило тяхното съдействие да насочва немското обществено мнение в правилната за американците посока.

            Опасенията, че Германия е ограничена в суверенитета си държава, се засилват и от сведенията за т.нар „Акт на канцлера“ (Kanzlerakte). Актът представлява германо-американски конфиденциален правнообвързващ договор, който всеки встъпващ в длъжност канцлер на Германия подписва и се задължава да спазва. Съгласно договора, Федералната република се задължава до 2099 г. да съгласува всички стратегически решения в сферата на политиката и икономиката с основния си евроатлантически съюзник – САЩ. САЩ получават правото да съхраняват златния резерв на „Бундесбанк“ (германската централна банка) във Федералния резерв (централната банка на САЩ). Все пак германците започват постепенно да си прибират златото у дома. Така например, през 2015 г. по информация на „Дойче Веле“, Берлин е успял да си върне 110 тона (от Париж) и 100 тона (от Ню Йорк) златни запаси. Франкфурт се превръща в най-голямото хранилище на германските златни резерви, възлизащи по думите на члена на управителния съвет на „Бундесбанк“ Карл-Людвиг Тиле на 3380 тона.  Американците също получават пълен контрол върху немските СМИ, кинопродукция, образователните институции (средни училища и университети). За съществуването на „Акта на канцлера“ става известно през 2007 г. от публикуваната от австрийското издателство „Арес-ферлаг“ (Ares-Verlag) книга „Немската карта“ на немския генерал-майор от резерва Герд Хелмут-Комос (ръководител на военното разузнаване на ФРГ в периода 1977-1980 г.) В интервю за най-голямата немска медийна групировка „Ди Цайт“ (Die Zeit), заемащият поста на федерален министър за специални поръчения Егон Бар през 1969-1974 г. и след това на министър за икономическото сътрудничество в социалдемократическото правителство споделя, че „Акта на канцлера“ е бил подписан от Вили Бранд и неговите предшественици Конрад Аденауер и Курт Кизингер. Последен път „Акта на канцлера“ е подписан от Ангела Меркел през 2007 г., въпреки че настоящият канцлер категорично отрича това. Прес-службата на Федералното правителство определя като легенда съществуването на „Акта на канцлера.“

Read More

0

Как се манипулира с цифрите от медицинските проучвания?

 

Наскоро някой писа, че след като приключи тази scam-демия, общността, която ще има големи проблеми с доверието от страна на хората ще бъде медицинската.

Всъщност това може да стане много по-рано. Достатъчно е да видим как точно медицинската общност използва цифрите, когато съобщава резултати от медицински проучвания и хората тотално ще бъдат скандализирани.

За мнозина термините от медицинската професия и научната общност не са ясни и дори понякога погрешно се интерпретират. Да вземем термина „намаляване на риска“ или „относителен риск“  и да видим какво всъщност се крие зад него.

Нека си представим, че провеждаме научно проучване – примерно за превенция на инфаркт. Имаме лекарство и две групи – контролна и експериментална, като и двете групи се състоят от по 10 човека. Даваме лекарството на хората от експерименталната група, а на контролната плацебо и в продължение на две години ги проследяваме. В края на втората година имаме двама души от контролната група, които са получили инфаркт и един от експерименталната също.

Как точно ще бъде комуникирано това на обществеността? Имаме 20 човека разпределени в 2 групи и съответно трима от тях са получили инфаркт. В доклада, който ще бъде представен това ще бъде отразено по следния начин: имаме 33% ползи от използването на предложеното лекарство. Защо 33% ще попитате? Двама от контролната група и един от експерименталната – това са трима човека, два от три – това са 66% от контролната група, един от три – това е 33% от експерименталната група – и тогава имаме 66% -  33% = 33% . В докладът ще бъде отчетено, че намаляването на риска е с 33%. Да предположим сега, че вместо 20 човека направите този експеримент със 100. Тогава реално ще имаме 1% от хората с лекарство и 2% от тези, които са контролна група, но то отново ще бъде отчетено като 33% намаление на риска, защото едно плюс две е равно на три. И отново имаме 66% и 33%  и разликата е 33%. Представете си, че вместо 100 човека направите експеримента с един милион. Един човек от 1 000 000, това е 0,000001%, което практически е абсолютно статистически незначително, но отново в доклада за намаляване на риска ще се посочи 33%. Това е абсолютно безсмислено както виждате няма нищо общо със статистиката, но медицинската наука го отчита така. Това е начина по който медицинската наука отчита ползите от лекарствата.  

Дали не е удачно следващият път, когато разговаряте с вашия лекар да го попитате какво означава „намаляване на риска“ за дадена лекарство и дали той е наясно как точно се изчислява цифрата, която е посочена за намаляването?

Има още една величина, която е още по-интересна когато говорим за медицински изпитвания и това са съобщенията за страничните ефекти.  предположим, че двама от контролната група са получили странични ефекти и всичките десет от контролната група също. Как смятате тези цифри ще бъдат съобщени? Дали вярвате или не , но те се казват като абсолютни числа. С други думи, ако имаме милион, то тогава имаме 0,000012% странични ефекти, което очевидно е незначително, ако намалението на риска е 33%.

Това се нарича измама и ако искате да разберете дали вашия лекар е наясно с нея задължително го питайте дали може да ви обясни как точно се изчислява „намаляването на риска“ при проучвания за лекарства.

Ето защо в медицинските списание не се обяснява как точно е получено това число, което се посочва за намаляване на риска, защото ако го направят, то тогава излиза, че ви препоръчват нещо, което е базирано на цифри, които не означават нищо, тоест са статистически незначителни. Дали бихте убедили хората да вземат даден „наркотик“ (лекарство), ако им кажете, че сте го дали на един милион човека и сте подобрили ситуацията с 0,000001% ?

Наскоро излезе проучване на Moderna в което се каза, че 90 човека от контролната група от 15000 са получили странични ефекти, но ние дори не знаем какво е било дадено на тази контролна група и нямаме представа какво е имало в разтвора. На тези хора от контролната група не са правени безсмислените PCR тестове, така, че по същество не е имало тест за вирус. На нас ни докладваха 0, 006% странични ефекти, което изглежда незначително, нали?

Масово хората мислят за ваксините като средство за предотвратяване на разболяването от вирус или пък предотвратяване на неговото предаване, но както виждаме контролната група не е била тествана дали го има. Ето защо Fauci (и не само той) каза, че дори да има ваксина, мерките като „носене на намордник“ и „социално дистанциране“ ще останат, защото ваксината НЕ предотвратява предаването на вируса. Излиза, че хората в контролната група имат странични ефекти, които нямат нищо общо с вируса.

Какви са резултатите от експерименталната група? Там от 15 000 симптоми получават пет човека, тоест това прави 0,0003% . Какви резултати ще бъдат обявени от проучването – 0,57%, което звучи смислено като резултат, нали? Тоест при употребата на ваксината имаме 0,57% намаляване на симптомите, ако се заразите от вируса.

Мисля, че стана ясно, че използването на „относителен риск“ при изпитанията се използва с цел манипулиране на общественото мнение и в действителност няма нищо общо с подобряване на вашето здраве.

 

 

 

 

 

Read More

0

"Когато не плащаш за даден продукт, значи ти си продукта"

 

‘The Social Dilemma’, който месеци наред стои начело в листата на най-гледаните филми на Netflix трябва да се види от всеки потребител на социална медия. Режисираният от Джеф Орловски филм разкрива тъмната страна на социалните медии и пряката връзка със спада на психичното здраве на хората, които ги ползват. Бивши ръководители в компаниите Facebook, Google и Twitter и софтуерни инженери се изправят пред камерата, за да заявят отчетливо – нещо дълбоко се е объркало и вместо да правят живота ни по-добър социалните медии са се превърнали в чудовища, които ни разединяват, разболяват и поляризират.

„Когато бях там, винаги чувствах  фундаментално, че [социалните медии] са сила за добро. Не знам дали вече се чувствам така “, каза един бивш изпълнителен директор. „Дълбоко вярвам, че никой не е възнамерявал да имаме някоя от тези последици“, каза друг.

Кое точно се е объркало и къде индустрията на социалните медии е загубила правилния път?

1. Печалбата, а не потребителският опит, сега движи функционалността на социалните медии

За да има успех дадена социална мрежа тя трябва да е способна да задържа максимално хората в своята платформа. По този начин социалната медия привлича рекламодатели и всъщност те са печелившите клиенти на социалните медии, а не потребителите.

Какво ще попитате „продават“ социалните медии на рекламодателите? Къде задържаме вниманието си и нашите данни – това със сигурност. Според Jaron Lanier – компютърен учен, най-ценният „продукт“ на социалните медии е,  че те са в състояние на променят поведението на големи маси хора.

„Това е постепенна, лека, незабележима промяна във вашето собствено поведение. Това е продуктът. Това е единственият продукт. На масата няма нищо друго, което би могло да се нарече продукт. Това е единственото нещо, от което те могат да печелят пари. "

 

2. Социалните медии искат вашите данни - и ще направят всичко, за да ги получат

Социалните медии продават обещанието за промяна на поведението и поради това се нуждаят от множество данни, които да им помогнат да създадат точни модели с които да прогнозират бъдещото поведение на хората.  „Всяко едно действие, което предприемете, се следи внимателно и записва“, каза Джеф Зайберт, който преди е работил за Twitter. Всички трикове от психологията се използват, за да може да се манипулира успешно поведението на потребителите и те да стоят по-често в дадена социална медия.

‘The Social Dilemma’ дава нагледен пример с тийнейджър, който се опитва да не ползва телефона си в продължение на седмица, но в крайна сметка получава известие от бившата си приятелка и нарушава обещанието си.  „Използвате уязвимост в човешката психология“, каза Шон Паркър, бивш служител на Facebook. „[Разбрахме] това съзнателно и все пак го направихме.“

 

3. Моделът „пристрастяване по дизайн“ на социалните медии уврежда психичното здраве

Технологиите на социалните медии са изградени върху знанията за пристрастяване и манипулация и това води до опустошителни последици. Младите хора, които прекарват дълго време в социалните медии са по-тревожни и по-депресирани и това ясно се вижда от тенденцията към нарастване на самонараняванията и самоубийствата сред тази група.

Джонатан Хайд – социален психолог твърди, вината е на социалните медии.  „Тези услуги убиват хора и ги карат да се самоубиват“, каза Тим Кендъл, бивш служител на Фейсбук.

Филмът описва и феномена „Snapchat dysmorphia“. Много деца искат да си направят пластични операции, за да приличат на лицата, които се получават след използване на филтрите от Snapchat. Загубата на реална комуникация е очевидна. Във филма има пример за двама приятели, които стоят рамо до рамо, но вместо да си говорят  са ангажирани с телефоните си.

4. Политическата поляризация в социалните медии и подкопаване на уменията за критично мислене

Това е може би един от най-тревожните факти: социалните медии умишлено намаляват нашите умения за критично мислене. Според  анкета направена наскоро в САЩ хората са все по-разделени и често възгледите на хора от противоположната политическа партия биват възприемани като  „заплаха за обществото“.

Алгоритъмът на социалните медии ни предлага съдържание, което е приведено в съответствие с нашите политически предпочитания и в резултат на това те развиват фалшивото усещане, че всички са съгласни с тях.

„Когато това се случи в мащаб, вече не можете да смятате или дори да консумирате информация, която противоречи на мирогледа, който сте създали“, каза Rashida Richardson, директор на политическите изследвания в AI New Institute.

Заслужава да се отбележи, че загубата на умения за критично мислене и невъзможността да се „чуе отсрещната страна“ са преки ползи за корпорациите, целящи да ограничат социалните движения, които са критични към двупартийното корпоративно влияние върху политиците и политиката.

5. Социалните медии процъфтяват при разпространението на „фалшиви новини“

Друг страничен продукт от „модела за привличане на внимание“ в социалните медии, според документалния филм, е феноменът „фалшиви новини“. „Фалшивите новини в Twitter се разпространяват шест пъти по-бързо от истинските новини“, казва Тристан Харис, бивш служител на Google.

Но кой решава какво представляват фалшивите новини, дезинформацията и конспиративните теории? Термини като тези автоматично означават липса на истина, когато понякога проблемите, които те са предназначени да опишат, са сложни и политически натоварени, за разлика от просто верни или неверни.

Например, в дискусията си за „фалшивите новини“, филмът се спира на твърдения  като „Китайската храна заразява хората с коронавирус“ и „Земята е плоска“ или пък, че ваксините са безопасни. Идеята, че всеки може да получи COVID-19, като яде китайска храна, може лесно да бъде отхвърлена като глупав слух в интернет. Той бързо се обозначава като „фалшива новина“ и щом това се случи, алгоритмите в и пропуска важно съдържание, което може да бъде образователно или полезно.

Но можем ли да кажем същото за публикациите за безопасността на ваксините, сложна тема, която е противоречива от факта, че Big Pharma има огромен финансов дял в общественото мнение за ваксините?
Във филма, обаче се показва, че всички публикации, свързани с ваксините - включително  публикации от родители на деца, пострадали и увреди от ваксини, цитирайки достоверна наука - принадлежат към категорията „фалшиви новини“. В действителност, благодарение на влиянието на многомилиардната фармацевтична индустрия, всяка публикация в социалните медии, която се осмелява да постави под съмнение безопасността или ефикасността на ваксините, рискува да бъде етикетирана, в най-лошия случай, „фалшива новина“ и в най-добрия случай „дезинформация“. След като това се случи, публикациите често са скрити от повечето новинарски емисии.
Според ‘The Social Dilemma’ Facebook е чудесен инструмент за „контрол на населението“. В САЩ хората живеят под това, което покойният политически философ Sheldon Wolin нарича „обърнат тоталитаризъм“, където доминиращите разкази са създадени не от отделен диктатор, а от корпорации и тяхното постоянно влияние върху медийните организации и представителите на правителството.

В своя защита Facebook обяви, че „дезинформацията за COVID-19“ се премахва направо.  Социалните медии са изправени пред критика, че са средство за разпространение на дезинформация, свързана с COVID-19. Преди няколко месеца проблемът беше по отношение на дезинформацията за изборите. В отговор Facebook влезе в партньорство срещу дезинформацията с Атлантическия съвет, мозъчен тръст, финансиран от НАТО, доставчици на оръжия и петролни компании. Независимо от това, какво мислите за тези субекти, факт е, че те винаги ще бъдат пристрастни към войната и въоръжаването.

Каквото и да мисли някой за тези субекти, има предвид, че те ще бъдат пристрастни към войната и милитаризма.

6. Трябва ли социалните медии да бъдат регулирани, за да се ограничи негативното им въздействие върху обществото?

„Няма фискални стимули за тези компании да се променят. И затова се нуждаем от регулация “, каза Joe Toscano, бивш служител на Google. Jason Rosenstein, бивш служител на Google и Facebook, изрази това по следния начин: „Докато нашата икономика работи по този начин и корпорациите остават нерегламентирани, те ще продължат да унищожават дървета ... “

Социалният психолог Shoshana Zuboff  предлага моделите за прогнозиране на покупката и продажбата на човешкото поведение  да бъдат забранени.

Докато корпорациите притежават почти неограничена власт над Конгреса и регулаторните агенции, вероятно компаниите за социални медии в крайна сметка ще се „саморегулират“, какъвто е случаят с много други индустрии.

„Настоящата ситуация съществува не за защита на потребителите, а за защита на правата и привилегиите на тези гигантски, невероятно богати компании“, каза Roger McNamee, един от първоначалните инвеститори във Facebook. Alex Roetter, бивш служител в Twitter, посочва очевидното: „В края на деня трябва да увеличавате приходите и тези на тримесечието да са повече от тези на предходното тримесечие .“

Какво могат да направят хората, освен ако Конгресът или регулаторните агенции не предприемат нищо срещу фирмите в социалните медии? Филмът казва на зрителите да изключат опцията да получават известия, да избягват да кликват върху видеоклипове, които YouTube „препоръчва“ и да ограничават времето което децата им прекарват пред екрана.

‘The Social Dilemma’ ни предоставя ценна представа за това как социалните компании манипулират емоциите, поведението и мненията на своите потребители. Филмът обаче не изследва обстойно  кой се възползва от тези инструменти. Този документален филм може да разшири нашето разбиране за това как социалните медии  действително функционират в нашето все по-дигитално общество.

Гледайте трейлъра тук: https://youtu.be/uaaC57tcci0

 

Read More

0

"Колкото по-чудовищно излъжеш, толкова по-бързо ще ти повярват"

 

Трудно е да се сътвори лъжа, която обхваща цялото земно кълбо и тя да е перфектна. Рано и ли късно ще започне да се пропуква и ще се появяват течове. С напредването на спец-акцията "корона-вирус" или както аз я наричам Кромид-19 все повече маски падат и все по-ясна става лъжата и целта на това мероприятие. Независимо от това, че всеки ден предлагам факти, които оборват лъжите на мейнстрийм платените пропагандисти, независимо, че се появиха невероятни документални филми, които опровергават всички казани "истини" досега от купени "учени" и медийни експерти, хората упорито избират да вярват в лъжата и да си изграждат поведение, което не само, че не е в техен интерес, но в бъдеще ще им донесе невероятни вреди. 

Търсех отговор за себе си - защо някой ще предпочете да вярва в лъжата, която утре може да го убие и няма да избере истината? Дали защото страха, който медиите насаждат ежедневно, ежеминутно с настървено ожесточение блокира рационалната част на мозъка на хората и те не могат да мислят нормално? Дали когнитивния дисонанс пред който сме изправени и който ще доведе до невероятни актове на тирания, за които после ще съжаляваме и ще се разказвайме, така както сме го правили много пъти? 

Отговорът дойде неочаквано за мен. Намерих го в един цитат. Цитатът е от А. Хитлер в книгата Моята борба; прев. Петър Калъпчиев. изд. „Жар птица“, София, 2001 г. Ето какво казва Хитлер: 

"...колкото по-чудовищно излъжеш, толкова по-бързо ще ти повярват. Обикновените хора по-скоро вярват на голямата лъжа, отколкото на малката. Това съответства на примитивната им душа. Те знаят, че за дребното и самите те са способни да излъжат, но да излъжат за повече, май биха се притеснили. Голяма лъжа даже няма да им дойде наум. Ето защо масите не могат да си представят, че другите са способни на къде по-чудовищни лъжи, на къде по-безсъвестно извращаване на фактите. И даже когато им разяснят, че става въпрос за чудовищна измама, те все още ще продължават да се съмняват и ще бъдат склонни да смятат, че вероятно тук все пак има частица истина."

Трудно е да отречеш, че Хитлер не е разбирал от налагане на диктатура и от манипулация на масите. Вчера 29.8.2020 на демонстрацията в Берлин срещу мерките наложени за корона вируса, Робърт Кенеди-младши каза, че "силите, които стоят за ковид кризата са тоталитарни". Тоталитарните сили не боравят с дребни лъжи. Те ползват чудовищни лъжи, които и най-извратеното съзнание трудно би могло да допусне. Чудовищните измами са част от иструментариумът с който си служат психопатите, за да подчинят останалите. Изправени сме пред шайка психопати, чиято цел е дигитално поробване на хората. Можем да ги победим само, ако сме заедно и ако имаме яснота какви манипулации ползват. Бъдете въоръжени с информация, защото тя е по-ценна и от златото. 

Read More

0

Извинението. Как да разграничим истинското от фалшивото?

Да се опитаме да декодираме извиненията, които чуваме и да видим как можем да правим разлика между истинското и фалшивото извинение. За съжаление това понякога може да се окаже доста трудна задача. Когато срещу вас стои човек, който знае как да играе с ума ви, да манипулира емоциите ви и да има контрол върху тях, тогава нещата наистина стават сложни.

Някои хора, обикновено нарцисисти, или  хора, които прибягват до gaslighting (газлайтинг  - форма на психологическо насилие) се извиняват само, за да се възползват от ползите, които ще  им донесе вашата прошка. Те ще надминат самите себе си в своята изобретателност, за да ви накарат да повярвате, че искрено съжаляват за действията си. Междувременно ще оплитат ума ви така, че да могат да прехвърлят върху вас вината за случилото се и така да ви накарат да омекнете и да им простите.

Нека разгледаме четири вида фалшиви извинения, които манипулаторите използват, за да ви заблудят и без усилие да контролират реакциите ви към тях самите.

1. Извинение под формата на подарък

Цветя, бонбони, скъпи дрехи, екскурзия до Милано – вие изберете. Това има за цел да смекчи сърцето ви, да ви заблуди и забравите как са ви наранили. Демонстрациите на любов и внимание най-често са подмолен начин да ви gaslighting (заблудят с цел използване на психологическо насилие върху вас). Това е порочна стратегия, която нарцисистите използват, за да заблудят жертвата си и да я накарат да мисли, че няма за какво да се тревожи. По този начин приспиват вниманието ви и няма да обърнете внимание на сигналите, които ви подсказват, че човека срещу вас ви лъже.

2. Извинение под формата на защита

"Съжалявам за това, което съм направил, но ако не бяхте оказвали натиск върху мен по начина, по който сте го направили, аз никога не бих направил нещо подобно." Ето как обикновено звучи защитното извинение. И включва повече от малко прехвърляне на вината . Като начало, винаги започва с думите „Съжалявам“ , за да изглежда истинско от този, който го казва. След това се превръща в цяла лекция за това как вашите действия ги тласкат към подобно поведение. Това няма никакъв  смисъл, нали? Но нарцисистите имат своите начини да заблудят хората около тях и да ги накарат да повярват в каквото им кажат. Обикновено след такова извинение вие се чувствате като този, който е сгрешил, а не те.

3. Извинението като драма

Драмата е част от  живота на нарцисиста и тези, които прибягват до gaslighting. Създаването на  драматична сцена  е техния начин да излязат от ситуация в която не могат да намерят изход. Те започват да плачат, да се хвърлят в краката ви, демонстрирайки ви колко са нещастни и наранени. И всичко това за да изпитате съчувствие и съпричастност към тях. Когато прибягват до това поведение те много лесно мамят ума ви и ви карат вместо да се ядосате, да започнете да ги съжалявате. Резултатът е, че им прощавате, защото не искате да им причинявате страдание. Дори без да се извинили.

4. Прехвърляне на вината

Това е подобно на „извинението под формата на защита“. Тук, виновникът, този който се „извинява“, не прави нищо друго, освен да обвинява отсрещната страна за страданията, които му е нанесла. Може би си мислите, че не е толкова трудно да забележите, кога някой ви прехвърля вина, но в действителност точно така нарцисистите играят с вашите емоции. Те използват тази тактика, когато са сигурни, че им имате доверие и те бихте поставили под съмнение това, което ви казват, че изпитват в момента. С течение на времето те се опитват да превърнат това в модел. Така всеки път, когато направят нещо нередно, ви карат да повярвате, че точно вие сте този, който ги е тласнал към това.

Read More

0

Как да се справим с нарцисист?

Предлагаме ви шест начина по които да ги надхитрите

Никой не обича нарцисистите, но ние изградихме общество в което те виреят много по-благоприятно отколкото в миналото. Единствените хора, които обичат нарцисисти са самите нарцисисти. Когато хората са неподготвени те трудно могат да се справят с тях и крайностите в  поведението им. Предлагам ви няколко стратегии, които да използвате в комуникацията си с нарцисистите и да ги надхитрите.

Нека първо уточним термина „нарцисизъм“.

Нарцисизмът е склонност индивида да се надценява и да не изпитва никаква емпатия към околните. Има различни видове нарцисизъм, но без значение с индивид от кой вид ще се сблъскате – едно е сигурно – ако нямате подготовка ще бъдете наранени психически.

Нека разгледаме шест стратегии, които ще ви помогнат да надхитрите нарцисистите

1. Те не изпитват чувство на вина

По правило нарцисистите обвиняват другите за всичко отрицателно, което им се случва. Това ги кара да се чувстват по-добре и да не поемат отговорност за действията си и последиците от тези действия. Веднага щом видите, че някой се опитва да ви обвини в нещо, което не сте направили, парирайте го и му посочете факти с които ще го оборите. Запомнете: нарцисиста никога не приема мисълта, че може да е виновен за нещо.

2. Те не са наивни

Една от определящите черти на личността на нарциса е тяхната манипулативна природа, която те използват, за да се възползват от другите и да постигнат целите си. Силните хора не могат толкова лесно да бъдат заблудени от триковете на нарцисистите. Те са изключително наясно със себе си и не се колебаят да се отърват от фалшивите хора.

Не се страхувайте да поставите под съмнение мотивите на нарцисиста и да прозрете истинските причини за неговото поведение. В случай, че не го направите, той със сигурност ще се възползва от вашата добронамереност.

3. Сигурният знак, че си имате работа с нарцисист е, че той ще се опита да се възползва от вашите умения, за да реализира своя собствена цел. Когато познавате себе си добре и сте уверени, това ще затрудни нарцисиста. Не им позволявайте да се възползват от вас и отхвърлете техните искания.

4. Те не се страхуват от конфронтация

Нарцисистите имат различно поведение, когато са насаме с вас и когато са на публични места. Те знаят, че когато сте насаме вие сте уязвими. Не се притеснявайте, ако нарцисиста демонстрира липса на уважение или лошо отношение да го поставите на мястото му. Това е единственият начин да се предпазите от тяхното злонамерено поведение.

5. Не показват истинската си същност

Една от тактиките, които нарцисистите използват е да убеждават своите жертви в едно фалшиво бъдеще и колко много ще постигнете, ако им сътрудничите. Не бързайте да им се доверите и не разкривайте истинските си мотиви. Оставете ги действат и внимателно наблюдавайте какво правят. Нека техните действия ви разкрият кои са те в действителност.

6. Те лесно манипулират емоциите си, за да заблудят останалите в истинските си намерения

Нарцисистите обичат да се представят като жертви, особено, ако имате доказателства с които веднага да ги оборите. Уверените в себе си хора не падат в този капан, но за съжаление повечето хора са склонни да се поддадат на емоцията. Когато нарцисист е направил нещо нередно не им позволявайте да ви убедят, че не заслужват да си понесат последиците и че заслужават само съчувствие.

Надявам се тези съвети да ви помогнат да не се поддадете лесно на манипулациите на нарцисистите и да сте по-добре подготвени при среща с тях.

Read More

0

Коя е думата, която ужасява всеки нарцисист?

Всеки човек по света е уникален по свой си начин. Налага ни се ежедневно да се справяме с най-различни хора. И понякога ни се налага да се оправяме с нарцисисти, за съжаление…

Нарцисистите са най-трудният тип за взаимодействие просто защото те се чувстват по-велики от всички останали и живеят с убеждението, че всички хора са длъжни да се грижат единствено и само за техните нужди, да им осигуряват огромни количества от внимание и възхищение.

Ако сте си имали работа с нарцисист – независимо дали в личния или професионалния живот – вече знаете, че те обичат да държат хората „на полусъединител“, тоест всички около тях трябва да са в непрекъсната готовност да изпълнят командата – спри или тръгни.

Те си живеят в илюзорния си свят и най-много от всичко мразят да им казват НЕ.

Опитайте да кажете НЕ на нарцисист и ще видите как кръвта им започва да кипи, докато не експлодират.

Ако нарцисистът е мениджър в компания, ще си постави за цел да натовари с най-трудните и невъзможни задачи подчинените си. И ще направи това само, за да им докаже, че не могат да се справят, което ще му осигури чувството за превъзходство. Ако решите да се възпротивите или да посочите липсата на логика в аргументите му – веднага ще се превърнете в негов враг.

Нарцисистите често се издигат до позиции, на които могат да властват над другите хора, тъй като огромната им самооценка трябва непрекъснато да се подхранва. И те правят всичко възможно по въпроса.

Запомнете: шефът нарцисист не се интересува от знанията, уменията и компетенциите на хората, които работят за него. Интересува го единствено това дали му се подчинявате безпрекословно.

Как ще разпознаете мениджър нарцисист? Лесно е. Наблюдавайте тези пет характеристики, които изследователите от Университета Hacettepe са открили:

Авторитет и лидерство – нарцисистът винаги си мисли, че е изключителен лидер. Често можете да ги чуете да наричат себе си „вожд“, той винаги смята, че без него останалите са загубени. Непрекъснато сравнява себе си с всички останали, за да демонстрира превъзходството си.

Очакване за признание – те винаги си мислят, че всички ги смятат за добри шефове, така че в собствената им глава, са прави. Ако му кажете НЕ за каквото и да било, подло зад гърба ви ще се постарае да ви отнеме и малкото привилегии, които имате на работното място. За да ви даде урок!

Величие – нарцисистът винаги е жаден за власт. Първо ще ви подлъже с грандиозни обещания и ако имате глупостта да попаднете под властта му, ще ви се наложи да изпълнявате всяка прищявка. В противен случай винаги ще получавате инфантилни демонстрации „кой е шефът“!

Тщеславие и суета – нарцисистите си мислят, че ако те командват, със сигурност ще направят света по-добро място. Те истинска вярват в това – че са толкова велики, че могат да променят целия свят към по-добро, да го направят истински рай. Само ако имаха тази власт…

Ексхибиционизъм – мислят си, че другите хора не могат да им се наситят – на личността им, на историите им… Така че пригответе се да слушате едни и същи истории безброй пъти. Тъй като нарцисистът е твърде зает да подхранва счупеното си его, не се отличава с особено добра памет. Ще ви се наложи да слушате невероятни истории за великите му преживявания.

Психолозите смятат, че нарцисистът, който постоянно е нащрек за потенциални заплахи, е най-опасният вид. Тъй като грандиозната представа, която имат за себе си е фалшива, по-голямата част от енергията им отива, за да я поддържат и защитават от евентуални заплахи.

Нарцисистът често е параноик във взаимоотношенията си с другите хора. Вижда заплахи навсякъде, с изключение в хората, които безпрекословно им се подчиняват и скланят главата си пред тях. Ако застанете на пътя му с някакъв вид искане или критика, ще се сблъскате с гнева им, тъй като оспорвате личността му. Най-добре не се занимавайте с тях.

Казвали ли сте някога НЕ на нарцисист? Как е реагирал? Споделете своята история в коментарите!

Read More

0

Внимание! Краставиците убиват!

Кратък наръчник как да манипулираме общественото мнение чрез статистически данни.

Краставиците убиват! Всяка изядена краставица ви доближава до смъртта. Удивително е как хората досега не са разпознали смъртоносната природа на този растителен продукт. И въпреки всичко, консумацията на краставици нараства.

С краставиците се свързват всички основни телесни недъзи и въобще всички човешки нещастия.

Практически всички хора, страдащи от хронични заболявания, са яли краставици. Явно ефектът е с натрупване.

99,9% от всички хора, умрели от рак, приживе са яли краставици.

100% от всички престъпници са яли краставици.

99,7% от всички хора, станали жертва на автомобилна или самолетна катастрофа, са употребявали краставици в храната си в течение на поне две седмици, предшестващи фаталния нещастен случай.

93,1% от всички малолетни престъпници произхождат от семейства, където постоянно са се употребявали краставици.

Има данни и за това, че вредното действие на краставиците влияе много дълго: сред хората, родени преди 1898 г. и впоследствие хранили се с краставици, смъртността е 100%. Всички лица, родени между 1900 г. - 1910 г. имат увиснала набръчкана кожа, загубили са почти всичките си зъби, практически са слепи (ако болестите, предизвикани от употреба на краставици, отдавна не са ги отвели в гроба). Още по-убедителен е резултатът, получен от известен колектив учени–медици: морските свинчета, които са били принудително хранени с по 20 фунта (9,072 кг) краставици на ден в течение на месец, загубили всякакъв апетит!

Естествено това е елементарен, силно наивистичен пример как с помощта на статистиката може да се злоупотребява и манипулира.

За съжаление напоследък тази практика успешно се прилага дори и в науката, особено в медицината.

Но ако все пак държите да сте предпазливи, не яжте краставици, яжте само трюфели. Само 0.004% от разболелите се или починали през последният век са консумирали трюфели.

Read More

0

Една от най-опасните техники за манипулация

„Светлина от газова лампа“ е заглавието на филм от 1944 г. с Ингрид Бергман по едноименната театрална пиеса на Патрик Хамилтън от 1938 г.  В нея съпругът на главната героиня променя различни детайли в дома им, за да я накара да се съмнява във възприятията си и да мисли, че полудява – например, затъмнява газовите лампи. От този сюжет психологията заимства термина gaslighting - „газово осветление“ или „затъмняване“ – изключително опасна манипулативна техника, при която манипулаторът се стреми по всякакъв начин да принуди жертвата да се усъмни в трезвата си преценка.
Всеки може да стане жертва на „затъмняване“. Това е любима техника на диктатори, нарцисисти, насилници и окултни лидери.
Провежда се бавно, така че жертвата да не осъзнава, че върху нея се въздейства. Хората, използващи подобна техника, правят следните неща:

1. Лъжат ви най-безочливо
Знаете, че е откровена лъжа. И въпреки всичко те ви я заявяват открито в лицето. Защо са толкова безочливи? Защото създават прецедент. След като ви кажат една гигантска лъжа, вие няма да сте сигурни дали каквото и да било, което ви казват, е истина. Целта е да ви държат несигурни и нестабилни.

2. Отричат да са направили нещо, дори да имате доказателства
Знаете, че този човек каза това... знаете, че сте го чули. Но такива хора отричат упорито. Толкова упорито, че да ви накарат да се усъмните във вашата действителност – може би в крайна сметка никога не са го казвали? И колкото повече го правят, толкова повече започвате да поставяте под въпрос своята реалност и да приемате тяхната.

3. Използват всичко, което обичате, като оръжие
Знаят колко обичате децата си и знаят колко много държите на своята идентичност. Това едно от първите неща, които атакуват. Ще ви накарат да се почувствате виновни към или заради децата си. Ще ви кажат, че щяхте да бъдете достоен човек, само ако не бяхте... запълнете многоточието с каквото искате. Те атакуват най-дълбоките ви основания.

4. Изтощават ви с времето
Това е едно от най-коварните неща в „затъмнението“ – то се провежда бавно и постепенно. Една лъжа тук, една лъжа там, по някой подигравателен коментар от време на време... и нещата се развихрят. Дори най-умните и самостоятелно мислещи хора могат да бъдат засмукани в този водовъртеж – толкова ефективна е тази техника. В нея човек е като жабата, която изгаря на бавен огън – не разбира какво ѝ се случва, докато не е твърде късно.

5. Действията не съвпадат с думите
Когато си имате работа с човек или институция, която използва тази техника, гледайте какво прави, а не какво говори. Думите не означават нищо. Те са просто приказки. Това, което правят, е въпросът.

6. „Потупват по рамото“, за да ви объркат
Същият човек или група хора, които обикновено ви режат и ви казват, че нямате стойност, сега ви хвалят за нещо, което сте направили. Това допълва безпокойството. „Може би не са толкова лоши“. Не, толкова са лоши. Това е добре изчислен опит да ви задържат в уязвима позиция и да ви карат отново да се усъмните в собствената си действителност. Обърнете внимание върху това, за което ви хвалят – вероятно е нещо в техен интерес.

7. Знаят, че объркването отслабва хората
Манипулаторите знаят, че всички хора имат някакво чувство за стабилност и адекватност. Целта им е да изкоренят това чувство и да ви накарат непрестанно да се съмнявате във всяка своя преценка. Естествена е тенденцията на хората да търсят човек, група или институция, които да им върнат чувството за стабилност – и това се оказва самият манипулатор.

8. Проектират
Ако те правят сцени, прекаляват с алкохол или наркотици, изневеряват и т.н., непрекъснато ще обвиняват вас в подобно поведение. Това се прави толкова често, че вие започвате да се защитавате и така сте отклонили вниманието си от проблемното поведение на манипулатора.

9. Опитват да убедят другите, че сте луди
Това е един от най-ефективните инструменти на манипулатора – защото води до пренебрежение. Манипулаторите знаят, че ако останалите поставят под въпрос здравия ви разум, те няма да ви повярват, ако им кажете, че той използва насилие или не се контролира. Това е майсторска техника.

10. Казват ви, че всички други лъжат
Когато ви кажат, че всички други (семейство, приятели, познати, медии) лъжат, това отново ви кара да се усъмните в реалността си. Досега не сте видели някого, който е дръзнал да каже това. Значи е прав, нали? Не. Това е техника за манипулация. Това кара хората да се обръщат все повече и повече към манипулатора, за да получат „правилната“ информация. Която често пъти е чиста измислица.

Колкото по-наясно сте с тези техники, толкова по-трудно ще попаднете в капана на манипулатора.
По материал на Psychology Today

Read More

0

"10 начина за манипулация" Ноам Чомски

Ноам Чомски със сигурност не е от лесните за четене и разбиране автори. Той е един малцината съвременни интелектуалци, които имат смелостта открито да се противопоставят на американската медийна пропаганда и да предложат друг ъгъл на перспектива, за да оценим дадена ситуация. Той е професор по лингвистика в Масачузетския технологически институт. Ето списъкът на «10 начина на манипулиране» с помощта на медиите, който той е съставил:

1 – Отвличане на вниманието

Основният елемент при управлението на обществото е отвличане на вниманието на хората от важните проблеми  и решения, предприемани от управляващите политически и икономически кръгове, чрез непрекъснато насищане на информационното пространство с незначителни съобщения.

Методът за отвличане на вниманието е много важен поради това, че не дава възможност на гражданите да получат важни знания в областта на науката, икономиката, психологията, неврологията и кибернетика.

„Постоянно се  отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

2 – Създават се  проблеми, а след това   се предлага начин за решаването им

Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че  да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. 

Или да се предизвика икономическа криза за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги. 

3 – Методът на постепенното прилагане

За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно   да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година.

Именно по този начин, бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век.

Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, несигурност, масова  безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.



4 – Отлагане на изпълнението

Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се  представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще.

Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента.

Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“, и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати.

Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.

5 – Отношение към хората като към малки деца

В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания.

Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека, с определена степен на вероятност, също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.



6 – Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му
Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за  критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването   емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или  устойчиви модели на поведение …

7 – Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост
С това гарантира, че хората не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което ги разделя от върхушката, да остане непреодолимо за тях ниво.

8 – Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността
Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав,  вулгарен и груб…

9 – Засилване на чувство за вина
Да се застави човек да  вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие, което го е застигнало, поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва  самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие. 

А без действия никаква революция не може да избухне!

10 – Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си
През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава  и използва     управляващата класа.

Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията.

Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.

Read More

0