Консумирайте по-малко. Създайте повече. Това е по-забавно.

 

Павел Дуров е създателят на безплатната платформа Telegram. Ето какво написа той, тези дни:

„Големите корпорации използват маркетинга, за да ни карат да мислим, че решението на всички наши проблеми се крие в закупуването на повече от това, което произвеждат.

Истинското решение често е точно обратното: то се състои в консумация на по-малко, не на повече. В повечето случаи проблемите ни на първо място са причинени от прекомерна консумация.

Например, ако сте с наднормено тегло, ще бъдете засипани с реклами за абонамент за фитнес или хранителни добавки. Но ключът към отслабването е да ядете по-малко – не в нови обувки и протеини на прах.

Или, ако се борите с главоболие и стрес, те ще се опитат да ви продадат хапчета за главоболие и антидепресанти. Но за да намалите наистина стреса, трябва да започнете да спите и да ходите повече, вместо да консумирате развлекателни продукти и да сърфирате в социалните мрежи до късно през нощта. Хапчетата никога не са проектирани да бъдат постоянно решение: те губят сила с течение на времето и причиняват странични ефекти, които от своя страна ще изискват повече хапчета. След като тръгнете на безкрайното пътуване на потребление, вие се забивате в капан, предназначен да ви направи нещастни, но корпорациите ще станат щастливи.

Чрез еволюцията Майката Природа ни е оборудвала ефективно да се справяме с дефицита на ресурси, но никога не ни е подготвяла за живот в относителното изобилие, което имаме сега. Днес повече хора умират от затлъстяване, отколкото от глад и повече хора страдат от безпокойство, причинено от претоварване с информация, отколкото от липса на новини.

Човешката ДНК, нашият хардуер, е остарял. Той спря да се развива преди около 10 000-20 000 години, когато все още живеехме в малки общности на ловци и събирачи. Тогава всяка сладка хапка и всяка информация бяха изключително ценни. Сега живеем в мегаполиси, заобиколени от тонове евтина захар, но нашата ДНК не знае това. Телата ни все още трупат излишни мазнини, за да се подготвят за суровата гладна зима, която никога не идва. Умът ни се придържа към всяка обезпокоителна новина, разказваща ни за заплахи, които никога не се осъществяват.

Този биологичен парадокс се влошава от нашата икономическа система, която набляга на растежа на БВП и увеличава корпоративните печалби. Хората се насърчават да увеличат потреблението както от правителствата, така и от корпорациите. Неслучайно САЩ, страна, която се отличава с икономически растеж през 20-ти век, е и най-затлъстелата развита държава в света. Тяхното пазарно ориентирано общество стана твърде ефективно за своето добро.

Тази система не само е вредна за хората, но и е неустойчива в дългосрочен план. За разлика от корпоративните апетити, ресурсите на нашата планета са ограничени. Станахме много ефективни в производството и продажбата на неща, от които не се нуждаем, но планетата плаща сметката. Телата ни все още очакват да живеем в девствената среда, която сме имали преди 10 000-20 000 години, пълна със зелени гори и чисти езера. Докато продължаваме да унищожаваме собствените си местообитания във вечните стремежи за икономически растеж, броят на болестите, причинени от замърсяването, продължава да нараства.

Имах късмета да стана богат в началото на живота си. По времето, когато бях на 22, имах милион долара в банковата си сметка, с 25 - десетки милиони, с 28 - стотици милиони. Това обаче никога не ме е радвало.

Истинският ми късмет беше да осъзная доста рано, че най-полезният вид занимание е създаването на неща, а не консумирането им. Така че вместо да купувам яхти, самолети и скъпи недвижими имоти, аз се съсредоточих върху това, което ми хареса най-много - създаването на социални платформи, които (надявам се) носят добро за човечеството. Похарчих по-голямата част от личните си средства в Telegram, за да могат хората да се насладят на безплатна услуга, която се стреми към съвършенство.

Смятам способността да създавам неща за другите за най-ценния - и възнаграждаващ - мой актив. Подозирам, че една от причините да стана богат в процеса на правене на това, което обичам е, че парите никога не са били важна цел за мен.

Когато бях студент, харесвах изграждането на игри и уебсайтове. Тогава това се смяташе за занимание за маниаци. Очакваше се обещаващите студенти да практикуват адвокат или да решават бизнес казуси. Но никога не ми пукаше как другите хора определят успеха. За мен успехът беше в способността да прекарвам време в създаване на неща, които ми харесаха.

Никога не съжалявам, че не съм купил скъпи неща, с които богатите хора обичат да се обграждат. Единственото съжаление, което изпитвам, е, че нямам повече време да изграждам нещата.

Живеем в епоха, когато възможностите за човешко творчество са безкрайни. Човек може да изобретява роботи, да редактира гени, да проектира виртуални светове ... Има толкова много вълнуващи неизвестни области за изследване. Надявам се, че повече хора ще открият удоволствието от изграждането на нещата за другите. Надявам се, че един ден ние като вид ще се обърнем от саморазрушителния път на безкрайна консумация към пълноценно пътешествие за създаване на по-добър свят за себе си и за хората около нас.“

Павел Дуров, 04 декември 2020 г.