събота, 17 ноември 2018 г.

Последиците за обществото, когато се управлява от социопати

onarealcase.blogspot.de

Вероятно сте чували думите : „психопат“, „нарцисист“ и „социопат“. Много хора ги използват като взаимнозаменяеми, но в действителност те не са. Всяка от тях описва различно личностно разстройство и затова нека първо да обясним тяхното значение.
Да започнем с едно лесно правило: всеки психопат е нарцисист, но не всеки нарцисист е психопат. Ето къде е разковничето: нарцисистът е човек, който не притежава емпатия, той е грандоман, постоянно търсещ признание от околните и има проблеми със самочувствието. Въпреки това, когато нарцисистът извърши нещо лошо, той чувства голяма вина и срам. Може би повече срам, отколкото вина, защото нарцисистите са изключително заинтересовани как изглеждат в очите на останалите хора, а срамът е публична емоция. Те не обичат да бъдат виждани в негативна светлина от хората и оттук идва чувството за срам. Независимо от това, те като цяло не се чувстват много огорчени от постъпката си. „Е, да изневерих на съпругата си. Може би не трябваше да го правя, но стана.“
Психопатите за разлика от нарцисистите, не чувстват нито вина, нито срам. Те не изпитват грам разкаяние. Сред тях има множество серийни убийци, хора, които биха разрушили бизнеса ви, без да изпитват нито за момент съжаление от това, което са сторили. На тях не им пука, кой ще бъде наранен и колко ще страда. Те го казват и го чувстват точно така. Нарцисистът се надява тайничко, никой да не бъде наранен от постъпката му, докато на психопата не му пука за емоциите на останалите. Психопатите и социопатите си приличат много, но това са две различни личностни разстройства. Психопатите се раждат такива, а социопатите се изграждат като такива. Психопатията е антисоциално разстройство на личността. Нервната система на психопата е различна и реагира по друг начин, когато наруши правилата. Прекрачването на границите или нарушаването на правилата при нормалните хора поражда възбуда и те изпитват тревога и притеснение.  Психопатите са в състояние да излъжат дори детектора на лъжата, защото те съумяват да останат хладнокръвни и да запазят спокойствие. При мозъчна томография се вижда ясно, че когато те направят нещо лошо, частта в мозъка, която отговаря за емпатията дори не се активира. Психопатите могат да се научат да изпитват емпатия, но за кратко. Те са чаровни и интелигентни по правило и могат лесно да усвоят правилата на дадено общество, но това е само фасада. При тях психопатичния модел се проявява още като деца. Те нараняват другите деца, бягат от училище, лъжат възрастните и не изпитват никаква вина за това. Социопатите се изграждат като такива. Това са хора, които са родени и отгледани в тежки и трудни условия и за да оцелеят са се научили да не спазват правилата. Това може да е дете, което от малко гледа и се учи от родителите си как да нарушава правилата и как няма проблем, ако не ги спазва. Когато те правят това, те не се чувстват комфортно и изпитват някакво чувство за вина, но с времето се научават да го преодоляват и да не му обръщат внимание. Когато живеете прекалено дълго в среда в която правилата се нарушават и законите не се спазват вие заучавате ново поведение – това на социопат. Социопатите може би като деца са били чудесни, но след това са попаднали в среда, която ги е променила и ги е накарала да заучат ново поведение. Това може да е средата в която живеят или работната среда, в която са попаднали. Психопатите и социопатите не изпитват нужда да се променят. Те никога не биха посетили психолог, защото не го намират за нужно и защото не желаят да променят себе си. Психопатите и социопатите никога не мислят за последиците от действията си. Те просто действат, защото са решили и преценили, че така е правилно. Те не планират предварително, защото не мислят за последствията. Ето защото те са чудесни лъжци, измамници и постоянно променят историите, които разказват. Психопатите и социопатите чудесно разбират и „разчитат“ личността на човека срещу тях. Те са наясно с неговите слаби места, знаят къде е уязвим и не се колебаят да му причинят болка или да го наранят. Дават си сметка какво правят и напълно разбират действията си, но не чувстват никаква вина или притеснение, защото са лишени от емпатия. Те са невероятни хамелеони и виждат света като инструмент, чрез който могат да реализират желанията си.
Представете си, че управлението на една държава е в ръцете на социопати. Те няма да планират действията си, нито пък ще си дадат сметка за страданията и мъките, които причиняват на останалите хора. Средата, която ще създадат ще бъде подходяща за социопати и нормалните хора, ако искат да оцелеят ще трябва да се пригодят към нея. Това ще доведе до увеличаване на броя на социопатите в това общество и единствения начин да се предотврати това е незабавна смяна на системата за подбор на управляващите.
Днешните тестове за личността могат веднага да уловят, личности, които са се изградили като социопати. След като в корпоративният свят масово се прилагат тестове при подбора на персонала, кое пречи тази практика да се пренесе и в политиката. Все пак политиците управляват не просто „компания с няколкостотин служители“, а държави в които живее многомилионно население. Нужно ли е да оставим социопатите да ни превърнат в подобни на тях или пък можем да използваме достиженията на съвременната психология и да предотвратим това? 


onarealcase.blogspot.de / Автор

"Глупавият проумява само онова, което вече е станало" – Омир

0 коментара:

Публикуване на коментар

Coprights @ 2016, Blogger Template Designed By Templateism | Templatelib