Светът е голям и нИщИ дебнат отвсякъде

 

- Ооо... и аз много обичам да чета. А ти имаш ли си любима книга?

- Имам, да - "1984."

- Ихаа... и що са толкова много?

 

Няма да се лъжем. Книгата на Джордж Оруел „1984“ от две години се наложи като наша реалност. На мислещите и запазилите здравия си разум ни се налага да използваме новоговор, за да можем да преодолеем жестоката цензура с която „полицията на мисълта“ се опитва да ни заглуши. След като въведох думата сороспия = соросоид + уруспия (лека жена) е време да добавя още една интересна дума: нИщИ.

нИщИ наричам хора или организации, които са нищо, но много искат да бъдат нещо и от това тяхно желание в съчетание с тяхната немощ се раждат нИщИ-те.

За да можете да разберете същността на нИщИ-те ще ви разкажа за два интересни експеримента. Единият е на компютърния инженер Лорен Карпентър, а другия на математика Стивън Строгац (Steven Strogatz) .

Преди да продължа съм длъжна да заявя, че ако някой – било то самостоятелно лице или организация – се разпознаят в описанието на нИщИ-те това си е изцяло и само тяхна отговорност.

През 1991 г. Лорен Карпентър (съосновател на Pixar) извършва интересен експеримент. В голяма кинозала влизат хора, които откриват, че на седалките им има оставени интересни малки устройства. Всяко устройство е било с две различно оцветени страни – една червена и една зелена страна. Никой не е имал представа за какво служат те.

Изведнъж светлините угасват и на екрана се появя поле и бяла топка – както в играта на пинг-понг. Публиката осъзнава, че посредством устройствата може да контролира движението на топката на екрана. Когато устройството е със зелената страна нагоре, топката се движи нагоре, когато се смени с червената страна нагоре – тогава топката започва да се движи надолу.

Изведнъж хората разбират,  че могат да действат сплотено, като единно цяло и да контролират движението на топката. Всеки в залата действа като индивидуалност,  защото всеки решава сам какво ще направи – дали ще държи устройството с червената страна нагоре и или със зелената.  Нека видим и самия експеримент:

Получава се ред, който движи топката синхронно по екрана. Няма никаква йерархия, но хората успяват да формират подсъзнателен консенсус без някой да ги контролира или да им нарежда.

Такъв експеримент и резултатите от него са кошмар за всеки нарцис или психопат. Желанието на последните е да упражняват контрол върху хората и постоянно да им обясняват, че те сами не могат да се контролират и ако се опитат да действат заедно с други хора ще загубят собствената си индивидуалност. Всъщност могат и експериментът на Карпентър е доказателство за това.

Когато БАДЖ стартира подписката за излизане на България от СЗО, ние постъпихме по същия начин – предоставихме на хората документи, те се запознаха с целта и започнаха да се организират.  Нямаше нужда някой да ги наставлява, да им раздава заповеди или да им обяснява, че ако не слушат неговите интернет излияния няма да могат нищо да направят. Получи се  невероятен консенсус, който накара хора от различни държави да действат като индивиди, но обединени в  обща цел. Това изключително много подразни нИщИ с изявен нарцисизъм и те изпаднали в логорея се хвърлиха да обясняват как включването в такива каузи и обединяването ще изличи индивидуалността на човека. Няма да изтрие индивидуалността, разбира се. Това е поредната манипулация на нарцисистите. Единственото, което може да се случи е на такъв индивид да  му отпадне нуждата да следва някой нарцис  за съвети и напътствия и нарциса да изпадне в перманентен глад и невъзможност да нахрани Егото си. Всеки, който се  опитва да ви убеди, че ако се присъедините към дадена кауза или организация ще навреди на вашата индивидуалност, всъщност дълбоко не разбира основните природни закони и е роб на Егото си.

И като казах основните закони на природата нека разгледаме един интересен феномен, който отдавна вълнува умовете на учените: стремежът на природата да въдворява определен ред. Оказва се, че съществуват механизми по които се създават правилни структури и процеси както в живата, така и в неживата материя.

Иън Кюзан,  изследовател от Оксфорд създава компютърен модел , който показва как действат рояците. Има три прости правила на които те се подчиняват :

•        Всички индивиди усещат само най-близките си съседи
•      Всички индивиди имат тенденция да се подреждат
•      Всички те се привличат един от друг, но се опитват да се държат разделени на малко разстояние.

Въз основа на тези правила , автоматично се получават рояци, подобни на рибни пасажи или на птичи ята. Има и четвърто правило : когато се появи хищник, трябва да се махнат от пътя му. Птиците се разпръскват, но след това се задейства правилото за привличане и те отново се събират.  

Математикът Стивън Строгац търси причините, които пораждат синхрона. В своята презентация в TED  той дава примери как ята от същества (птици, риби, светулки) успяват да се синхронизират и да действат като едно цяло. Никой не дава заповеди на никого. Мощната тенденция към синхрон се простира и в сферата на обектите. Във Вселената действа неотменна тенденция към спонтанен ред.

Когато на маса поставим два метронома и ги пуснем,  за момент те ще се синхронизират, но после отново ще се разминат в начина, по който отброяват. Причината за това разминаване е, че те не си комуникират. Ако същите метрономи са сложени на подвижна платформа те започват да работят в синхрон

След като БАДЖ обяви инициативата за подписка с която България да излезе от СЗО към нея се присъединиха редица организации. Ето техния списък тук:

1.      ГС „Свободата е отговорност – Гражданите в действие“

2.     Обединение 29

3.      „НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ ЗА ЗАКРИЛА НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА И СЕМЕЙСТВА“

4.     „ДВИЖЕНИЕ БЪЛГАРСКО СЕМЕЙСТВО“ 

5.     „БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“ София

6.     “БРЦК - Български родителски централен комитет”

7.     НГИ „ГРАЖДАНИ В ЗАЩИТА НА СЕМЕЙСТВОТО И ДЕЦАТА“

8.     „ДА ЗАПАЗИМ БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО“

9.     „НАЦИОНАЛНА ГРУПА ЗА ДЕЦАТА И СЕМЕЙСТВАТА НА БЪЛГАРИЯ“

10.  НГИ „СИСТЕМАТА НИ УБИВА“

11.   „ИНФОРМИРАНИ РОДИТЕЛИ“

12.   „ЗА НАЦИОНАЛНОТО ДОСТОЙНСТВО“

13.   „Граждански коректив на властта“

14.   „СТОП СЕТА“

15.   „РУСЕ -  БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

16.  „СМОЛЯН - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА – БРОД“

17.   „БЛАГОЕВГРАД- БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА – БРОД“

18.  „ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ БЛАГОЕВГРАД“

19.   „ПЛОВДИВ - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

20.  „ПРОТЕСТИ БЛАГОЕВГРАД“

21.   „ШУМЕН - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД”

22.  „СЛИВЕН - ДА ЗАПАЗИМ БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО! “

23.  "КЮСТЕНДИЛ-БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД"

24.  „НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ ЗА ДЕЦАТА И СЕМЕЙСТВАТА“

25.  „ПЛЕВЕН- БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

26.  „СТАРА ЗАГОРА - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

27.  „ВЕЛИКО ТЪРНОВО - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

28.  „ВИДИН - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

29.  „ЯМБОЛ - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

30.  „ДОБРИЧ - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

31.   „ВРАЦА - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

32.  „СЛИВЕН - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

33.  „ПЕРНИК - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

34.  „КЪРДЖАЛИ - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

35.  „БАНСКО-РАЗЛОГ БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

36.  „БУРГАС - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

37.  „КРЕСНА - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

38.  „ДУПНИЦА - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

39.  „ВАРНА - БЪЛГАРСКИЯТ РОД ОБЕДИНЕН ЗА ДЕЦАТА - БРОД“

40.  „РАЗГРАД Е ПРОТИВ ВМЕШАТЕЛСТВОТО В СЕМЕЙСТВАТА“

41.   Многобройни физически лица

42.  Нашите приятели Кирил Вълчев – Скалата, Силвия Кацарова, Певицата Рени, адвокатите – общественици Ростислава Жекова и Атанас Бояджиев

Следвайки законите на природата за спонтанен ред хората се само организираха и процесът тръгна плавно. 

В един момент както във вица за българите : „Какво е един българин? Хайдутин. Какво са двама българи? Чета. Какво са трима българи? Чета с предател.“ така и в нашето ято се открои една организация, която направи опити да деструктурира процеса, да внесе интриги и да урони престижа на членове на БАДЖ. 

Напълно нормално е когато има съпротива, „елитът“ да се опита да създаде организирана опозиция. Тя ще изглежда почти като хората, които не искат да приемат бъдещия дигитален концлагер и ще се опитват да говорят като тях, да им спечелят доверието и после да насочат тези съпротивляващи се хора към кошарата в която глобалистите искат да ни вкарат. Когато се стартират такива процеси, които са основани на спонтанното умение на хората да се самоорганизират,  тези подставени опозиционери няма как да прикрият истинската си същност и ще започнат да се държат деструктивно и ще нарушат синхрона. Точно по това ще познаете кой всъщност за какво се бори и какво цели.

 

Да се противопоставяш на Вселенските закони те обрича на провал в дългосрочен план. Може да спечелиш битка,  две, но нямаш шансове да победиш във войната, когато вървиш срещу самата същност на природата.

Хората са същества със свободна воля, нямат нужда от проповедници или наставници и могат  да действат заедно, в синхрон, като запазват собствената си индивидуалност. Не позволявайте никога на нИщИ-те да ви убедят в противното, защото никой досега не е печелил битката срещу природата. Останете верни на себе и никога не се съмнявайте в огромната сила с която разполагате като свободен човек.

 

 

 

Read More

0

Deichmann VS Cesare Paciotti или за привилегията да ходиш изправен

Аз съм завършила паралелка с разширено изучаване на биология. Не си спомням в кой точно от тези часове ни разказваха как преди милиони години австралопитека започнал да ходи изправен, само на два крака и това дало тласък на развитието на Homo Sapiens. Вероятно и вие без да сте учили в такава паралелка знаете същите неща. Дали наистина ходим изправени и как дребните детайли на средата много подмолно и неотстъпчиво променят мисленето и поведението ни?

Дълги години бях убедена, че ходя изправена. Наложи ми се да преосмисля това. Имам страст към обувките. Много преди да се появи Кари Брадшоу и филмът „Сексът и града” аз бях запалена колекционерка  на обувки. Купувах на принципа : „Я, колко готини обувки! Чакай да пробвам дали ми стават?”. Не разполагах с много пари, но винаги бях готова да се лиша от някакви дребни глезотийки и удоволствия в името на нов чифт обувки. В един момент бройката нарасна, нямаше място в квартирата и затова започнах да ги нося в дома на моите родители. Един ден баща ми се обади и ме попита: „Дъще, имаш ли представа колко чифта твои обувки има у нас?”Аз си признах: „Не.”Цифрата, която чух, изненада дори мен: „72 са до момента. До колко смяташ да стигнат?”. Нямах отговор на този въпрос, но когато в трети курс нашата преподавателка по естетика ни даде един страхотен пример за идеята за красотата, нещата се промениха малко. Не,че спрях да купувам обувки. Просто започнах да го правя по нови критерии. „Дали, ако една обувка е красива, но ви прави мазоли, мехури и ви кара да скърцате със зъби е наистина хубава? Не. Идеята на обувката е да бъде удобна за носене, да ви създава наслада, когато ходите. Една обувка е красива,когато най-точно въплъщава тази идея.” А, така! Значи, ето какво ми е убягвало през цялото време – удобството на обувката. Ето защо освен обувки си купувах и тонове с лепенки и постоянно имах мехурчета тук и там от неудобни обувки. Този незначителен детайл – обувката хем да е красива, хем да е удобна внесе известна промяна в ценовото изражение на обувките,които започнах да си купувам. Оказа се,че красивата и удобна обувка се прави от дизайнери,които добре си знаят цена и като се добави надценката на българския търговец, можете да си представите крайния резултат. В момента в който си сложите скъпа обувка на краката, започва да ви пука и къде ще я разхождате. Тези,които живеят в София са наясно,че за да ходиш на обувки с висок ток и да си държиш главата изправена едновременно е нещо почти невъзможно. Софийските тротоари са пълни с дупки, пукнатини, неравности  и като нищо я ще си счупите крак, я ще си изкълчите глезен или пък ще си загубите капачката на токчето, а защо не и самото токче! Волно или неволно започваш да ходиш със забит в земята нос, да следиш за следващата тротоарна опасност и по този начин да се добираш до мястото към което си тръгнал. Това не е приятен начин за ходене, но за момента само той е възможен, ако държите да бъдете с елегантни обувки и искате те да оцелеят след първото ви излизане. В случай,че дълго време практикувате този начин на ходене, той ще се превърне неусетно в навик и може би дори няма да ви прави впечатление,че вървите с наведена глава през повечето време. Ще го приемате за нещо нормално, докато не ви се случи да попаднете за дълго време в държава,където тротоарите са изрядни, няма дупки и неравности по тях и човек дори да си затвори очите, пак ще му бъде трудно да се препъне. Да, била съм в много европейски градове като турист, но когато си само турист за седмица или две, това не ти прави такова голямо впечатление. Когато дойдох да живея в Германия и открих,че мога да ходя без да гледам в земята се почувствах някак си странно. Бях забравила онова усещане, което ти дава изправената фигура, сигурността, че всичко под краката ти е наред, възможността да гледаш покривите на къщите, облаците, очите на хората с които се разминаваш. В усилията си да открия красивата и удобна обувка, след много чифтове и смяна на различни марки, най-после бях намерила моята – Cesare Paciotti. Paciotti успяват по невероятен начин да съчетаят удобството и дизайна на обувката, така, че тя е истинска радост за окото. Цената разбира се е подобаваща, но пък си заслужава на 100%. Моя милост реши,че след като германците имат такива тротоари вероятно предлагат и невероятни обувки,защото какво друго да обуеш по тези тротоари, освен едни страхотни чепици и да тръгнеш с изправена глава. Може би знаете,че една от най-разпространените марки в Германия е Deichmann. Има ги навсякъде и първият път, когато посетих техен магазин, направо ми идеше да избягам с викове. Никога не бях виждала на едно място толкова грозни обувки. Немците обаче им се радваха, мереха ги и дори си купуваха от тях.  В интерес на истината тук е трудно да се види жена с елегантна обувка на краката. В повечето случаи това,което местните дами носят е подобие на галош с ток,който има претенциите да бъде елегантен.  Хората тук обаче имат едно огромно предимство – те ходят изправени,защото техните тротоари са в безупречен вид. Тези от вас,които са чели „Повратната точка” на Майкъл Гладуел, може би си спомнят за интересната случка с новоизбраният кмет на Ню Йорк. Неговата задача през 90те години била да намали високото ниво на престъпност в града и първото нещо с което той се захванал, когато встъпил във власт било да изчисти Ню Йоркското метро от графитите. Всички се изумили от това решение и предрекли пълен неуспех по отношение на нивото на престъпността. След една година,обаче нивото на престъпността било с 50% по-ниско. Новоизбраният кмет знаел една простичка истина – среда е фактор, който формира нашето поведение в степен много по-голяма отколкото ние си даваме сметка за това.  Той бил наясно,че ако се намирате в среда, която ви дава сигнали,че можете да извършите престъпление и няма да понесете наказание за това, дори да не сте личност с престъпни наклонности , за вас ще бъде много по-лесно да преминете границата на доброто поведение. Графитите в метрото били точно такъв сигнал за безнаказаност. Аз си мисля за софийските улици и затова,че когато дълго време хората ходят с наведени глави и приведени, техните мисли и тяхното поведение също става на хора, които се опитват да се снишават, да не си търсят правата, да се оставят някой друг да ги унижава и да не им позволява да ходят изправени.  Ходейки наведен дълго време, човек някак неусетно губи усещането за собствената си стойност, за собствената си значимост и тогава няма никакво значение дали ще обуе Deichmann или Cesare Paciotti. В една цивилизована държава сигналите на средата те карат да се държиш по определен начин и точно те ти показват истинското отношение на управляващите към народа.  България ще се нареди в редиците на европейските държави, когато по софийските улици може да се ходи на ток, с вдигната глава и без страх,че обувката ти ще остане заклещена в поредната дупка на тротоара. 

Read More

0