Всеки родолюбив българин знае стихотворението на Иван Вазов за Батак:
От Батак съм чичо,
Знаеш ли Батак?
Там зад тези планини.
Нямам татко,майка,
ази съм сирак,
и треперям ако зима идва.
Ти Батак не си чул,аз съм от там,
помня го страшното клане,
бяхме девет братя,а останах сам
ако ти разкажа,страх ще те завземе...
Не по-малък геноцид е бил извършен в Стара Загора. Публикувам този материал от вестник „Старозагорски новини” и нека всеки, който е с българско самосъзнание го прочете и сподели. Разкажете на сороспията или на грантаджията за тези събития.
Този геноцид е извършен на 19 юли, в Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878)!
„Няма по-кърваво събитие в българската история от
Старозагорското клане. Но
сякаш нечия невидима ръка е изтрила тази апокалиптична част от страниците. Дори
и сега - 28 години след демократичните промени на България, за Старозагорското
клане се пише и говори малко, въпреки че това изтребление е по-зловещо и
всеобхватно от кланетата при Априлското въстание.
Според
оскъдните исторически справки Старозагорското клане продължава три дни - от 19
до 21 юли 1877 г. Зверствата са дело на редовната турска армия на Сюлейман паша
(Соломон Леви Явиш - ислямизиран евреин, бивш професор по литература от
Парижката сорбона) с участието на албански башибозук, черкези, командвани от
Дай Ахмед и чирпански цигани.
Трагедията се
предхожда от няколко събития.
На 22 юли
1877 г. (10 юли ст.стил) Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог
Николай Максимилиянович Лайхтенбергски влиза в Стара Загора и го освобождава.
На 23 юли (11 юли ст.ст.) ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати
в ликуващия град. Предният отряд на руската армия, състоящ се от 12 000 души,
сред които и 6 дружини български опълченци под командването на ген. Гурко,
овладява важни позиции, които ограничават преминаването на турските войски от
Южна България.
На 24 юли (12
юли ст.ст.) ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е
Привременна управителна комисия с председател Петко Рачов Славейков -
организатор на първата гражданска власт в града. Пет дни по-късно херцог
Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е
трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд. На 30 юли (18 юли
ст.ст.) отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора,
за да не нахлуят турците в незащитения град.
В същото
време 48-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара
Загора и на 31 юли (19 юли ст.ст.) предприема настъпление срещу града. След
6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Част
от опълченците и казаците се барикадират в града и съпротивата им продължава до
вечерта на следващия ден.
След тежките
отбранителни боеве градът е превзет.
Актовете на
садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени
неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи
са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата.
Много са изгорени живи, някои първо полети с газ. Други са горени на
жертвеници. В църквата "Св. Троица" са изклани 2 500 души.
Избити са над
14 000 българи, още 1 200 умират от глад и преживените ужаси. Отвлечени са към
10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат след
Освобождението.
Стара Загора
е напълно изпепелен и остава 5 месеца в ръцете на турците. Околните села имат
същата съдба.
Част от
старозагорските ужаси са описани от Г. Димитров в книгата му "Страдание на
българите и Освобождението на България през 1877-78 година", събирани в
периода 1889-1892 г. (от спомени на очевидци, по чудо останали живи
старозагорци).
В памет на
хилядите невинни жертви публикуваме откъси от книгата:
...В къщата
на Хаджи Димитра имало около 50-60 души селяни, все приятели, с жените и децата
си. Турците нахлули вътре и започнали да убиват наред. Янка, съпругата на
Трифон Спасов, успяла да избяга, но била застигната, уловена, и след като я
обезчестили, й отрязали езика. Тя кървави сълзи ронела и всячески се мъчела да даде
някакви обяснения за турските зверства при избиването на хората, както и за
нейното обезчестяване, но нищо не се разбирало от движенията й...
...Къщата на
Драгия Куюмджиоглу била на 2 отделения с по 5-6 стаи, изби, конюшни, сенници и
широки дворове. В двете отделения се събрали около 500 души. Турците запалили
къщата с газ и тя цялата пламнала... Щом се отворили вратите и окаяните българи
се показали навън, почнали един върху друг да се повалят и всички били избити
или изклани с изключение на неколцина, които незабелязано се промъкнали през
тълпата...
В друго
отделение на тази къща имало до 200 души граждани и селяни. Турците нападнали и
без съпротивление влезли вътре. Най-напред уловили Стоил Куюмджи Драгиев, на
когото отрязали ръцете от раменете и той паднал на земята. Всеки почнал да
поднася парите си, часовник, пръстен и молел за милост, обаче нито един от тях
не бил помилван, а всички били изклани; между тях имало и някакъв млад свещеник
от селата, на който запалили брадата и косата с кибрит, после го полели с газ и
жив го изгорили...
...В къщата
на кожухаря Минчо имало събрани 200 души граждани и селяни - повечето жени...
лутали се насам-натам, докато нападнали турците, които почнали да убиват,
когото където настигнат, да колят и покрили целия двор с мъртви тела. Малцина
сполучили да избягат през дола и то затова, че къщата била в края на града...
...В един
обширен двор се намирали къщите на Георги, Сава, хаджи Иван и хаджи Марко
Дечеви, където се събрали повече от 200 души граждани и селяни. Турците, като
нахлули в този двор, най-напред запалили онова отделение, което било пълно с
жени. Огънят обхванал къщата, злощастните жени започнали да излизат, но щом се
показала баба Драгулица навън, един манафин я застрелял и тя се проснала на
земята, без да помръдне, а другите се върнали в горящата къща. В това време
избата се изпълнила с такъв дим, че око с око не се виждали. Скритите там
почнали един по един да излизат и да се търкалят около прага простреляни.
Паднала Дешка Георгиева, паднал абаджията Кольо, натрупали се една върху друга
селянки, другите се върнали назад, подът бил вече тук-там прегорял, провиснали
черни трупове. Жени и деца пищят, пушките гърмят и след няколко минути къщата
се сурнала и всичко утихнало. Хаджи Марко бил уловен и в гушата като свиня
прободен. Той дълго време хъркал и най-после издъхнал. Други 3 отделения в този
двор - така също заедно с хората - изгорели...
...Вкупом
около 150 отишли в къщата на Иван Лещов, а после на Стефан Тодоров и в избата
се скрили. След малко черкезите разбили пътните врата, изпълнили двора, взели
да лискат газ по вратите на къщата и скритите в избата били принудени да
излязат. Черкезите ги претърсили един по един. Взели всичко, което се намирало
върху тях, после ги закарали в къщата на Малкоча, където отделили жените
настрана, а мъжете до един изклали до самите пътни врати...
...Тодор
Славчов имал в къщата си едно затулено дамче за добитък, в което се наблъскали
до 30 души граждани, селяни и един русин. Турците ги намерили надвечер и до
един ги избили, а Никола Иванов, рязан по главата, по раменете, по ръцете,
паднал между убитите и там се спотайвал. След малко време дошли туркини за
плячка и с възхищение казвали: "Машалла, машалла и тук има няколко свине
убити", като обикаляли избитите и се подигравали с тях; пристигнали
десетина души турци, които започнали да преобръщат труповете и да ги
претърсват. Една от туркините така силно ударила Никола по главата, щото цял
потреперел от този удар и турците изново го накълцали. В такова положение той
лежал между мъртвите без хляб и вода до събота и тогава избягал в Търново,
където в болницата очистили червеите от раните му и го изцерили...
...В къщата
на хаджи Станко Минчев се събрали до 300 души почти само селяни. Турците
ударили огъня на къщата и едни от тях изгорели, а други, които искали да
избягат, всички били убити и хвърлени в долапа на градината...
...Къщата на
Унджи Генчо била двуетажна, с 8 стаи, изба, ракиджийница, 2 конюшни, широк,
добре ограден двор. Около 2 ч. цялото здание за запълнило с мъже, жени, деца,
граждани и селяни. След малко време турците нападнали, счупили вратите, нахлули
в двора и почнали да убиват наред и мъже, и жени, и деца - даже и пеленачетата.
Избили почти всички, обрали ги, обрали къщата, а после я запалили. Тук баба
Дафина Андонова неволно била зрителка на много неща. При това паднал убит мъжът
й Андон, брат му Петър Славов, Неделковите 4 сина - Коле, Къне, Иванчо и
Михаил, Марийка Михайлова и 2-те й деца, годиначета близнаци. В завръщането си
след Освобождението из пепелищата на тази къща изровили 250 глави и десетина
коли кости, които закопали в 2 гробници в Пеленишките гробища...
...Според
показанията на Марийка Иванова Ахънова, която била в къщата на Коле Гюпхаленеца
до самата църква "Св. Троица", там загинали много хора. В църквата и
двора се събрали над 2 500 души, натъпкани един до друг, така че нямало игла
къде да падне. Турците нахлули в църквата и клането, убиването и обирът
продължили няколко часа. Ахънова, скрита в един долап, била свидетел на всичко,
и по-късно не намирала думи, с които да опише турските зверства при избиването
на хората. В някои ъгли на църквата избитите оставали прави, защото нямало къде
да паднат труповете...
...В къщите
на Никола, Иванча и Симеона хаджи поп Димови жертвите наближавали числото на
онези в църквата "Св. Троица". В 2-те обградени със здрави стени
2-етажни здания, имало до 2 000 граждани и селяни, почти всички били зверски
убити и обрани...
...На една
черница, наричана по турски шам-дудъ в двора на Пенчо хаджи Славов се качили
мъже, жени и деца, повече от 30 души. Гъстите листа ги затулили и хората никак
не се виждали, но някое от децата си изпуснало феса на земята, турците обърнали
внимание, почнали да стрелят и скритите като пилци падали. В това турците
намерили голямо удоволствие. Щом удареният се сгромолясвал и простирал на
земята, казвали: "Още една гарга падна, стреляйте"! В разстояние на
няколко минути под черницата било застлано с трупове...
...Къщата на
Стоянча Попоглу, в която имало около 200 души граждани и селяни, след като била
обградена от турците, после запалена, всички, които излизали навън, за да
избегнат огъня там, на място оставали убити...
В
къщата на Кара Къне били изклани до 80 души мъже, жени и деца...
...Дворът на
Салханата бил пълен с коли и около 400 души мъже, жени и деца от селата. Всички
до един избити... В избата на Коле Кавалджиев и в къщата на Атанас хаджи Колев
били избити до 150 души...
...Къщата на
Сапунди Танев била пълна с с граждани и селяни от двата пола... Според
показанията на Гана Василева тук били изклани до 500 души и дворът до 4-те
пръста в кръв потънал, тъй щото и обущата на краката се пълнели. Само няколко
момичета и млади жени били помилвани...
...Шопът Димитър,
70-75-годишен човек, богат търговец, считан от гражданите за милионер, уловен
от турците заедно със сина си Наня, взели им парите, къде каквото имали, после
ги вързали, повалили ги на земята, напалили огън на гърдите им, сварили си
кафе, пили и си отишли, а Димитър и синът му умрели от болки...
...Двама
турци от старозагорските села уловили един познат на тях българин на име Марко,
също селянин, повалили го на земята и го заклали. После го качили пред един
дюкян на стряхата и викали: "Ха, Марковото месо е евтино, една ока 5
пари". Рязали късове и из улиците хвърляли...
...В лозята
Османица (сега Гебран махала) на една круша бил закован с гвоздеи на ръцете и
краката един мъж и след Освобождението намерили голите кости...
...Сали
Дерлиоглу със своите 2 другари отишли в къщата на съседа си Черен Кольо,
уловили го и в двора на една черница по ръцете и краката го заковали...
...На крушата
в една нива (сега двор на Кольо Суровчето) имало закачени "няколко кожи от
хора, пълни със сено"...
...На Аязмо
баир по бадемите висели около 20 души мъже, жени, деца, а някои и с краката
нагоре...
...На
70-годишния старец дядо Дянко рязали черепа и извадили с клечка мозъка му, като
че ли правели някаква медицинска операция...
...Енчо
Славов от село Саръ Смаил (днес Самуилово) бил в дома на свещеника Стайо и като
сполучил да избяга, видял в една къща труповете на мъж и жена заголени,
членовете им отрязани и поставени върху тях за поругаване...“
Източник „Старозагорски
новини”
.JPG)
