Безработицата и психичното здраве на хората

В дигиталната ера перспективите пред младите хора, които сега завършват не са розови. Безработицата в световен мащаб расте все повече и засяга не само младите, но и хора с опит и солиден трудов стаж. Освен, че нямат доходи, за да покриват ежедневните си нужди тези хора са изправени пред проблем, за който малко се говори: да си припомнят всеки ден стойността си като човешки същества, а не като работници в корпорация.

Обществото ни е наложило схващането, че чувството за собствена стойност трябва да бъде свързано със знанието, че всеки прави нещо продуктивно и допринася за нещо по-голямо от него самия.

Капиталистическото общество твърди, че ако не допринасяме с работната си сила за него, тогава ние не сме производителни и следователно нямаме никаква стойност. Хората, които са останали без работа вероятно всеки ден чуват:

"Намери си работа."

„Спри да пилееш ресурси“

"Не искам моите данъци да подкрепят хора, които не правят нищо друго освен да се шляят."

Много хора ежедневно са изправени пред задачата да търсят работа и да получават постоянни отхвърляния. Въпреки, че четат статии как успешно да си намерят работа и следват съвети на доказани гурута в тази област – резултатът не е в тяхна полза. Какво се случва с човек, който в продължение на месеци бива отхвърлян? Започва да губи вяра в себе си и да си мисли, че не е достатъчно добър в това за което е учил. Налага му се постоянно да се бори с чувството за неуспех и неадекватност. Съмнението и безпокойството започва да изяжда тези хора.

Когато всичко в обществото, което сме изградили е свързано с производителността, всяко отхвърляне от потенциален работодател, изглежда като обвинение, че си безполезен. В един свят на онлайн приложения, хората се превръщат в поредния файл в системата от кандидати, които се конкурират. Целият ни живот и опит биват сведени до резюме в една страница. Масата от тези хора не се бори за Нобелова награда, нито дори за Пулицър. Те просто искат да имат нормална работа, да се чувстват полезни и да имат усещането, че с нещо допринасят за обществото.

Тези хора трябва всеки ден да си припомнят, че тяхната стойност като хора не зависи от определението на обществото за производителност. Те могат да бъдат достойни и уважавани дори, ако не са част от дадена корпорация.

Ние живеем вече в четвъртата революция – дигиталната. Естеството на работата се променя и все повече дейности ще се автоматизират и ще се извършват от изкуствения интелект. Време е обществото ни да преосмисли ценностите и стойностите, върху които е изградено и ги адаптира към новите условия. Нужна ни е цялостна смяна на системата, иначе броят на отчаяните, депресирани и чувстващи излишни себе си хора ще расте, а това неминуемо отново ще доведе до смяна на системата, но може би тази смяна ще е свързана със загуба на човешки животи.

Всеки има място в обществото и може да бъде негов достоен гражданин.