В една стара
легенда се твърди, че Сократ, великия гръцки философ е признат за най-мъдрия
човек. Това признание се дължи на неговия отговор : „ Аз съм най-мъдрия жив
човек, защото знам, че нищо не знам.“
Вероятно, ако
Сократ беше жив днес, щеше да бъде твърде разочарован.
Изглежда живеем в
свят, в който всеки винаги е сигурен и никой не е готов да признае, че може да
греши. По-важно е да имаш меродавно мнение, отколкото да се опиташ да разбереш
съдържанието на това мнение и дали то е все още актуално.
Някак си решихме,
че е по-добре да имаме убеждения, които се основават на вяра и сляпа
привързаност в нещо, отколкото да използваме критична мисъл и да проверим
достоверността на убежденията си. Налага се да вземем веднага страна в дадена
дискусия, защото иначе рискуваме да бъдем етикетирани като невежи.
Това може би не е
някаква новост, но в момента то се усилва твърде от интернет.
Много често
нещата опират в нашата неспособност да приемаме със смирение нещата, които се
случват и да сме готови да признаем, че не е възможно да знаем всичко и че
често грешим.
Това е проблемът.
Ирационалността
на сигурността.
Всичко, което
виждаме и наблюдаваме около нас е сходно. Нашите сетива възприемат
малка част от наличната информация в околната среда и мозъкът съзнателно
обработва още по-малка част.
Светът е пълен с
миризми, които ние никога няма да доловим, защото сме физически ограничени;
съществуват цветове, които не можем да видим, заради спецификата на човешкото
око и възможностите, които то има; има звуци, които нашето ухо няма да улови
никога, върху нашето подсъзнание действат толкова много мисли, че едва ли си
даваме реална сметка как то обработва целия този поток от информация.
Това е само
ядрото на проблема. Ако към него добавим сложността, предизвикана в резултат на
нашето взаимодействие със света, системите и идеологиите, които съществуват, тогава
става още по-очевадно, че едва ли имаме пълни знания по даден въпрос.
Никой от нас не е
на 100% прав. Сигурността е илюзия и няма нищо срамно в това да грешим, защото
самата ни природа ни е задала да имаме грешни и непълни възприятия за света.
С времето
прогресираме и се опитваме да подобрим околната среда, чрез допускане на
по-малко грешки. Ние постоянно тестваме
различни неща и си задаваме въпроси, за да подобрим средата около нас.
Несигурността не
бива да бъде избягвана. Тя трябва да се превърне в инструмент за по-добро
вземане на решения.
Болестта на
„сляпата принадлежност“
Един от основните
начини, чрез които маскираме дискомфорта на несигурността е чрез принадлежност.
Понякога, когато
нямаме оформено становище по даден въпрос е добре да погледнем към идеологиите,
групите и хората с които най-често се идентифицираме, защото те вече ни
предлагат готово мнение и опит на който
можем да се позовем.
Този подход е полезен,
когато става въпрос за дребни неща, които нямат особено голямо значение.
Мисленето е
трудна работа и си заслужава да си пазим енергията за наистина важни и
съществени въпроси.
Проблемът
възниква когато започнем да се изживяваме като представители на дадена
идеология, политическа партия, когато възприемем мнението на човек, когото
уважаваме и почитаме, вместо ние самите критично да разсъждаваме по дадения
въпрос и да си оформим сами мнението.
Всеки един от нас
е съвкупност от собствените си уникални преживявания и няма как да се
приспособи перфектно към друг човек или към идеологическа система.
Може би е добре в
някои случаи да нямате мнение, отколкото наивно да следвате някой друг.
Цената на “не знам“
Когато мислим за
тази цена, тогава признаването на невежеството е действително продуктивно.
Понякога
най-добрият отговор е просто „ не знам“. Това не е причина да се упражнявате
безразличие или да бягате от трудни задачи. Това е просто избор да се
придържате към вашия кръг от компетенции и осведоменост.
Всеки ден се
случват неща, които не можем да разберем добре. Ако те не ни касаят, тогава е
ОК да не знаем и разбираме какво се случва. Ако те ни касаят е добре да седнем
и да ги осмислим и анализираме.
Това може и да
звучи интуитивно, но голяма част от хората рядко се чувстват комфортно, когато
знаят, че има неща, които не знаят. Те се опитват да възпроизведат това, което
е било вкоренено в съзнанието им.
„Не знам“ ни
държи в зоната на компетентност и информираност, където рискът от потенциални
вреди е по-нисък. Това е конкурентно предимство, защото ни дава стимул за
разрушаване на стереотипи, а не за лесен изход. Кара ни да станем по-умни.
Животът е сложен
и комплексен и няма смисъл да се опитваме да знаем всичко.
Добре е, да
отделите време и да си съставите мнение по даден въпрос, но от друга страна е
полезно да се признае доза невежество.
Живеем в свят,
наситен с идеи. Не всички са добри и не всички са подходящи за всички.
Задавайте въпроси, критикувайте, не се страхувайте да си промените мнението,
решението, позицията.
Никой не напредва
като стои на едно и също място. Всичко се състои в опита, който трупаме и грешките,
които правим. Хубаво е да си отворим ума и да сме готови да анализираме нови
идеи.
"Всеки,
който не е смутен от това кой е бил миналата година, вероятно не се учи
достатъчно." - Alain de Botton
0
.JPG)
