Показват се публикациите с етикет невежество. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет невежество. Показване на всички публикации

четвъртък, 13 август 2020 г.

Невежеството, като глобална пандемия

onarealcase.blogspot.de

 


Кое направи възможно светкавичното разпространение на страха от пандемия с последващия срив на икономиките?

– Пандемията от невежество по отношение на причините за болестите, която е най-стряскащото в случая, и фатално.

Глобално преобладаващото невежество по най-важното за всички – здравето – е един от най-големите абсурди в 21-ви век:

– от една страна – бурен научен и медицински прогрес, наличие на световна информационна мрежа под ръка на всеки,

– от друга страна – първобитна представа за болестите, и в резултат все по-болно и по-болнаво население.

Благодарение на това невежество мнозинството от населението изпада в страх, стрес, не може да направи адекватна преценка и с готовност се приемат всякакви ирационални, нелогични, безсмислени и чисто вредни „мерки“.

Повече от век невежеството умело, целенасочено и твърдо се поддържа чрез дезинформация и криене на истината. Постоянно, отвсякъде, по официални медии, от най-висши инстанции се набива представата за човека като за едно слабо и безпомощно създание, дефектно по природа, жертва на „неизбежни“, „връхлитащи“ го болести. Никой не се замисля как така единственото разумно същество с неговите познания, умения, хигиена, лекарства и пр. е единственото болно животно на планетата, и то свръх-болно. Как е възможно при хората да има десетки и стотици болести, а при животните да ги няма? Все едно няма и никога никой нищо не е чул за онова средство осигурило живота и здравето на всичко живо през милиони години, включително и на човека. Така наречената имунна система, която в момента е тотално официално захвърлена и забравена. За единствено спасение се лансират медикаменти и ваксини. Просто защото в тях е печалбата. А хората забравят в каква система живеят в момента. Няма печалба – няма интерес – няма реклама, няма споменаване.

 

Схема на порочния кръг на човешкото нещастие: невежество > болести > търсене на медикаменти > повече болести > повишено търсене на медикаменти и други удобни медицински средства > повече печалба за печелившите от тях > повече подкупени медии и управляващи > по-успешно насаждане на невежеството – и кръгът се затваря.

Всичко пречещо на печалбата се дискредитира, отхвърля, оборва, напада и потъпква.

За съжаление това става възможно благодарение на човешкото лекомислие, нежелание за поемане отговорност за здравето, за промяна на навиците

Български лекар преди 20 години е писал: „Основна грешка на хората е, че са оставили друг да се „грижи“ за здравето им. Най-лесният и устройващ ни начин е да търсим причината за появата на болестите извън нас – независимо дали това ще е вирус, бактерия или някакъв друг фактор от околната среда. Тази тенденция към съзнателна самозаблуда, за да избегнем по този начин отговорността към самите себе си и усилието, необходимо за промяна, е в основата на неблагополучията на човешкия род. Хората искат, без да полагат никакви грижи за здравето си, да бъдат винаги във форма, ако е възможно, само с помощта на някое хапче“ Или ваксина.

Все пак откритото за причините за болестите през последните 100 и повече години се знае вече от известна част от населението, но от настоящите събития ясно следва, че тази част по целия свят е прекалено малка. Простите причини са: неправилно хранене (възприето още от хилядолетия); и все по-тежкия допълнителния токсичен товар от съвременните фактори. Ролята на храната като основа за здравето е установена от десетилетия.

Десетки от тези, които са си направили труда да разучат и са се излекували от официално „нелечими“ болести и инфекции или лекуват такива (като лекари) са написали книги с надеждата хората да се опомнят – Лидия Ковачева, Пол Брег, кардиологът Уилям Дейвис, д-р Уестън Прайс, д-р Батмангелидж, Малахов… Лекари и природолечители изнасят лекции, пишат статии, книги – Петър Дънов, М. Папазова, Петър Димков, Сюзън Хъмфрис, Джозеф Меркола, Томас Леви, Барбара О’Нйил… Иска се малко интерес и малко воля за спазване на елементарни правила, всъщност известни на медицината отдавна, но в момента тотално забравени и захвърлени.

Крайно време е хората да разберат, че отговорността за здравето им е основно в собствените им ръце, да не търсят вината извън себе си, да критикуват и обвиняват за криза, за която те сами са допринесли значително.

Ясно е, че е наложително някакво образоване – от страна на медии, политици, учени – това ще е от полза и за тях, и за техните деца, семейства, за всички. Истинските решения няма да дойдат от най-отгоре.


понеделник, 9 март 2020 г.

Притча за невежеството

onarealcase.blogspot.de

В Индия имало един много известен художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за перфектни. Наричали го Ранга Гуру. Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.
Ранга Гуру му казал: “Ти вече си художник, Раджичи, и твоята картина ще я оцени народът.“ И поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората за зачеркнат местата които не харесват.
Раджичи послушал учителя си. Какво било учудването му, като отишъл след няколко дена да види резултата. Цялата картина била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало мъчно. Картината, в която вложил душа и нарисувал с толкова труд, била сякаш червена стена. Взел я и отишъл при Ранга, за да се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден. Ранга Гуру му казал да не тъжи, а да продължи да рисува.

Раджичи нарисувал отново картината. Ранга го посъветвал пак да я сложи на същото място, но този път да остави четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата, които не харесват. След няколко дни Раджичи отишъл да види какво е станало. Бил много щастлив, защото картината не била докосната, четките и боите не били използвани. Тичешком отишъл при учителя си и споделил радостта си.

Ранга Гуру му казал: “Скъпи Раджичи, при първата ситуация ти видя, че като дадеш възможност на хората да критикуват, те бяха безжалостни. Хора, които през живота си не са рисували, дойдоха и надраскаха картината ти. Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти, поиска да са градивни. Да си градивен изисква знания и умения. Поради незнание, никой не посмя да поправи картината. Скъпи Раджичи, в работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания. Тези, които нямат понятие за твоята работа, не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоят труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!“

сряда, 5 юли 2017 г.

Искате ли да бъдете по-умни? Научете се да казвате „ Аз не знам“

onarealcase.blogspot.de

В една стара легенда се твърди, че Сократ, великия гръцки философ е признат за най-мъдрия човек. Това признание се дължи на неговия отговор : „ Аз съм най-мъдрия жив човек, защото знам, че нищо не знам.“
Вероятно, ако Сократ беше жив днес, щеше да бъде твърде разочарован.
Изглежда живеем в свят, в който всеки винаги е сигурен и никой не е готов да признае, че може да греши. По-важно е да имаш меродавно мнение, отколкото да се опиташ да разбереш съдържанието на това мнение и дали то е все още актуално.
Някак си решихме, че е по-добре да имаме убеждения, които се основават на вяра и сляпа привързаност в нещо, отколкото да използваме критична мисъл и да проверим достоверността на убежденията си. Налага се да вземем веднага страна в дадена дискусия, защото иначе рискуваме да бъдем етикетирани като невежи.
Това може би не е някаква новост, но в момента то се усилва твърде от интернет.
Много често нещата опират в нашата неспособност да приемаме със смирение нещата, които се случват и да сме готови да признаем, че не е възможно да знаем всичко и че често грешим.
Това е проблемът.
Ирационалността на сигурността.
Всичко, което виждаме и наблюдаваме около нас е сходно. Нашите сетива възприемат малка част от наличната информация в околната среда и мозъкът съзнателно обработва още по-малка част.
Светът е пълен с миризми, които ние никога няма да доловим, защото сме физически ограничени; съществуват цветове, които не можем да видим, заради спецификата на човешкото око и възможностите, които то има; има звуци, които нашето ухо няма да улови никога, върху нашето подсъзнание действат толкова много мисли, че едва ли си даваме реална сметка как то обработва целия този поток от информация.
Това е само ядрото на проблема. Ако към него добавим сложността, предизвикана в резултат на нашето взаимодействие със света, системите и идеологиите, които съществуват, тогава става още по-очевадно, че едва ли имаме пълни знания по даден въпрос.
Никой от нас не е на 100% прав. Сигурността е илюзия и няма нищо срамно в това да грешим, защото самата ни природа ни е задала да имаме грешни и непълни възприятия за света.
С времето прогресираме и се опитваме да подобрим околната среда, чрез допускане на по-малко грешки. Ние постоянно тестваме  различни неща и си задаваме въпроси, за да подобрим средата около нас.
Несигурността не бива да бъде избягвана. Тя трябва да се превърне в инструмент за по-добро вземане на решения.
Болестта на „сляпата принадлежност“
Един от основните начини, чрез които маскираме дискомфорта на несигурността е чрез принадлежност.
Понякога, когато нямаме оформено становище по даден въпрос е добре да погледнем към идеологиите, групите и хората с които най-често се идентифицираме, защото те вече ни предлагат готово мнение  и опит на който можем да се позовем.
Този подход е полезен, когато става въпрос за дребни неща, които нямат особено голямо значение.
Мисленето е трудна работа и си заслужава да си пазим енергията за наистина важни и съществени въпроси.
Проблемът възниква когато започнем да се изживяваме като представители на дадена идеология, политическа партия, когато възприемем мнението на човек, когото уважаваме и почитаме, вместо ние самите критично да разсъждаваме по дадения въпрос и да си оформим сами мнението.
Всеки един от нас е съвкупност от собствените си уникални преживявания и няма как да се приспособи перфектно към друг човек или към идеологическа система. 
Може би е добре в някои случаи да нямате мнение, отколкото наивно да следвате някой друг.

Цената на “не знам“
Когато мислим за тази цена, тогава признаването на невежеството е действително продуктивно.
Понякога най-добрият отговор е просто „ не знам“. Това не е причина да се упражнявате безразличие или да бягате от трудни задачи. Това е просто избор да се придържате към вашия кръг от компетенции и осведоменост.
Всеки ден се случват неща, които не можем да разберем добре. Ако те не ни касаят, тогава е ОК да не знаем и разбираме какво се случва. Ако те ни касаят е добре да седнем и да ги осмислим и анализираме.
Това може и да звучи интуитивно, но голяма част от хората рядко се чувстват комфортно, когато знаят, че има неща, които не знаят. Те се опитват да възпроизведат това, което е било вкоренено в съзнанието им.
„Не знам“ ни държи в зоната на компетентност и информираност, където рискът от потенциални вреди е по-нисък. Това е конкурентно предимство, защото ни дава стимул за разрушаване на стереотипи, а не за лесен изход. Кара ни да станем по-умни.
Животът е сложен и комплексен и няма смисъл да се опитваме да знаем всичко.
Добре е, да отделите време и да си съставите мнение по даден въпрос, но от друга страна е полезно да се признае доза невежество.
Живеем в свят, наситен с идеи. Не всички са добри и не всички са подходящи за всички. Задавайте въпроси, критикувайте, не се страхувайте да си промените мнението, решението, позицията.
Никой не напредва като стои на едно и също място. Всичко се състои в опита, който трупаме и грешките, които правим. Хубаво е да си отворим ума и да сме готови да анализираме нови идеи. 

"Всеки, който не е смутен от това кой е бил миналата година, вероятно не се учи достатъчно." - Alain de Botton

Coprights @ 2016, Blogger Template Designed By Templateism | Templatelib