Най-силната психотравма е унижението

Повечето от нашите най-ярки спомени са свързани със силни емоции, независимо дали са положителни или отрицателни.

Отрицателните, обаче обикновено остават по-дълго, дори когато събитието е отдавна отминало. Учените доказаха, че най-силната емоция, преживявана от човека е унижението.

Мозъкът всичко може да преживее и да усвои. Но унижението не може.

Унижението с това и се отличава – то е безответна реакция. Можете да унижите друг, само ако той не ви отговори.

Поради това обикновено биват унижавани децата и тези, които поради определени обстоятелства са принудени да мълчат и да търпят.

Тогава – плачеш, или обратното – нелепо се усмихваш, нещо промърморваш, тръгваш, накъдето ти видят очите, с тежко усещане в гърдите си…

„Нищо, нищо… на всеки се случва, мислиш си. Не е като да са те ударили, а пък и сте били насаме, никой няма да разбере. Няма защо да се притесняваш…“

Но не е така, именно след претърпяно унижение могат да последват психически разстройства и дори самоубийство. Ако психиката е силна, унижението пак остава утаено в съзнанието за цял живот.

Човек на всичко е готов да го забрави, но това е невъзможно, именно защото това е най-силната и най-болезнената психотравма.

Унизил те е началникът, унизили са те на интервю за работа, чул си унизителни въпроси и коментари в училище. Могат да те унижат в болницата, в магазина, в институциите и трябва да търпиш, няма къде да ходиш.

Психолозите Марте Отен и Кай Йонас провели две изследвания, в които мъже и жени чели кратки истории, включващи различни емоции и помолили участниците да си представят как биха се чувствали в представените сценарии.

В първото проучване изучавали унижението , гнева и щастието. Във второто сравнявали унижението и срама (напр. говорите грубо на майка си и тя се разплаква). Учените използвали електроенцефалограма, за да запишат електрическата активност на мозъка.

Те се интересували най-вече от две измерванията, които показвали увеличаването на когнитивната обработка и активация в мозъчната кора.

Резултатите показали, че чувството за унижение водело до повишаването на двата показателя, което води до усилена обработка на информация и голяма употреба на психически ресурси.

Това означава, че унижението е много силна и интензивна емоция, която има дълготрайни последици. Може би унижението изисква повече психическа обработка, тъй като представлява сложна социална емоция, при която губим част от социалния си статус.

Чувството за унижение е изпитвал всеки поне веднъж в живота си. Някои хора не желаят да се показват след такъв инцидент, но има начини да се справим с това усещане.

Единственият начин да се справите с унижението е да отговорите. Дори и да зависите от човека, направете го спокойно и адекватно. Защото никакви пари и сигурност не компенсират травмата от унижението, тя остава завинаги.

И колкото повече те е унизил другият, толкова по-високо е вдигнал самочувствието си, като на люлка, където вие сте долу, а другият човек – горе.

Нужно е да стъпите здраво на краката си и да отстоявате позицията си, друг изход няма. Да се слушат оскърбления е неприемливо.

Тези, които унижават са страхливци и подлеци.

И е малко вероятно да ви низвергнат или да продължат с униженията си. Ако веднага има отговор – няма да има унижение

Read More

0

Безработицата и психичното здраве на хората

В дигиталната ера перспективите пред младите хора, които сега завършват не са розови. Безработицата в световен мащаб расте все повече и засяга не само младите, но и хора с опит и солиден трудов стаж. Освен, че нямат доходи, за да покриват ежедневните си нужди тези хора са изправени пред проблем, за който малко се говори: да си припомнят всеки ден стойността си като човешки същества, а не като работници в корпорация.

Обществото ни е наложило схващането, че чувството за собствена стойност трябва да бъде свързано със знанието, че всеки прави нещо продуктивно и допринася за нещо по-голямо от него самия.

Капиталистическото общество твърди, че ако не допринасяме с работната си сила за него, тогава ние не сме производителни и следователно нямаме никаква стойност. Хората, които са останали без работа вероятно всеки ден чуват:

"Намери си работа."

„Спри да пилееш ресурси“

"Не искам моите данъци да подкрепят хора, които не правят нищо друго освен да се шляят."

Много хора ежедневно са изправени пред задачата да търсят работа и да получават постоянни отхвърляния. Въпреки, че четат статии как успешно да си намерят работа и следват съвети на доказани гурута в тази област – резултатът не е в тяхна полза. Какво се случва с човек, който в продължение на месеци бива отхвърлян? Започва да губи вяра в себе си и да си мисли, че не е достатъчно добър в това за което е учил. Налага му се постоянно да се бори с чувството за неуспех и неадекватност. Съмнението и безпокойството започва да изяжда тези хора.

Когато всичко в обществото, което сме изградили е свързано с производителността, всяко отхвърляне от потенциален работодател, изглежда като обвинение, че си безполезен. В един свят на онлайн приложения, хората се превръщат в поредния файл в системата от кандидати, които се конкурират. Целият ни живот и опит биват сведени до резюме в една страница. Масата от тези хора не се бори за Нобелова награда, нито дори за Пулицър. Те просто искат да имат нормална работа, да се чувстват полезни и да имат усещането, че с нещо допринасят за обществото.

Тези хора трябва всеки ден да си припомнят, че тяхната стойност като хора не зависи от определението на обществото за производителност. Те могат да бъдат достойни и уважавани дори, ако не са част от дадена корпорация.

Ние живеем вече в четвъртата революция – дигиталната. Естеството на работата се променя и все повече дейности ще се автоматизират и ще се извършват от изкуствения интелект. Време е обществото ни да преосмисли ценностите и стойностите, върху които е изградено и ги адаптира към новите условия. Нужна ни е цялостна смяна на системата, иначе броят на отчаяните, депресирани и чувстващи излишни себе си хора ще расте, а това неминуемо отново ще доведе до смяна на системата, но може би тази смяна ще е свързана със загуба на човешки животи.

Всеки има място в обществото и може да бъде негов достоен гражданин.

Read More

0