Фестингер, Овертон и смяна на сценариите

 

Историята твърди, че преди седемдесет хиляди години когнитивната революция превръща една с нищо незабележителна африканска маймуна в господар на планетата ни. 70 000 години е доста назад във времето период, но 1957 година не е толкова отдалечена от нашите дни. Какво се е случило през 1957 година ли? Леон Фестингер създава теорията за когнитивния дисонанс или така нареченото познавателно противоречие. Тези, които се интересуват от психология или четат литература по тази тема вероятно са срещали обяснения и знаят какво представлява теорията за когнитивния дисонанс .

Накратко човешките същества се стремят към вътрешна съгласуваност и когато нашето съзнание се сблъска с несъответствие или непоследователност на идеите и концепциите, в които вярваме, тогава ние изпадаме в когнитивен дисонанс. Когнитивният дисонанс е нежелано състояние и затова ние сме склонни да използваме редица техники, с които да го преодолеем и да си възвърнем състоянието на вътрешна съгласуваност.

Два примера могат да помогнат за по-доброто разбиране на теория.

Ако вие харесвате някой от многото красиви модели на Viktoria Secrets, но приятелката ви е скромно момиче от съседния квартал, то вие ще търсите аргументи, с които да оправдаете избора си: „тя ми е вярна, грижи се за мен, не е себична или егоистична“ и т.н. В случай, че харесвате скъпи коли, но нямате финансова възможност да си купите такава, и това, което можете да си позволите е някой скоромен модел Голф, тогава вие ще търсите предимства на Голфа пред скъпите коли, за да докажете на себе си, че изборът ви е правилен: „застраховката не е толкова висока, не се крадат толкова много, както скъпите коли, харчат по-малко“ и т.н.

До тук теорията на Леон Фестингер може да се перифразира с известната басня на Лафонтен за лисицата и гроздето (линк: https://chitanka.info/text/44205-lisitsata-i-grozdeto ). След като не успяла да го стигне въпреки многобройните си опити, тя се утешила с фразата, че то е кисело.

Теорията на Фестингер има и друг аспект, за който се говори много малко и аз искам да се спра точно на него. Тя е инструмент с който можете да промените трайно нагласите и вярванията на човека. В момента човечеството е във война с върхушка от психопати. Много хора не забелязват и не разбират това, защото тя не се води с традиционно познатите ни средства, а е много подмолна и манипулативна и се води с психологически похвати. Теорията на Фестингер е едно от оръжията, които психопатите използват. То ще загуби своята сила, ако хората разберат как точно се употребява срещу тях.

Но преди да продължа с Фестингер ще се спра на теорията на американския социолог Джоузеф Овертон и неговата технология, чрез която можете да въведете и да утвърдите всяка една идея в обществото. Накратко според него всяка идея или проблем в обществото съществува в така наречения прозорец на възможностите. https://en.wikipedia.org/wiki/Overton_window

За да утвърдите една неприемлива за обществото идея трябва да преминете през няколко стадия - да започнете да я обсъждате, да й намерите поддръжници, да я пропагандирате и след това да я закрепите законодателно. Според концепцията на Прозореца на Овертон само сценариите, намиращи се в този прозорец на допустими дебати могат да бъдат възприети от общественото мнение. За да се задвижи Прозореца към крайната цел, трябва да се въведат радикални идеи, които в момента са извън зоната на това, което се приема от обществото. Първоначално тези идеи биват отхвърлени, но едновременно с това Прозорецът бавно се придвижва към крайната си цел. От старта на ПЛАНдемията, от началото на миналата година, сценаристите на това шоу използват тази техника за да ни накарат да повярваме, че носенето на парцали на устата ни предпазва от вирус, на който дори геномът не беше изолиран; че експериментални течности с неясно съдържание са спасението ни от пандемия, която се базира на „новозаразени“ (не на реално болни или умрели) и на тест (ПСР), който в действителност не предназначен да открива вирусни инфекции. От началото на тази година пропагандата не спира да ни уверява, че решението да деградираме от човек към лабораторен плъх е повод за гордост и трябва да бъде споделяно на всеослушание. Това е твърде опасна за нас посока на Прозореца на Овертон и тя може променена, единствено като се предложи друга посока и се практикува масово от хората. За да стигнем до нея се налага да минем през Фестингер и да обясним как неговата теория на когнитивния дисонанс променя трайно нагласите и вярванията ни. Само разбирането на психологическите манипулации, които се извършват в момента може да ни помогне да поемем контрола върху събитията и да объркаме плановете на противника си.

В момента се наблюдава обособяването на няколко групи в обществото:

- ваксинирани, които напълно са повярвали в наратива на политиците и мисирките;

- неваксинирани, които са си направили труда да проверят и анализират наличните факти;

- ваксинирани-пропагандатори, на които е било платено да се ваксинират и които на по-късен етап са се усетили, че са си причинили нещо, което е необратимо.

Последната група е опасната в момента, защото тя ще използва влиянието, което има в социалните мрежи, за да убеди колкото може по-голям брой хора да последват нейния пример. Те си мислят, че това ще облекчи страданието им, че осъзнават каква грешка са сторили, но няма начин, по който да я поправят. Това е грешен път и не води до никъде. Всъщност единственото им спасение е да застанат смело срещу себе си и да си признаят сторената грешка. Следващата стъпка е да помогнат да другите около тях да избегнат тази грешка и по този начин да възвърнат загубеното самоуважение. Защо да са загубили самоуважението си ще ме попитате? Защото са били принудени да направят нещо, което те вътрешно не са искали или защото са получили „възнаграждение“, което не съответства на мащаба на това, което те са вложили или дали от себе си. Нито една награда не е равностойна, когато хората залагат живота си за нея.

Нека си припомним експеримента, който Фестингер провежда. Участниците в този експеримент са били поканени да се включат доброволно. Задачата е била изключително скучна и монотонна – подреждане на кубчета в табличка в продължение на два часа. След това участниците са разделени на три групи: първата не получава никаква финансова награда за участието си, втората получава долар (който по днешните мерки се равнява на $10), а третата – двадесет долара ($200 днешни). След това на участниците е предложен въпросник, в който е трябвало да напишат мнението си за задачата. Първа и трета група са били искрено недоволни, от безсмисленото нареждане на кубчета и са изразили позиция, че не биха искали да се включват отново в нещо подобно. Втората група, тази, която получава един долар за участието си изразява удовлетвореност от задачата и от процеса.

Кое точно е накарало участниците във втората група да изразят такова мнение? Обяснението е, че когато сме принудени да направим нещо против волята си, за да избегнем чувството, че върху нас е упражнено насилие (в случая сме загубили време, като сме се включили в експеримента) ние променяме мнението си за събитието. Ако в допълнение към това се добави и финансов стимул, който обаче е много малък и не може да оправдае поведението ви, тогава, за да не си признаете, че са ви накарали да действате по начин, по който не сте искали, вие променяте позицията си за случилото се и започвате да твърдите, че всъщност сте го направили доброволно.

Когато хората са изправени пред принуда на направят нещо, което вътрешно не желаят се стига до когнитивен дисонанс – разминаване между вярванията им и поведението им. За да се намали този дисонанс, е нужно човек да модифицира мислите си. Този ефект се нарича „ретроактивна логика“ – склонни сме да се убеждаваме, че наистина сме искали да извършим това, което сме направили.

Пример от българската действителност (всяка прилика с действителни лица и събития НЕ е случайна) може да бъде твърдението в медиите на един розовобузест олигарх, че съществуват 72 пола. Ако на розобузестият олигарх някоя американска фондация е платила шестцифрени суми, за да публикува такива материали, то той вътрешно няма да промени мнението си за броя на половете и ако утре получи поръчка да напише, че има само един пол, той няма да изпадне в когнитивен дисонанс. Финансовият стимул, който той получава е достатъчно голям, за да оправдае поведението му и да запази нагласите му такива, каквито са били преди да му бъде възложена задачата. Не така стоят нещата с неговите сътрудници. Например със сърудничката му от Лондон, която е получила трохи от финансовия стимул, и която трябва дълго време да убеждава хората, които я следват, в очевидната неистина за съществуването на 72 пола. Или пък за ползата от «ваксините», след като за малка сума се е включила във ваксинационния експеримент, който в момента се провежда. Тъй като нейният финансов стимул е много незначителен, за да оправдае поведението си на нея ще й се наложи да промени мислите и нагласите си за тези събития. Ако утре мейнстрийма започне масово да твърди, че има само два пола, тя ще продължи да отстоява тезата, че това не е вярно и ще защитава това, което е казвала срещу минимално заплащане.

Артър Р. Коен провежда подобен експеримент със студенти от Йейлския университет. Коен изправя участниците пред много сериозно предизвикателство като ги кара да участват в особено трудна форма на поведение, което противоречи на нагласите им. Имало е студентски бунт и полицията се е отнесла доста брутално със студентите. Участниците, които са били дълбоко убедени, че полицията се е отнесла зле са накарани да напишат есе в което да изкажат подкрепа спрямо действията предприети от полицаите. Защитата е трябвало да бъде гореща, пламенна и убедителна. Разбира се включен е финансов стимул за това участие. Групите са четири: едни получават 10 долара, други 5, трети 1, а последната група само 50 цента. След като написали есето студентите са помолени да изкажат личното си мнение за действията на полицията. Резултатите са абсолютно категорични: колкото по-малък е финансовия стимул, толкова по-голяма е промяната в нагласата. След като написват есето, тези, които получили 50 цента били по-благосклонни към действията на полицията, за разлика от тези, които получили 5 долара, а тези които са участвали срещу 10 долара остават най-неблагосклонни.

Ето начина по който можете да промените поведението на хората и да ги накарате да направят нещо, което те вътрешно не желаят. Достатъчно е да ги заплашите с наказание или да ги привлечете с награди, които не са парични. Да ви напомня нещо това? Ще ви уволнят, ако не заемете мястото на плъха в експеримента или пък ще ви лишат от правото да пътувате и да ходите на концерти, ако не се наредите на опашката за експериментален ковиджус. След това ще ви се наложи да оправдаете поведението си и начина е да започнете да харесвате това, което сте направили. Това е промяна във вашите вътрешни нагласи, но психопатите на ПЛАНдемията имат по-големи очаквания към вас. Те искат да станете активен пропагандатор на собствените си действия и да започнете да убеждавате останалите да постъпят като вас. Когато не сте наясно с механизма на когнитивния дисонанс и кое точно е довело до промяна във вашите нагласи, няма да е трудно да повярвате, че това ще ви донесе още по-голямо облекчение. Така прозорецът на Овертон ще бъде изместен в желаната от психопатите посока.

Можете да постъпите и по друг начин. Да си дадете сметка как са ви примамили да играете тяхната игра и да разкажете на останалите каква промяна са претърпели вашите нагласи. Но да осъзнаете през какво са ви принудили да преминете и как насилствено са променили нагласите ви, не е достатъчно за да спечелим тази война. Ние сме в една лодка и имаме нужда от всеки и особено много от хората, които са сгрешили, но са силни да я осъзнаят, признаят и изкупят чрез действия. Самото признаване на грешката няма да бъде достатъчно. Когато започнете да действате – да разказвате какво ви е довело до грешката и как я преодолявате предпазвайки околните да я допуснат – това е начина да възвърнете загубеното си самоуважение и това е начина да променим посоката на прозореца на Овертон в друга посока.

Споделете тази статия с възможно най-голям брой хора. Въоръженият със знания човек трудно се манипулира и може да спечели всяка психологическа война.