Преди няколко дни
излезе публикация в блога на една PR-ка, в която се казваше, че, видите ли,
българите, които са останали в България,
я изграждат, а тези, които са емигрирали, са слаби и мрънкащи същества,
които не правят нищо по въпроса. Аз не
чета блоговете на платени PR-и, но видях тази публикация, защото беше споделена
от мои познати, живеещи в България.
Аз съм
емигрантка. Може би ти, който четеш тази статия, също си български емигрант.
Май станахме повече от тези, които останаха в България? Не се разпознах в това
описание. Вероятно повечето емигранти няма да се разпознаят. Мога да кажа абсолютно безплатно това,
което е казала платената PR-ка, но с обратен знак и съм сигурна, че ще ме
подкрепят много хора. Да опитаме, а?
Да тръгнеш от родината
си и да оставиш близки, приятели, средата, в която си израсъл, означава, че си
силна личност. Иска се смелост и кураж да захвърлиш удобството на познатото и
да приемеш предизвикателството да се реализираш на ново място. В Европа не
търпят мрънкащи и хленчещи. Там или се адаптираш бързо, ставаш дисциплиниран и
изпълнителен, или си купуваш обратен билет и отиваш да мрънкаш на приятелите в
България.
Как ви се струва
тази гледна точка? Възможна или невъзможна?
Дали PR-ката е
попадала на репортажа на Георги Марков, в който той пита партийната актриса,
дали щом като Раковски, Ботев и Каравелов, Захари Стоянов и Константин
Величков, Пенчо Славейков не са живели в България, значи не са българи и не са
направили нищо за промяната в нея?
Да си призная,
когато прочетох поста ми стана мъчно. Не по повод на написаното – та в него
няма нищо вярно, а за хората, които го споделят. Вярно ли нямате нито един ваш
познат, близък, приятел, който е имигрирал? Запитахте ли се как ще се почувства,
като го прочете? Станахте ли „горди“ българи от факта, че го споделихте? Хайде
сега на въпроса, поставен в поста. Как я изграждате тази България? Като ходите
дресирано и организирано на концерта, организиран от медийната чалга звезда?
Да, един от проблемите на обществото е, че простаците са винаги шумни,
първосигнални и добре организирани. Как си представяте една простащина да
събори друга простащина? Това ли е търсената промяна?
Защо вместо да
ходите на този концерт не направихте дискусия с ваши приятели за прословутия
РЕФЕРендУМ? Защо не обсъдихте въпросите в него и какви ще са последиците, ако
се отговори така, както ви облъчва учиндолската звезда? Защо забравихте
миналото на тази звезда и нейните близки взаимоотношения с най-известните
мафиоти на България, включително и с Бойко Борисов? Къса памет, фалшива
гинкобилоба или така е по-лесно - да не мислим?
Да ви кажа как аз
променям България, нищо, че съм емигрантка и съм „дезертирала“ според вас.
Провеждам информационна кампания за РЕФЕРендУМА, защото най-важното при един
референдум е хората да бъдат информирани. Да са наясно с последствията, а не
после да кажат: „Ама, на мен никой не ми каза, че така ще стане”. Затова слагам
под ваши постове, които възхваляват проявите на учиндолската звезда, видеа,
които информират за това, какво следва при „да“ като отговор и какво следва при
„не“. Промяната става, когато дадеш
знания на хората, за да могат те да преценят кое е добре и кое не е добре за
тях. Промяната не се прави, когато публикуваш хвалебствени слова за чалга
звезда, която се опитва да те убеди, че промяната на избирателната система
означава промяна на политическата. Не, не означава! Хората са объркани, но и
въпросите за референдума са манипулативни и объркващи, т.е. популистки. Те
разчитат именно на объркването и политическото невежество на мнозинството от
българските граждани.
Целта на този
референдум е лъжлива. Отговорите на него са: НЕ, НЕ, ДА! Защо това е така, можете да видите във видеото или тук.
Така.Какво излезе дотук? Без да съм в България аз правя промяна за нея. А тези
в България се опитват да запазят статуквото,
че дори и да го циментират с този референдум. Е, вие на това ли казвате
промяна? Забележки от сорта: „Не слагай информационни материали за РЕФЕРеднУМА
под статиите, възхваляващи чалга звездата“ – това ли е промяната за вас?
Стана ми мъчно и
за друго: този пост направи опит да ни разедини отново. Пак ни вкара в безсмислени
спорове кой е по-по-най. Той не ни обедини и вероятно това е била една от
неговите цели. Този пост обаче не
направи друго: не ме накара да се почувствам по-малко ценна като човек, защото
съм емигрирала, не ме накара да обичам по-малко България или да се интересувам
по-малко от ставащото в нея. Когато носиш любовта към родината в сърцето си,
няма значение колко си далеч от нея, защото сърцето ти е винаги с теб. На мен,
на тези емигранти като мен ни е много по-трудно, защото се сблъскваме с чужд
език, чужди порядки, манталитет и трябва постоянно да се променяме. Правим го,
за да оцелеем, но едно нещо запазваме постоянно – тази любов и нишка, която ни
свързва с България. Следим събитията, вълнуваме се, търсим промяната, защото
голяма част от нас са готови да се върнат, ако тя се случи. Кой не иска да
живее в собствената си държава и да се развива там и да работи за просперитета
на България? Тази промяна, която искаме ние - емигрантите и хората в България -
може да стане факт, само когато гражданите започнат да участват активно в
политическия живот на страната, а политиците да минат в ролята на изпълнители.
Защо въведоха задължителното гласуване? Защото липсата на общ идеал кара хората
да не участват в изборите. Какво значение има, ако нищо не зависи от мен? Така
разсъждават повечето хора. Ако от вас зависят решенията, които касаят
сигурността на България, нейната независимост, доходите на гражданите, ще
отидете ли да гласувате? Вероятно да. Е,
да, но това е утопия. Всъщност не е. Нарича се директна демокрация. Обратното
на това, което имаме в момента – представителна. Директната демокрация успешно
функционира в Швейцария.
„Ама
ние не сме швейцарци.“
„Не сме. Кое ни спира да станем като тях? Ограниченията, които сами си
поставяме в собствения ум. Нищо друго.“
„Е, ама ние нямаме тяхното гражданско съзнание.“
„Да.
Но можем да го изградим. Можем да започнем
с въпроси: Наистина ли искам да търпя да ме управляват простаци? Как мога да
променя това? На колко човека мога да разкажа за предимствата на директната
демокрация?“
Кой е основният
ни проблем в момента? Съществуването на непрозрачен мафиотски модел на
управление, а останалото е фасада за отвличане на вниманието. Коя е причината
за този проблем? Манталитетът на голяма част от хората. Те не искат да има
осъдени за кражби. Те искат да заемат тяхното място и да крадат те. Затова,
когато започна да публикувам вицове за герп (нарочно с малка буква и с грешка),
симпатизантите им побесняват и започват с пяна на уста да сипят обиди по мой
адрес. Оттам трябва да се тръгне. Да се каже ясно и високо на простака, че е
простак и какви вреди нанася на себе си и околните с поведението си. Ще кажете,
ама то с простаци не се спори, щото… Да, това е го е написал Марк Твен, но той
не е живял по нашите географски ширини.
По-валидно е казаното от тънкия познавач на българската душевност Радой
Ралин:
„Без ден да
протакаш, дори да кърви
война на простака
до смърт обяви”
Управлението на
тази партия е знаково по много причини, но едно от най-страшните неща, които
направиха те е, че напълно обезсмислиха образованието. Примери? Ами дори фактът, че се спори дали дипломата на техния кандидат е истинска или фалшива е повече от красноречив.
И като стана
дума за президентските избори, нека поговорим за това. Кандидатите от партиите
на статуквото си купиха телевизионно време, билбордове, цели автобуси с техния
лик и т.н. Независимите кандидати бяха ударно бойкотирани и игнорирани от
„честните и почтени“ джурналисти и така мнозина не успяха дори да чуят техните
позиции и какво предлагат.
За щастие, живеем в дигиталната епоха и който се
интересува винаги може да намери Фейсбук страницата на определен кандидат или
да чуе какво предлага той. Аз направих
моя избор. Направих избора си от позицията на свободен и независим човек. Аз не
съм роб и робското мислене не ми е присъщо. Не търся лидер, някой да ме
управлява, да ми казва какво да правя. Търся този, който иска да ме чуе. Да чуе
мен и стотиците хиляди като мен и да приведе в изпълнение това, което ние
искаме.
Вчера излезе страхотната статия на Веселина Седларска, в която тя
поставя точно този проблем – гражданите, хората трябва да бъдат чути! Стига сте
ни управлявали като биомаса. Ние ви избираме, за да се вслушате в нашия глас.
Да ви кажа ли? Освен един кандидат никой не ми предложи това – да ме чуе, да ме
пита, да ми иска мнението. Всички вкупом ми обясниха как ще ме управляват. Един
ми предложи да се допита до мен и до хиляди като мен – чрез референдум. Не като
този, който предстои на 6.11.2016, защото той е изкуствено създаден и
манипулиран и гони цели, които не са в интерес на гражданите.
На 6.11.2016 ще
има преброяване. Ще се преброят свободните хора и робите. Робите ще гласуват за
пастир, за „лидер“, за „водач“ и т.н.
Свободните хора ще гласуват да си върнат
правото на значимост, правото да участват активно в политиката, правото да
сменят статуквото. Те ще изберат кандидат-президентската двойка Попов-Неделчев с бюлетина № 16, защото само тя предложи да се допита до тях по важните въпроси
за тях и територията, на която живеят.
1
.JPG)
