Кулинарно шоу на манипулацията - рецепта „как да сготвим“ публиката фино

 

Обожавам идиомите във всеки език. Смятам, че го обогатяват и разкриват нюансите в мисленето на хората, които го имат за майчин.

Вземете например българския идиом „мен ме сготвиха“. Опитайте се да го преведете буквално на чужденец и ще го оставите в ступор - как така някой те е сложил в тенджерата? Като нищо ще ни пришият към файловете на Епщайн в които има канибализъм.  Ние обаче си знаем: да те „сготвят“ означава да те измамят толкова фино и нечестно, че накрая да вярваш в илюзията, която са ти поднесли, а не в реалността.

Ако някоя секта или организация с „не особено кристални“ намерения реши да ви приобщи, тя няма да ви покани на чай - тя ще ви сготви.  За мен политическите партии към днешна дата се превърнаха в секти (доказателството е, че имаме секта, която се представи като политическа партия и номерът мина) и затова към сектите и организациите с нечисти цели ще присъединя и тях.

Сега отново предстоят избори и познатите „шеф-готвачи“ на политическата сцена отново навличат престилките, за да сервират поредната порция измами на електората. Последният, горкият, е както биха казали англичаните „on pins and needles" (буквално се превежда „карфици и игли", но това е идиом, който означава „да си на тръни", в напрегнато очакване), защото на сцената се е появил нов готвач и надеждата е, че той ще ги сготви по някакъв по-различен, може би по-вкусен начин. Спойлер: Няма.

Рецептата, по която водачи на култове, секти или политически организации „сготвят", привличат, набират нови членове и задържат старите, е една и съща. Сега ще се опитам да я опиша - стъпка по стъпка - нещо като „вземете празна тенджера и две глави лук"..., но с вашата психика в главната роля.

Кой е в менюто?

Най-вкусната „плячка“ са хората, на които винаги нещо им липсва. Дори да имат всичко материално, семейство и приятели, те изпитват онази специфична „самота на интелектуалеца“. Разбира се, никой не е имунизиран и това не значи, че хора, които не се чувстват самотни, не могат да попаднат в този капан на „сготвяне". На всеки човек в миналото нещо се е случило, което го е накарало да се чувства или самотен, или различен от останалите.

За да привлечете някой към култ, организация, партия, трябва да разберете - какво мисли човекът срещу вас, какви мисли минават в главата му, какво го вълнува, а не да се насочвате към това какво трябва да му кажете. Разбира се, думите са важни, но това идва като последваща стъпка. Първата е да сте наясно с това, което мисли субектът срещу вас.

Технологията на „сготвянето“:

1. Мястото на действието (обстановката, средата)

Много хора си въобразяват, че сектите започват с промиване на мозъци и смяна на вярванията. Глупости. Започват с обстановката. Дали ще е семинар за доброволци, храм, онлайн среща или онази говореща кутия, наречена „ТЕЛЕвизор“ (която мнозинството слуша като върховен Гуру) - изборът не е случаен. Мястото трябва да сигнализира на нервната ви система: „Спокойно, тук е безопасно, свали гарда“. Средата диктува поведението в 90% от случаите. Думите идват после. Това може да изглежда случаен избор в очите на жертвата. Не е. Това е премислено, за да може да филтрира поведението на индивида и да го накара да бъде „отворен за нови идеи".

2. Седация на индивида

Следващата стъпка е допълнително да се успокои индивидът - говори се бавно, със спокоен тон, докато човекът отсреща отпусне рамене и не се чувства застрашен от нищо. Идеята е субектът, който се таргетира, да започне да се чувства спокойно в обкръжението на този, който говори или който води срещата. Вашето тяло се успокоява допълнително и точно в този момент вашият мозък ще спре да задава определени въпроси (критични въпроси). Логиката е приспана.

3. „Виждам, че не си като другите“

Това е най-пристрастяващият наркотик. Ще ви кажат, че сте самотен, защото останалите не са на вашето ниво. Ще ви предложат лукса да свалите „поведенческата маска“. Тук мозъкът не пита: „Вярно ли е това?“, а крещи: „Искам да е вярно!“. Да бъдеш видян такъв, какъвто си, и да те приемат, се оказва най-пристрастяващото нещо в живота на хората. Щом чуете нещо, което смятате, че се отнася за вас и е вярно, вашият мозък започва да причислява говорещия към групата на хората, които трябва да слушате, и вашата защитна система е напълно свалена.

Ако искате имунитет срещу манипулатори, винаги се питайте: „Това истина ли е или просто много ми се иска да е истина?“.

4. Идентичността като оръжие

Тук започва разделянето на „Ние“ (умните, красивите, уникалните) и „Те“ (Ганьо, враговете, простаците). Блестящ пример са последователите на  проДАй България  и ПП. Ветринската секта е класика: даваш 50-100 бона на „бившата“ жена на шефа и хоп - вече си „акционер“ (нищо, че реалните акционери са си все същите трима души). Ако някой оспори това - той е „враг на България“. Никой не ви казва в какво да вярвате. Казват ви кой сте в действителност. А вие, разбира се, сте уникални.

5. Когнитивният дисонанс

Най-мощното оръжие, което хората не разбират, но което масово се използва срещу тях. След всичко това обектът получава покана за нещо - да се включи в някакво събитие, да направи нещо, да стане член на дадена организация. И вие се питате: „Ако откажа, това не зачерква ли моята уникална идентичност, която току-що ми признаха?“.

6. Сам взех решението (илюзията)

И тук идва запитването, реалното искане. Тук субектът е заинтересован от това, което е чул и иска да разбере повече: „Може ли да изпратиш това, което описа?", „Можеш ли да ми дадеш повече информация за ХХХ?", „Как да се включа, да стана...?“

И сега вече вие ставате участник. Вие вече гледате на вашата следваща стъпка, която ще направите, като на действие, което вие САМ сте избрали, самостоятелно сте ВЗЕЛИ това решение, никой не ви е манипулирал или насочвал, това решение е ВАШЕ и идва от ВАС САМИТЕ.

Тази промяна е много важна, защото всеки, който смята, че е взел самостоятелно решение за нещо, ще държи на това решение и няма да иска да го променя. Всяка промяна ще доведе до съмнение за вашата идентичност и кой сте вие. Щом сте се съгласили в началото, че принадлежите към дадена група и сте се включили към нея, значи това е ваше решение и ако се откажете, вие директно се конфронтирате с вярването кой сте вие в действителност.

Мозъкът ви превключва на режим: „Аз САМ избрах това, никой не ме е манипулирал“. Това е капанът - човек брани до смърт решенията, които смята за собствени, дори да са му втълпени отвън.

7. Новите етикети (смяна на дефинициите)

Тук идват дефинициите. Тук никой няма да застане срещу вашите вярвания и да ви обвинява, че вярвате в тях. Тук ще се опитат не да изтрият реалността, такава, каквато я познавате, а да й дадат други имена, да я преименуват, да й сложат нов етикет, да ви дадат ново определение и така да ви накарат да я преосмислите.

Ако променя дефиницията, ще променя и вашето разбиране за това, за което се отнася дефиницията.

8. Изолацията

Тук ще ви подготвят за това, което другите ще кажат, когато чуят вашето решение или това, което сте направили. Няма да ви кажат: „Не говори с твоите приятели", но ще ви подготвят, че „те няма да ви разберат". Вашите роднини също няма да ви разберат и така кръгът, който ще ви подкрепи и ще е наясно с вашите решения, е този на членуващите в тази организация.

Те ще станат вашите нови приятели, вашите роднини, вашето ново семейство.

9. Моралът като бухалка

 Стигаме до използването на морала като оръжие. Веднага щом се стигне до морала, логиката ще загуби своя смисъл.

Ако досега не си се съгласявал с мен, защото моето решение не ти се е струвало логично обосновано, достатъчно интелектуално, сега вече ти не приемаш моето решение, защото не си достатъчно етичен, не си достатъчно морален. Ако пък вие се усъмните в това, което сте „приели като ваша идея", тогава вие ставате неморални.

10. Поетият ангажимент

И така стигаме до „поет ангажимент", обещание, което се наемате да изпълните. Никой не ви е накарал да се присъедините към нещо. Вие просто сте станали „един от тях" и сега, ако решите да ги изоставите, това вече не изглежда като „аз си промених мнението", това вече става „аз предавам това, в което се превърнах" – тоест вие предавате вас самите, а не организацията, към която сте се присъединили, или лидера, към когото сте поели обещание.

Това е най-голямата част от промяната. Същият ще е процесът, ако си имате работа със зловреден нарцис – там връзката е между вас и него.

11. Публичното свидетелстване

Стигаме до момента, в който от вас ще поискат да споделите какво сте приживели и защо сте се присъединили към тази организация/група. Когато изречете лъжата публично, вие я бетонирате в себе си. Вече ще атакувате агресивно всеки, който се опита да ви „събуди“.

12. Цената на промяната

Накрая идва сметката. Последната фаза ще бъде цената, която трябва да платите за тази психологическа промяна. И тук на първо място няма да дойдат парите. Тях също ги има в уравнението, но те са след като платите психологическата цена. Това ще бъде цената на вашата устойчивост, на вашето постоянство, дори, ако искате, на вашата гордост.

Историята, която вие вече сте разказали на останалите за вас самия. Кой сте станал и в какво вярвате. Ако сега трябва да отстъпите и да напуснете групата или организацията, към която сте се присъединили, това ще ви изправи в ситуация, в която вие трябва да признаете, че сте повярвали и сте споделяли нещо, което не е вярно, което е грешно и фалшиво.

Да напуснеш означава да признаеш пред целия свят: „Бях глупав, повярвах на фалшификат“. Затова много хора остават в токсични връзки, секти или партии - просто нямат куража да застанат срещу собствените си минали решения.

Сега, след като прочетохте това, вероятно си казвате: „Е, на мен това не може да ми се случи. Аз съм твърде умен за такива манипулации“.

Точно тук е уловката.

Никой няма да ви каже, че ви вкарва в секта. Ще ви променят така, че да не искате да не сте част от нея. Ще ви накарат да повярвате, че ако напуснете, вие ще изглеждате глупави в очите на останалите. А това е последното нещо, което един „уникален“ човек може да понесе.