Всеки ден все повече хора се оплакват от проблеми
с мозъчната дейност- от
прекомерна разсеяност (т.е. невъзможност за съсредоточаване, за събиране на
мислите за решаване на проблеми), до трудностите със запомняне на информация и
физическа невъзможност да се четат големи текстове, да не говорим за книги.
Все по-често се случва хората да молят за нещо,
което да подобри мозъчната им активност като цяло, и по-специално паметта. И парадоксалното е, че този проблем е
характерен не само за възрастните хора, които са с по-отслабена мозъчна дейност
по принцип, но и за хората на средна и млада възраст.
Много от тях дори се чудят, защо им се случва това- те автоматично го отдават на стрес,
умора, нездравословна среда и други подобни, като дори не са близо до
причината. Сред моите пациенти има хора, които са на повече от 70 години, но
нямат проблеми с паметта или мозъчната активност. Каква е причината?
Причината е, че въпреки всички категорично
аргумент, никой не иска да се откаже от т.нар. постоянна денонощна „връзка с
източници на информация.„ С други думи, ускорената загуба на мозъчните функции започват в този
паметен ден, в който сте решили да бъдете постоянно онлайн. И няма значение
дали сте направили това, защото работата ви го изисква, от отегчение и безделие
или пък от елементарен страх, че няма да сте „на ниво“, т.е. страх да не ви
помислят за по-различен от останалите.
През 2008г. без
установено, че средният потребител в интернет прочита не повече от 20% от
текста, публикуван на страницата, и избягва големите абзаци по всеки възможен
начин! Освен това, изследванията показват, че хората, постоянно свързани към
мрежата, изобщо не четат текста, а сканират като роботи- грабват оттук-оттам
коренно различни парчета от информация, постоянно скачат от едно място на друго, а данните се
оценяват единствено от позицията : „Дали мога да впечатля с това „откровение“
някого? „ Но не с цел да се обсъди, а за да се предизвика емоция под формата на
анимирано „оригване“, придружено от кратки коментарчета и възклицания в SMS формат.
В хода на изследването се оказа, че страниците в
интернет не са четими, ако не бъдат
превърнати в модел, напомнящ на латинската буква F. Потребителят първо прочита първите няколко реда
на текстовото съдържание на страницата до средата, където той чете още няколко
реда (като правило само частично, без да чете
редовете до края.), а след това бързо се спуска до края на страницата –
за да види „какво става“.
Ето защо, най-ефективният начин за представяне на
информацията на обикновен потребител на интернет е да се покаже информация под
формата на обърната пирамида (т.е. в съответствие с принципа на „колкото по-надолу, толкова по-малко“)
с възможност за изолация на ключови думи (за информация на потребителите – да
разберат какво е важно) и разкриване на не повече от една мисъл на параграф.
Това е единственият начин да задържите вниманието на страницата толкова дълго,
колкото е възможност. Ако , докато слизаме надолу по страницата, плътността на
информацията не намалява или, още по-лошо, тя се увеличава (както например тази
статия), тогава само много малко от тях ще останат на тази страница и ще
продължат да четат.
Интернет е истински наркотик. Какво е наркотик? Това е напълно
безполезно нещо, без което човек може да живее добре, докато не го опита. Но
когато го опита, зависимостта се появява за цял живот – наркоманията не се
лекува.
От проблема с възприемането на информация се
оплакват хора от всички слоеве и специалности – от висококвалифицираните университетски
преподаватели до военнослужещи и сервитьори. Такива оплаквания могат да бъдат
чути най-често в академични среди, т.е. от тези, които по занятие са принудени
да общуват с хората ( да учат, да изнасят лекции, да вземат изпити и т.н.). По
техни данни, нивото на способността за четене и възприемане на информация на
тези, с които работят, от година на година става все по-ниско и по-ниско.
Повечето хора изпитват огромни трудности при
четенето на големи текстове, да не говорим за книги. Дори блогове с размери повече от три или четири
параграфа вече изглеждат за мнозинството твърде трудни и досадни за възприемане
и следователно скучни и не заслужават дори елементарно разбиране.
Затова се получава и един порочен кръг – да се
пише много няма смисъл, тъй като е ясно, че почти никой няма да чете, което пък води не само до намаляване на способностите
за четене, но и тези за писане. В резултат на това получихме и каквото
заслужаваме – масовото затъпяване.
Дори хората с добри (последните хора) умения за
четене казват, че след
един ден в интернет и прехвърлянето и маневрирането между десетки и стотици
електронни писания, не са физически в състояние да започнат една интересна
книга, защото четенето дори само на първата страница им причинява истинско
мъчение.
Но това не е всичко. Поради постоянна връзка с интернет уменията на
един по принцип четящ човек да анализира прочетеното и да използва въображението
си, рязко се влошават. Още по-лошо е, че в 80% от случаите хората откриват в
интернет съмнителни развлечения или извличат информация, която има не само
нулева, но и негативна културна стойност.
По-голяма част от хората (особено младите) са
прикрепени към техните джаджи толкова много, че когато заплахата да бъдат изключени от
мрежата в продължение на най-малко един ден, не само психически ги депресира,
но стигат и до състояния, граничещи с паника. Не ми вярвате? Изключете си екранчетата
и се опитайте да живеете без тях в
продължение на поне 2-3 дни.
Способността за
ефективно възприемане на сложни текстове, четене на сложна литература скоро ще
стане елитарна привилегия, достъпна само за специална група хора. Тази идея не
е нова, тъй като дори Умберто Еко в романа „Името на розата“ предлага да се
пускат само онези, които са способни да възприемат сложни знания, в
библиотеката. Всички останали ще могат да четат само надписи в интернет.
Накратко, няма
хапчета, хранителни добавки, диети, които могат да спрат разграждането на
мозъка. То може да бъде спряно само от едно нещо: спиране на получаването и
обработването на всякакъв вид боклучава информация и ежедневното зареждане на
мозъка с така наречената „полезна информация“. Този процес е изключително
сложен и за много хора е напълно невъзможен. За мнозина влакът, както се казва,
вече е отпътувал.
Джаджите, които ви осигуряват постоянна връзка с
информация (интернет – смартфон,
айпад и т.н. , без които дори не можете да отидете до тоалетната ) ви превръщат
на практика в отпуснат, мърморещ, апатичен, едва мислещ мозък, който не може да
разсъждава и анализира. Но като всеки наркоман вие, разбира се, сте убедени в обратното
– в това, че тези екранчета правят живота ви нереалистично ярък, наситен с впечатления,
удобен и т.н., а вие лично сте „високо напреднала личност“, която винаги е в
течение на всичко.
Мобилната комуникация трябва да се използва само и
изключително в случаи на извънредни ситуации. Например, пристигнали сте в непознат град и не
можете да намерите човекът, при когото отивате – наистина трябва да се
обадите. Или сте закъснели за важна
среща. Трябва да конфигурирате притурките си само, за да получавате или
прехвърляте необходимата професионална и бизнес информация. А през останалото
време вашето приспособление трябва да бъде изключено. Мога да си представя
колко ужасно е дори да си го помислите.
Не забравяйте, че сте обект на информационна атака
и трябва да се защитите.
Като казва президентът на CBS News Ричард Салант : „Нашата работа е да
продаваме на хората не каквото те искат, а каквото на нас ни е нужно.“
И накрая, трябва
да се научите отново как се четат книги. Реални хартиени книги – помните ли? Не
зяпайте с празни очи в екрана часове наред, а четете книги. Ще бъде трудно, но
се опитайте. Не е нужно да се насилвате – в първия ден прочетете половин
страница, на следващия - цяла страница,
на третия – страница и половина и т.н. Моля, имайте предвид, че тялото ще се
съпротивлява на това по всякакъв начин- ще бъде зле, ще се гърчи, ще се измъчва,
само и само мозъкът да не се напряга.
Автор: А.Н.
Стацкевич
Източник: trinitas.ru
0
.JPG)
