Оркестърът на „€нв€ститорите“ - Тромпетисти без тромпет

 

Може би и вие се чудите, защо в „Истерически парк“ на €белин Михайлов не виждаме само наивници без грам финансова грамотност, а и хора с дипломи, титли и дори докторски степени. Как е възможно това? Как може един човек, който има формално образование да се хване на явните лъжи на €белин Михайлов и по-лошо, когато му се предоставят доказателства, че е бил излъган, той не само да ги отхвърли, но да продължи с още по-голям ентусиазъм да защитава изманика-сциентолог?

Отговорът се крие в теорията на Фестингер за когнитивният дисонанс, но тук в добавка имаме и гарнитура – техниките за манипулация на Сциентоложката църква. Аз съм писала за когнитивният дисонанс, но ето в резюме в какво се състои той:

Това е психологическо напрежение, което възниква, когато човек държи едновременно две противоречиви убеждения, или когато действията му се разминават с убежденията му. За да намали напрежението, той или променя убежденията си, или изопачава фактите така, че да изглежда прав.

С две думи: „Да не вярвам, значи да призная, че съм глупак. Затова ще вярвам още по-силно!“ Е, има и вариант индивида да си признае, че е бил измамен (колкото и болезнено да е това) и така ще прекъсне порочния кръг и ще спре да затъва още по-дълбоко в измамата в която е бил въвлечен. Въпрос на сила на характера е кой вариант ще предпочете.

Въвеждането на човек в когнитивен дисонанс е процес, който ако се следва стриктно ще доведе до очаквания от манипулатора резултат – зомбиран индивид, който е готов да повярва на всяка лъжа само и само да не развали идеята за себе си –„умен и интелигентен човек, който не се връзва на измамници“.  Нека обясня стъпките накратко и после ще продължим с един разказ  (за онагледяване на действията на манипулатора), който е художествена измислица, но както казват във филмите и романите *Важно уточнение (Disclaimer) - Всяка прилика с живи или мъртви лица не е случайна.

Идеята е да се създаде напрежение между това, което човек вярва за себе си, и това, което прави/чува, след което манипулаторът подава „облекчаващо“ обяснение/рамка, която обслужва неговата кауза.

Стъпка 1 - Идентифицирай идентичността и ценностите.
Разбери как човек се самоописва („разумен“, „патриот“, „честен данъкоплатец“, „грижа за децата“). Това е платното, върху което ще се рисува.

Стъпка 2 - Създай публичен ангажимент.
Нека човекът се заяви пред други: лайвове, коментари, дарение, подписка, „ще дойда на събитието“. Публичният ангажимент закрепва егото към позицията.

Стъпка 3 - Създай дисонанс (контрадикция/несъответствие).
Подай информация, задача или поведение, което леко противоречи на образа му (или го поставя в двойна клопка). Цел: да почувства вътрешен дискомфорт.

Стъпка 4 - Подай „облекчаващ“ наратив (рамка).
Когато дискомфортът е пик, предложи готово обяснение, което оправдава противоречието в твоя полза („Медиите лъжат“, „Жертваме малко за по-голямо добро“, „Това доказва колко сме опасни за системата“).

Стъпка 5 - Поискай малка, но конкретна следваща стъпка.
След облекчението човек е по-сговорчив: още едно дарение, абонамент, участие, глас в анкета/избори. Малките стъпки ескалират.

Стъпка 6 - Повтаряй цикъла и ескалирай залозите.
Всеки цикъл увеличава вложенията (време, пари, репутация) и прави отстъплението болезнено – появява се ефект на потъналите разходи.

Стъпка 7 - Изолирай от опровержения и нормализирай групово.
„Ние срещу тях“, „само нашият канал е истина“. Груповото одобрение редуцира дисонанса и поддържа вярванията въпреки фактите.

Стъпка 8 – Прехвърли вината върху жертвата.
Когато резултатите липсват, убедително обясни, че причината е в самата жертва: „Не си бил достатъчно отдаден“, „Не инвестира правилно“, „Нямаш достатъчно вяра/дисциплина“. Така човекът не само не обвинява манипулатора, но започва да се самообвинява и дори да влага още повече, за да „докаже“, че е достоен.

Нека видим как този процес и съответните техники биха изглеждали в реалността.

Ангел работи като инженер в престижна компания, но се носят слухове, че има вероятност част от екипа да бъде съкратен с цел оптимизиране на разходите на компанията. Той все още не е споделил тези си тревоги със съпругата си, която работи като бизнес анализатор, но с нейната заплата едва ли ще успеят да издържат четиричленно семейство. През март и подари машина за правене на хляб – малка хлебопекарна за домашна употреба, защото Ана много обичаше да кулинарства и беше маниак на тема – качествена храна, отгледана по възможно най-екологичния начин. Сега темата, че големите компании са започнали да добавят насекоми и ларви на брашнени червеи към продуктите си я вбесяваше и тя не спираше да се тревожи, че скоро няма да е в състояние да намери брашно в което няма такива добавки и няма да може да гарантира чист, вкусен хляб на семейството си. След поредното натякване, че той не прави нищо, за да реши този проблем, виковете на малчуганите, които играеха в съседната стая, Ангел реши, че е време да се поразходи сам в парка, да подиша чист въздух и да „послуша“ тишината.

Сложи една тениска и спортни шорти и се отправи към парка. Скоро намери една свободна пейка, отпусна се и притвори леко очи. Тишината го успокояваше и му даваше възможност да си подреди мислите. С периферното си зрение видя как някакъв човек се отпусна на другия край на пейката. „Можеше поне да попита дали е свободно, но явно възпитанието не е на ниво“ си помисли Ангел. Нищо, пейката е голяма, нека си седи там, ако няма да му нарушава спокойствието. След малко чу шумно мляскане. Отвори очи и се огледа. Съседът му по пейка – мъж с миши очи и ниско чело беше извадил пакетче кашу, мяташе ядките в устата си и шумно мляскаше. Ангел беше готов да стане и да се отправи към друга пейка, когато прозвуча:

-     Изглеждате ми интелигентен човек.

Ангел се огледа. Нямаше никой друг наоколо.

-    На мен ли говорите ? – попита той изненадано.

-     Да. Имате излъчване на човек, който е чел много, има интересна професия, но нещо го измъчва. Прав ли съм? – продължи оня с мишите очички.

„Какво пък“ – помисли си Ангел – „може би е по-добре да си поговоря с непознат и да му разкажа за тегобите си.“ Ангел не си спомняше в кой точно момент разговора стигна до брашното и това, че в момента в него се добавят стрити насекоме и брашнени червеи.

-      Знаете ли – каза €бо Измекяров (така се казваше непознания; вярно малко странно име, но пък в днешно време, човек може всичко да види и чуе) – аз имам идея за производство на брашно, което да е 100% чисто, без насекоми. Купил съм земя на която искам да построя парк от ветрени мелници. Те ще мелят пшеница и ще произвеждаме чисто, качествено брашно. В момента търся инвеститори, които да се включат в изграждането на ветрените мелници. Инвестицията ще е минимална в сравнение с печалбите, а да не говорим, че всеки инвеститор ще има чисто, екологично брашно на преференциални цени. Дали имате интерес?

Ангел наостри уши. Така от дума на дума се уговориха утре Ангел да посети офиса на €бо Измекяров и да носи 10 000лева в брой. Там ще му предложат договор, ще му обяснят условията и ако той разкаже идеята на още 10 човека и ги доведе да станат инвеститори, планът ще се реализира още по-бързо от очакваното. Ангел се прибра с усмивка на уста и надежда в душата – беше намерил отговор на тегобите си: Ана щеше да има чисто брашно, той щеше да е инвеститор в обещаващ проект, който щеше да му носи дивиденти дори, ако го съкратят и трябва да си търси нова работа. На следващият ден в офиса на €бо Измекяров видя още хора, които бяха дошли да подписват договорите (които се оказаха записни заповеди, но тогава Ангел не обърна внимание на това)  и носеха по 10 000лв. Проектът стартира – „Вятърният парк на бъдещето“ в село Вътрино. Вдигаха се метални конструкции, лъщяха перки, инФЛУенсъри тръбяха и зовяха хората да се включат в този „невероятен проект“. Ангел често пътуваше до Вътрино и когато видеше конструкциите сърцето му туптеше като баща пред родилна зала. Скоро новата марка брашно беше на пазара –„Духово – по-леко от въздуха и по-чисто от съвестта на €бо“. Този слоган беше малко странен за Ангел, но все пак €бо беше мозъка на този проект и имаше право да сложи какъвто си иска лозунг, нали така? След като „Духово“ тръгна по магазините и дори започнаха да го предлагат онлайн, Ангел чакаше с нетърпение събранието на което щяха да започнат да се разпределят дивидентите и да се обяви преференциалната цена за тези, които инвестираха и направиха парка с вятърни мелници възможен! Телефонът, обаче отказваше да звънне. Вместо дивиденти му изпращаха вдъхновяващи флаери „Довери се на вятъра, той ще завърти колелото на просперитета!“. След няколко месеца, Ангел си насрочи среща лично с €бо Измекяров, за да поиска обяснение за дивидентите и за преференциалните цени на брашното. Все пак „Духово“ се водеше във високият клас брашно и най-ниските цени бяха от 22 лева нагоре.

-      Здравей, приятелю – провикна се €бо Измекяров щом го видя.

-      Добре съм – започна неуверено Ангел – виж, аз за преференциалните цени на „Духово“ исках да те питам и за дивидента.....

-       А ....седни, седни да те почерпя една пита с брашно –„Духово – по-леко от въздуха и по-чисто от съвестта на €бо“. Как е? Харесва ли ти питката с нашето брашно...?

След което €бо Измекяров извади записа за заповед (договора)  и посочи дребния шрифт най-отдолу на листа.

-       Нали виждаш приятелю, тук пише, че ти ще получаваш дивиденти и преференциални цени само от брашното от мелниците, които се въртят от вятъра. Ние направиха два вида мелници – такива, които са свързани към електрическата мрежа (а знаеш цените на тока в момента) и такива, които се задвижват от вятъра. Ела, ела да ти покажа....ето виж  - в това тихо и спокойно лято, какъв вятър, какво брашно....Аз си мислех, че понеже сте около 500 човека да вземете да се съберете и ако духнете с общи усилия можем да задвижим една-две мелници? Какво ще кажеш? И без това си свободен през уикендите.....

На Ангел ушите му писнаха. Не можеше да повярва на това, което вижда и чува. Как сега да се прибере в къщи и да каже на жена си какво всъщност е станало. Ами неговите приятели, които от самото начало му казаха, че това е измама и той ще бъде прецакан накрая? Ангел се изправи пред най-страшния избор в живота си – дали да се осъзнае сега и да поеме по пътя на разума или да остане с €бо и да стане част от оркестъра на „вятърните духачи“?

Сега да оставим Ангел да реши дилемата пред която е изправен и да се върнем към стъпките за манипулация. Нека да сравним как Църквата на сциентологията вербува членове и как това се прави от Понци манипулатор, който цели да доведе жертвата си до когнитивен дисонанс:

Започни с комплимент

Сциентологията → тестове („Oxford Capacity Analysis“), евтини книги, „мисии“, безплатни лекции, известни личности. Всичко изглежда достъпно, полезно и „без ангажимент“. Нека ти направим безплатен тест + „ти си специален, но имаш потенциал за повече“.

Понци схема → Идентифицирай идентичността и ценностите. Как се вижда човек в собствените си очи и какъв може да бъде (да стане) благодарение на това, което ще му предложат.

  Изслушай жертвата

Сциентологията → правим тест и показваме на жертвата къде е „счупена“, казваме й, че има проблем и че само сциентологията има решение за този пробл. Дава се оценка на теста и се задават въпроси, за да се изкопчат болезнени лични теми.

Понци схема → Създай публичен ангажимент.
Нека човекът каже какъв проблем има, дава се решение на този проблем и се кани на събитие, за да може да се закрепи егото към позицията.

Предложи решение

Сциентологията → евтини курсове за „лично развитие“, после „аудитинг“ с Е-метър. Цената е ниска в началото, но постепенно се увеличава. „Сциентологията може да реши твоя проблем“ (курсове, книги, аудитинг).

Понци схема → Индуцирай дисонанс (контрадикция/несъответствие).
Подай информация, задача или поведение, което леко противоречи на образа му (или го поставя в двойна клопка). Цел: да почувства вътрешен дискомфорт  - „Искаш финансова независимост, а не си готов да инвестираш едни 10 000лв, които утре ще ти носят огромна печалба.“

 Създай общност

Сциентологията → Мисии, групи, кръг от нови „приятели“, постепенно изолиране от старите контакти.

Понци схема → Подай „облекчаващ“ наратив (рамка).

Кани на събития в които жертвата харчи още повече пари, но е сред мислещи като нея. Ако дискомфортът е в пик, предложи готово обяснение, което оправдава противоречието в твоя полза („Медиите лъжат“, „Жертваме малко за по-голямо добро“, „Това доказва колко сме опасни за системата“).

Изискай символичен ангажимент

Сциентологията → Евтини курсове, малки плащания („нищо работа, пробвай“).

Понци схема → Поискай малка, но конкретна следваща стъпка.
След облекчението човек е по-сговорчив: още едно дарение, абонамент, участие, глас в анкета/избори. Малките стъпки ескалират. Доведи още трима или защо не пет човека на събитието.

Обещай дивиденти

Сциентологията → Обещание за „по-добър живот, свобода, щастие, успех“.

Понци схема → Повтаряй цикъла и ескалирай залозите.
Всеки цикъл увеличава вложенията (време, пари, репутация) и прави отстъплението болезнено – появява се ефект на потъналите разходи.

Когато няма резултат – измисли оправдание

Сциентологията → „Не си напреднал, защото имаш още проблеми/енграми – трябва още курсове“.

Понци схема → Изолирай от опровержения и нормализирай групово.
„Ние срещу тях“, „само нашият канал е истина“. Груповото одобрение редуцира дисонанса и поддържа вярванията въпреки фактите.

Прехвърли вината върху жертвата

Сциентологията → включване в „Сий орг“, подписване на милиарден договор, финансово изтощение, социална изолация. Излизането става почти невъзможно.„Ти сам си виновен, не си инвестирал достатъчно време/пари/вяра“.

Понци схема →Прехвърли вината върху жертвата.
Когато резултатите липсват, убедително обясни, че причината е в самата жертва: „Ти сам подписа този договор“, „Не инвестира правилно“, „Нямаш достатъчно вяра/дисциплина“. Така човекът не само не обвинява манипулатора, но започва да се самообвинява и дори да влага още повече, за да „докаже“, че е достоен.

Истината е проста и болезнена -  когато някой живее с Понци-съзнание и обучен от сциентолозите, всичко, което прави, ще е в ущърб на неговите последователи и в полза само на него самия. Днес е „инвестиция“ в мелници и брашно „Духово“, утре ще е „реформа“ или „национален план“. Резултатът винаги е един и същ - той печели, а останалите духат.

И точно така би управлявал държавата - като поредния си Понци проект. Страшното е, че има достатъчно наивни и глупави хора, които още не осъзнават това и гласуват за него - дали като пишман „€нв€ститори“, все още чакащи дивиденти; дали като купени тролове; или просто като индивиди, лесни за манипулация.

Но най-страшното е друго - зад €бо стои Сциентоложката църква. Реално не той управлява, а тя - а ние с лека ръка му даваме власт да управлява нашите финанси, нашите инвестиции и най-сетне - нашата държава.

❗ Време е всеки да се замисли сериозно: ако наистина му пука за България, дали е редно да предаде държавата в ръцете на един зависим сциентолог, който се интересува единствено от пари и лични облаги.