Откъс от книгата Прозорецът на Оверон (2010 г.)

СТРАХ И НАДЕЖДА

„Страхливия е лесно да изплашиш, с послушния е лесно да се разпореждаш.“

Възрастният мъж изгледа присъстващите един по един.

„Беар Стърнс“, тази компания, основана още когато баща ми е бил младеж, този крайъгълен камък на Уол Стрийт, чиито акции доскоро вървяха по сто и шейсет долара, трябваше да бъде спасявана от Федералния резерв и Дж. П. Морган, които изкупиха акциите й по два долара. Това беше началото, приятели. Това беше вашето земетресение на дъното на океана. Докато тази сутрин преглеждах информацията за ситуацията, в която се намирате, изведнъж ми хрумна следното: вие сте също като онези хора там долу на плажа в Калутара, нали така? Стоите и наблюдавате зараждането на едно бедствие, което ще промени света, и поради някаква странна причина се тревожите за това как би се почувствал американският народ, ако прочете в сутрешните вестници, че напълно оправдано сте изпаднали в паника. Не това обаче е вашият проблем. Не трябва да ви дава покой през нощта не въпросът какво биха си помислили за вас, а въпросът какво ще направят с вас и с началниците ви след настъпването на глобалната катастрофа, която така или иначе ни дебне зад ъгъла. Погледнете се само. Трупате чували с пясък и строите диги, когато цялата крайбрежна ивица ще се промени завинаги. И през цялото време престъпленията, за които се страхувате, че хората ще научат, продължават да се извършват. Ние сме в разгара на най-опустошителната финансова катастрофа в историята на западната цивилизация. И въпреки това тази седмица, моля поправете ме, ако цифрите ми не са точни, Конгресът и правителството решиха да налеят почти осем трилиона долара в същите тези институции, които предизвикаха кризата. И с цялата си безкрайна мъдрост възложихте на техните приятелчета и довереници да следят каква е съдбата на този така наречен „икономически стимул“. Този грабеж е дело на вътрешни хора. Разбира се, и преди са се случвали подобни неща. Социалното осигуряване представлява най-дръзката пирамида в досегашната ни история. Но идва моментът, когато сметките, натрупани през годините, трябва да бъдат платени, а всичките пари по света няма да стигнат за това.

Дигиталните прожектори на тавана се включиха и по екраните, които опасваха стените на цялата зала, се появиха множество бързо променящи се образи. Таблици и графики, отчети и диаграми, календарни графици, схеми и номограми се появяваха и изчезваха, преди аудиторията да успее напълно да схване значението им. Те отразяваха изследванията и проучванията на пазара и нагледно потвърждаваха думите на възрастния мъж.

През последния век вие натоварихте нещастните граждани на тази страна с необезпечен дълг, възлизащ на стотици милиарди долари. Този дълг ще трябва да бъде изплатен от следващите петдесет поколения, ако все още има достатъчно работни места по света. Междувременно сте затънали до гуша в две жестоки безсмислени войни, чийто край не се вижда. А това са още няколко трилиона долара дълг, който никога няма да бъде платен. Навсякъде из страната банките фалират. През тази година са фалирали повече банки, отколкото през цялото последно десетилетие. Вашата икономика, захранвана от дълга, вече е навлязла в процес на свободно падане. И въпреки това първата ви реакция беше да пренебрегнете нуждите на гласоподавателите и да възнаградите виновниците. Докато все повече хора губят домовете си, защото не могат да изплащат ипотеките си, а безработицата стремглаво расте, вашият най-голям проблем е как да се измъкнете от финансовите одити и как да национализирате огромните загуби, допуснати безразсъдно от елита на Уол Стрийт. За Бога, вие дори национализирахте „Дженерал Мотърс“, за да могат вашите приятелчета от профсъюзите да отърват кожата. Както добре ви е известно, пенсиите, които тези профсъюзи трябваше да осигурят, са финансово необезпечени и така дългът се увеличи с още седемнайсет милиарда долара. А това са седемнайсет милиарда, с които не разполагате.

Звънкият глас на Артър Гарднър набираше сила, докато изцяло изпълни помещението. Излагаше аргументите си един след друг, говорейки все по убедено, като проповедник, който възвестява настъпването на Страшния съд.

Всеки ден, само за да успее да се задържи на повърхността, правителството взема пет милиарда долара заем от нашите приятели в Азия, а те са ни съюзници само в добри времена. Но всичко това скоро ще свърши, защото ще видят как водата се отдръпва от брега. Рано или късно истината ще излезе наяве, а тя е, че тези огромни дългове никога няма да бъдат платени и тогава ще настъпи паника. Целият свят ще се обърне срещу долара, а вие с вашите действия направихте така, че резултатите да бъдат фатални и необратими. Това не се случва само тук при нас, то е навсякъде. Карол Куигли* изложи плана си в труда „Трагедия и надежда“. Единствената надежда да се избегне трагедията на войната е да се обвържат икономиките на държавите по света и така да се насърчи установяването на глобална стабилност и мир. Това беше направено, но както можеше да се предположи, желаните последствия не бяха постигнати. Вместо взаимно да си помагат, международните банкери използваха властта си за постигане на бързи печалби, като натрупаха огромни дългове за сметка на обикновените хора. Ръцете и краката на всички нас са оковани в белезници, докато корабът потъва, и след като този процес вече е започнал, озоваването ни на дъното не е въпрос на месеци, а на дни. Вълната на депресията ще помете страната и тогава ситуацията от 1930 година ще ни се струва прекрасна в сравнение с това, което ни е сполетяло. Ще настъпи невиждана по размерите си разруха. И когато това стане действителност, към кого мислите хората ще насочат гнева си? Нека ви подскажа малко: тези, които ще трябва да отговарят, седят около тази маса.

* Карол Куигли (1910–1977) – американски историк и теоретик в областта на еволюцията на цивилизациите, оказал влияние върху президента Бил Клинтън.

В залата настъпи тишина. Долавяше се само лекото жужене на прожекторите.

Да, точно така, ще насочат гнева си към вас. Към всички вас. Вие изградихте тази система, вие им обещахте всичко да бъде наред. Ще си спомнят за лъжите ви, когато осъзнаят, че парите им са точно толкова безполезни, колкото и обещанията, които им дадохте. Ще си спомнят за измамите ви, когато осъзнаят, че децата им нямат никакво бъдеще. И, вярвайте ми, пред очите им ще се появят вашите образи, когато осъзнаят, че вместо да излязат в пенсия, ще трябва да работят по четирийсет часа на седмица за минимална заплата. Откъде знам всичко това ли? Много просто. Когато нещата се провалят, винаги трябва да има виновник, т.е. престъпник, ако така ви харесва повече. Или както се казва във вашите среди: „Ако не си се подредил около масата, значи си част от менюто.“ И ако днес, приятели мои, излезете от тази зала обзети от същата арогантност, както когато влязохте тук, то много скоро ще се превърнете в специалитета на деня.

Спря за миг и ги огледа, видя полукръг от бледи, ужасени лица, осветени само от светлината на екраните, върху които се прожектираха безмилостните доказателства за неминуемата им гибел.

Но не всичко е загубено – продължи възрастният мъж.

Чертите на лицето му омекнаха, по устните му заигра едва доловима многозначителна усмивка.

Кажете ни какво трябва да направим – беше жената, която се бе обадила и по-рано.

Ако се съдеше по задъхания й, изпълнен с благоговение глас, тя вече бе станала член на култа към Артър Гарднър.

Той се приближи към масата, където една върху друга бяха натрупани множество еднакви папки, и взе най-горната.

Отговорът на въпроса ви се намира тук – отвърна той. Аз съм стратег и се ползвам с доста добра репутация, но в този случай не ме е срам да призная, че ползвам опита и познанията на гигантите – Удроу Уилсън, Джулиан Хъксли, Уолтър Липман, Клауърд и Пивен, Бернайс и Айви, Сол Алински. Списъкът е много дълъг. Единственото, което съм направил тук – продължи той и посочи папката, – е да формулирам в чист вид идеите на моите предшественици, които са мечтали за нов, устойчив прогресивен национализъм, но никога не са успели да видят мечтите си превърнати в реалност. Ние сме длъжни да довършим започнатото от тях дело – да създадем нова структура, която ще оцелее, когато изгнилите отломки от проваления проект „Съединени американски щати“ бъдат отнесени от задаващата се буря. В рамките на тази нова структура нацията ще се въздигне от развалините, ще се възроди и най-после ще заеме полагащото й се място в света. А вие – спря за миг, огледа хората около себе си и продължи, – вие ще ръководите тази възродена нация.

В далечния край на стаята един от старшите членове на групата, който до този момент само беше слушал, вдигна ръка в знак, че иска да зададе въпрос.

Господин Гарднър – започна той, – а какво ще стане с народа?

Какво да стане с народа? Народът е загубил смелостта си да вярва. Отказал се е от способността си да мисли. Хората вече дори не могат да си създадат възгледи, те попиват възгледи, докато седят и зяпат телевизорите си с отворени уста. Техните мисли се произвеждат от хора като мен. Какво ще стане с хората ли? Преди двадесет години в същата тази зала показах на група късогледи бизнесмени как да продават на хората най-често срещаното нещо на земята и то на цена три пъти по-висока от цената на най-качествения бензин. Показах им как да продават същата тази вода, която тече от кухненските кранове и един галон от нея струва една десета от цента. Тогава това изглеждаше невероятно – то противоречи на всякаква логика и здрав разум. Вашите баби и дядовци биха нарекли такава продажба чиста кражба, измама или направо обирджийство и при това биха били напълно прави. Но този случай ме накара да разбера едно нещо – можеш да накараш хората да купят всичко, от бутилка чешмяна вода за три долара, до истинска кръвопролитна война, но не трябва да забравяме, че това е нож с две остриета.

Екраните примигнаха още веднъж и върху тях се появиха две думи, изписани с огромни черни букви, които заемаха цялото пространство от пода до тавана на залата.

Надежда и страх. Виждате ли? Ако хората бъдат просто измамени, то винаги съществува вероятността един ден да се събудят и да се опълчат срещу извършеното престъпление. Но ние няма да променяме възгледите им, ние ще променим истината. Повечето хора искат просто да бъдат оставени на спокойствие, те са готови да приемат всичко, докато успеем да поддържаме в тях илюзията за свобода и за американския начин на живот. Ние изкуствено повдигаме надеждите им и подхранваме страховете им и щом веднъж ни повярват, завинаги ще бъдат на наша страна. Щом това стане, можете спокойно да ги хванете за вратовете и да ги накарате да прочетат неоспоримите научни доказателства – могат с очите си да видят, че на етикета пише, че съдържанието на бутилката е взето от градската водопроводна мрежа, но въпреки това ще ви кимнат вяло, ще подминат крана на чешмата и ще отидат да си купят вода от автомата. В този момент осъзнавате, че всичко на този свят е възможно.

Вие! – Артър Гарднър посочи с пръст седящия в края на масата Пърсел, който подскочи като че ли го бяха боднали с остен.

Когато влязохте в тази стая, си мислехте, че аз съм ви наемен работник, и с пълно право вярвахте, че вие определяте правилата, тъй като ми плащате заплатата. Защо тогава позволихте на мен, вашия скромен служител, да ви заповядвам, да ви контролирам и дори да ви унижа пред очите на колегите и подчинените ви? Защо?

След като стана ясно, че никакъв отговор няма да последва, възрастният мъж продължи.

Станахте част от доктрината. Накарах ви да се страхувате, господин Пърсел, и в страха си вие приехте моята истина, моята власт и се отказахте от своите собствени. Народът ще направи същото, оставете това на мен. Хаотичната съпротива, която все още съществува, ще бъде унищожена с един бърз удар. Няма да има революция, само бърз, малко разтърсващ скок в социалната еволюция. Ще възстановим естествения ред на нещата и тогава сред хората ще настъпи спокойствие и одобрение за делата ни – заяви той с усмивка. Преди да сме привършили, те с радост ще се редят на опашка и ще плащат данък за въздуха, който дишат.

Артър Гарднър направи няколко крачки и се приближи към групата в другия край на масата.

Всеки един от вас беше поканен тук този следобед лично по мое предложение. Малкият, но сериозен проблем, който беше възникнал, ми послужи само като въведение, като повод да се запознаем. Този документ, изтекъл в пресата, постави началото на разговора ми с вашите началници, те, от своя страна, разговаряха със своите началници и така нататък. Темата на разговора ни беше един широко мащабен план, върху който се работи отдавна, но вече настъпи моментът да бъде приложен в действие. Казах им, че времето е дошло, и в края на краищата те се съгласиха да съдействат при едно условие. Вие, всички вие, ще отговаряте за осъществяването на този план. На вас се пада, така да се каже, тежката работа. Беше решено, че преди да бъде изграден новият ред, вие всички единодушно трябва да заявите, че сте готови да пазите, защитавате и възстановите онова, което ще остане от страната ни след промените.

На екрана зад него изплува цитат, буквите бяха изписани така изящно, все едно бяха излезли изпод перото на самия автор. На Ноа не му беше необходимо много време, за да се сети, че откъсът бе взет от „Юлий Цезар“.

„И прилив има във делата хорски щом, хванеш ли го, води до сполука. Ала изпуснеш ли – житейският ти път обречен тъне в нищета. В море такова плаваме сега, течението сгодно трябва да намерим или пък пагубно да се изгубим.“

Възрастният мъж наблюдаваше, докато присъстващите четяха текста, и след това заговори отново.

Шекспир е писал за време, в което е трябвало да се вземат тежки решения и, дами и господа, това време отново настъпи. Застанали сме на кръстопът, цивилизованият свят е на кръстопът. В едната посока – всички хора са създадени равни, равни в бедността си, равни в невежеството си, равни в нещастието си. В другата посока е осъществяването на най-светлите мечти на човечеството. Но те не могат да бъдат достояние на всички хора – имаше един такъв кратък, неуспешен експеримент. Богатството, спокойствието, благоденствието, дори самото оцеляване – тези най-лелеяни от човека неща, ще бъдат постигнати само от най-приспособимите, най-заслужилите и най-смелите от нас. Само от хората с визия за бъдещето.

В залата отново бе настъпила абсолютна тишина.

А сега – продължи Артър Гарднър почти шепнешком, – когато попътният вятър духа в платната ни, тръгнете с мен. Все още можете да спасите себе си и едновременно с това да ни помогнете да изградим цял един нов свят върху пепелището на стария."„Страхливия е лесно да изплашиш, с послушния е лесно да се разпореждаш.“

Възрастният мъж изгледа присъстващите един по един.

Read More

0

Доказателство, че човешкото тяло е проекция на съзнанието

 

В тази статия ще изследваме как вашето тяло се явява холографска проекция на съзнанието ви и как вие директно въздействате върху тази холограма и по този начин имате пълен контрол над физическото здраве на тялото си. Също така ще изследваме детайлно точния механизъм зад този принцип и – не се тревожете – ще ви предоставя научни доказателства, така че нека рационалният ви ум бъде спокоен. Но първо... как изобщо е възможно това?

Човешката мисъл определя реалността

Един от ключовите принципи на квантовата физика е, че нашите мисли определят реалността. В началото на миналия век квантовите физици доказват това отвъд всяко съмнение посредством експеримент, наречен експериментът с двойната цепка. Те откриват, че определящият фактор за поведението на енергията ("частиците") на квантово ниво е съзнанието на наблюдателя.

Например: при едни и същи условия, електроните понякога се държат като частици, а друг път като вълни (безформена енергия), тъй като това напълно зависи от това какво наблюдателят очаква да се случи. Онова, което наблюдателят вярва, че ще се случи, е онова, което квантовото поле прави.

Квантовият свят очаква от нас да вземем решение, за да знае как да се държи. Това е причината, поради която квантовата физика среща такива проблеми при боравенето с квантовия свят и неговото обясняване и дефиниране. Ние наистина сме – във всеки един смисъл на думата – майстори на творението, тъй като ние решаваме какво да се прояви като форма из полето на всички възможност.

Работата е там, че квантовото ниво на реалността не е някакъв локален и незначителен аспект на творението. То е навсякъде около нас и представлява най-фундаменталното ниво на творението, с изключение на самото единно поле. Човешкото енергийно поле през цялото време си взаимодейства със и въздейства на квантовото поле около нас, а енергиите на нашите вярвания и намерения насищат енергийното ни поле, тъй като те се определят от енергията на нашите мисли и емоции.

По този начин съвкупността от нашите мисли, емоции, вярвания и намерения, която за по-голяма простота ще наричам човешко енергийно поле, постоянно информира квантовата реалност в нас и около нас във всеки един момент от нашето съществуване.

И тъй като реалността постоянно преминава, подобно на проблясване, от модус на съществуване към модус на несъществуване (както се предполага – по 1044 пъти в секунда, наречено "време на Планк"), всеки път, когато реалността ни се колебае между формата и чистото енергийно състояние на полето, нашето съзнание, което е постоянно и не прави непрекъснати преходи от съществуване към несъществуване, на квантово ниво информира полето по какъв точно начин то да се пре-прояви, когато отново премине във форма.

Следователно, всеки път, когато преминем в безформеност, ние имаме пълен и тотален контрол и отговорност по отношение на това какво избираме, посредством своето внимание, да се прояви в следващия миг из полето, като нашата сила и способност да правим това зависи изцяло от това в какво ние вярваме и от това как се чувстваме.

Драматичен пример за това е случаят на Виторио Мичели. През 1962 г. той бива приет във Военната болница във Верона – Италия, с огромен тумор в лявото си бедро. Лекарите знаели, че не могат да му помогнат, така че този случай бил приет за безнадежден и мъжът бил изпратен у дома си без да му бъде правено никакво лечение. След около 10 месеци костта на лявото му бедро се била вече напълно разпаднала. Като последна надежда, той отпътувал за Лурд – Франция, където се изкъпал в намиращия се там извор (считан за свещено място от християните, тъй като там се случвали много чудеса).

Той незабавно се почувствал по-добре, възвърнал апетита си и се изкъпал в извора още няколко пъти, преди да си тръгне. След неколкомесечен престой в дома си той започнал да изпитва такова силно чувство на благоденствие, че настоял лекарите отново да му направят рентгенова снимка. Те с удивление установили, че туморът му се бил смалил. През следващите няколко месеца те внимателно го наблюдавали, като рентгеновите му снимки показвали, че туморът му продължава да се смалява, докато напълно изчезнал. А когато туморът му изчезнал, костта на бедрото му започнала да се регенерира.

След два месеца той вече можел отново да ходи, а след няколко години костта на бедрото му се била вече напълно регенерирала. В своя официален доклад Ватиканската Медицинска комисия казва:

"Осъществило се е чудотворно възстановяване на слабинната кост и кухина. Направените през 1964, 1965, 1968 и 1969 г. рентгенови снимки категорично и несъмнено доказват, че е настъпило непредвидено и поразително възстановяване на костта, за каквото не откриваме никакви предишни свидетелства в аналите на медицината." ("Холографската вселена", стр.107)

Обикновено това би било счетено за чудо и то наистина е такова. Но аз намирам това за чудно в смисъл на разкриващо истинската сила на човешкото намерение и вяра. Нещо повече – то представлява много важно свидетелство, водещо до предположението за съществуването на някаква енергийна структура, с която нашите "материални тела" се синхронизират, тъй като това е едно от малкото логически обяснения за това как бедрената кост на Виторио Мичели е знаела точно каква форма да приеме при повторното си израстване. Това не би могло да се случи, освен ако не съществува някакъв енергиен шаблон, който е ръководел израстването й и за когото, както Ватиканската Медицинска комисия ясно заявява, "няма предишни свидетелства в аналите на световната медицина".

Навярно в медицината това е било неизвестно, но не може да се каже същото и за физиката. На атомно ниво атомите се свързват един с друг, за да образуват молекули, които имат специфични геометрични структури, сякаш има някакъв енергиен шаблон, към когото те се придържат и който диктува каква да бъде формата, която те заедно поддържат.

Ако телата ни са проекция на съзнанието ни, би трябвало съзнанието ни да създава някакъв енергиен шаблон, по който нашите атоми и молекули се организират, за да създават телата ни. Новите изследвания на ДНК предоставят множество убедителни свидетелства за съществуването на такъв енергиен шаблон (или човешко енергийно поле), които доказват, че то предава, приема и по този начин разчита енергия директно от полето.

Случаят на Мичели е перфектен пример за нашата човешка способност да реорганизираме тази вакуумна структура посредством своята енергия и намерения и така да проявяваме онова, което желаем, директно от полето, предизвиквайки наистина чудотворни резултати. Фактът, че Мичели е започнал да се чувства по-добре и е започнал да вярва, че се изцелява, представлява, според мен, ключът към изцелението му.

Някои от вас може да предпочетат да се придържат към вярването, че Бог е този, който е изцелил този човек – и аз ще се съглася с вас. Но вероятно с вас ще се окажем в разногласие относно природата на този Бог. Защото аз считам, че вие сте богове, каквито сме всъщност всички ние, тъй като силата, която наричаме Бог, е енергията и безкрайното съзнание в основата на творението, така че когато ние се докоснем до онзи свой аспект, който представлява чисто съзнание – а това се постига чрез медитация, когато постигнем състояние на пълно отсъствие на мисли, тогава ние се отваряме за необятността на собственото си съзнание, тъй като ние сме неделима част от това безкрайно творческо съзнание. Ние сме него и то е нас.

И когато се отворим за тази енергия, ние си позволяваме да се преизпълним със "силно чувство за благоденствие" и знаене, което има удивителната сила да твори реалност и директно да влияе на телата ни.

Тялото е проекция на съзнанието

Искам наистина дълбоко да осъзнаете, че реалността постоянно преминава от форма към безформеност. Това е изключително важно за разбирането на способността ни да се изцеляваме, тъй като през половината време ние сме безформени, и тогава (1) Кои в действителност сме ние, тъй като очевидно нашите тела и материалният свят са донякъде илюзорни; и (2) Какъв е шаблонът, който направлява реорганизирането на нашите тела, всеки път когато ние съвсем буквално се рематериализираме?

Отговорът и на двата въпросa е "съзнание". Нашите тела са холографска проекция на съзнанието ни и представляват съвкупността от нашите вярвания относно самите нас. Ако можем да променим вярванията си относно самите себе си, тогава можем да променим енергийния шаблон, с който се синхронизира нашето тяло при рематериализирането си във форма по 1044 пъти в секунда.

Дийпак Чопра, в книгата си "Как да познаем Бог", разказва една история, която перфектно илюстрира това. Негов приятел разтяга стъпалото си по време на тренировка в спортния салон, тъй като не знаел как точно се използва един от уредите. През следващите няколко дни болката в стъпалото се усилила и на човека му било все по-трудно да ходи, така че "той си направил медицински преглед, при който се установило, че има често срещано заболяване, известно като плоско стъпало, при което свързващата тъкан между петата и предната част на стъпалото е разтегната или разкъсана. " ("Как да познаем Бог", стр.221)

Приятелят му решил да не се подлага на операция и вместо това да си търпи, но с времето това започнало да му причинява такава болка и толкова много да му пречи да ходи, че в отчаянието си той потърсил услугите на един китайски лечител. Китайският лечител бил съвсем обикновен на вид и "изобщо не правел впечатление на мистик или духовен човек или на човек с голяма целителска дарба". Пострадалият приятел на Дийпак Чопра по-нататък разказва:

"След като внимателно опипа стъпалото ми, той се изправи и направи зад гърба ми няколко жеста във въздуха. Той изобщо не ме докосваше и, когато го попитах какво прави, просто ми отговори, че включва някакви бутони в енергийното ми поле. Той прави това в продължение на няколко минути, след което ме помоли да се изправя. Когато го направих, установих, че вече не изпитвам ни най-малка болка. Не забравяйте, че си бях навехнал стъпалото толкова силно, че преди това едва ходех."

Той продължава:

"В пълно удивление го попитах какво беше направил. Той ми каза, че тялото представлява образ, проектиран от ума, и когато се намираме в състояние на здраве, умът поддържа този образ ненакърнен и балансиран. Нараняването и болката, обаче, могат да ни накарат да оттеглим вниманието си от засегнатото място. В такъв случай телесният образ започва да се изражда; енергийните му модели стават повредени, нездрави. Така че лечителят възстановява правилния модел – това се прави мигновено, на мига – след което собственият ум на пациента поема отговорност за поддържането му по този начин." ("Как да познаем Бог", стр.222)

Тази история ме впечатли и вдъхнови от мига, в който я чух. Както вече казахме, реалността преминава, подобно на проблясване, от модус на съществуване към модус на несъществуване безкраен брой пъти в секунда, преминавайки от форма към безформеност, а квантовата физика знае, че нашите мисли и вярвания въздействат върху квантовата реалност, която е източникът на материалния свят. Ето защо е съвсем естествено да допуснем съществуването на един енергиен и безформен източник на цялото творение, включително на нашата физичност.

Мисля, че е абсолютно ясно, че трябва да започнем да гледаме на себе си като на нещо повече от физически тела. В действителност, много по-смислено е да мислим за себе си като за светещи енергийни полета, организиращи себе си в тела, или като за чисти съзнания, проявяващи и временно преживяващи това ниво на реалността посредством своите тела. Нови доказателства ясно показват, че нашият ум е нелокален и независим от мозъка ни, което означава, че той не се нуждае от мозъка, нито дори от тялото, за да съществува.

Ние сме толкова повече от това, което мислим, че сме, и безкрайно повече от онова, което са ни накарали да вярваме, че сме. Следващата стъпка, която трябва да направим, и нещо повече – следващата стъпка в човешката еволюция сега включва това да се научим как да използваме и контролираме тази сила, която притежаваме, за да въздействаме на реалността и буквално да проявяваме всичко, което искаме, директно от полето – от ново бедро, до по-добро зрение, до прекрасно и здраво тяло, та чак до нов живот.

Но как точно се прави това?

Изцелете полето си, изцелете тялото си

Всичко, което е необходимо да направим, за да се изцелим, е да пречистим енергията си, така че енергийната проекция на тялото ни да не бъде възпрепятствана. Тогава нашите атоми и молекули могат да се организират перфектно в съответствие с тази структура, тъй като не са налице енергийни вмешателства, които да изкривяват образа на нашето тяло, така както той се проектира от съзнанието ни.

Ние правим това, като навлизаме в празнотата между мислите ни, където нашите вярвания повече не въздействат върху реалността ни, тъй като, когато не мислим, ние сме същевременно свободни от вярвания и очаквания. Освен това, правейки това, ние се  синхронизираме с универсалните принципи и привеждаме енергията си в съответствие с енергиите, идващи от полето на всички възможности – с високовибрационните енергии на любовта, добротата, вдъхновението, страстта, радостта и т.н.

Първата стъпка е да допуснем възможността, че ние не само сме енергия, но и че навсякъде около нас присъства безкрайна енергия, с която можем съзнателно да влезем в досег, за да изцелим телата и умовете си, да станем по-щастливи, здрави, изпълнени с живот и креативност същества. Веднага щом започнете да се свързвате с безкрайната творческа енергия и със собствената си истинска природа на безформена енергия, вие започвате да осъзнавате тези енергии в тялото си, което възвръща проекцията на вашето тяло в нейното естествено състояние.

Проекцията на вашето тяло може да бъде нарушена единствено от нарушения в енергийното ви поле – вашето съзнание – причинени от неуравновесени мисли и емоции и от ограничаващи вярвания. За нашето светещо енергийно поле е естествено да бъде жизнено и за енергията ни е естествено да тече невъзпрепятствана като мощен поток съзнание, но нашите по-нисши нива на съзнание, в които сме били кондиционирани да живеем като част от нашата социална индоктринация, нарушават този поток, който, ако бъде оставен невъзпрепятстван, би проявил своето съвършенство във всичко.

Друга ключова идея, която трябва да разберете, е тази, че тялото ви постоянно се регенерира. В една беседа на Дийпак Чопра, която слушах, той посочи, че атомите не стареят. Те не умират. И същите онези атоми, които са съществували по времето на Големия Взрив преди около 14 милиарда години, съществуват и до ден днешен, като част от тях дори са във вас.

Всяка година 98% от атомите в нашето тяло се заменят от "нови" атоми. Вие постоянно умирате и след това се прераждате и буквално се трансформирате на атомно и молекулярно ниво. На всеки три дни вие се сдобивате с нова стомашна стена, на всеки месец – с нова кожа, на всеки три месеца – с нова костна система, и на всяка година – с почти напълно ново тяло.

Дийпак Чопра го описа красиво, казвайки, че нашите атоми "са като мигриращи птици". Те не са постоянни, те са напълно независими, носят се през времето и пространството и просто биват организирани в структури като нашите тела не от нещо друго, а именно от нашето енергийно поле, което ги организира точно както магнитното поле организира металните стружки, само че по малко по-сложен начин.

От какви още доказателства се нуждаем, за да започнем да гледаме на телата си по различен начин и по принцип да погледнем на самия механизъм на здравето в нова светлина?

Никой от първичните материали, които изграждат физическото ви тяло, не остарява. Нещо повече – те постоянно се сменят. Така че се запитайте следното. В действителност вие ли сте тези, които се променят? И коя е силата, която организира тези атоми и молекули обратно там, където трябва да бъдат, и осигурява това те съвършено и хармонично да продължават да вършат своята работа, дори докато милиарди ваши клетки и атоми мигрират?

Вашето тяло не е истинското вие. Вашето тяло е просто проекция на онова, което вярвате, че сте. Ако можете да откриете, че представлявате чисто съзнание, и че онова, което наистина сте, е едно безкрайно, креативно съзнание, което проявява реалността и твори реалността съвместно с други ваши аспекти (тъй като всяко същество е проявление на безкрайното универсално съзнание, което сме нарекли Бог), тогава можете да започнете да упражнявате пълен контрол над своето тяло, здраве и живот.

Хроничните болести, заболяванията или старите наранявания, които имате в телата си, не са в действителност в телата ви – те са в умовете ви. И по-конкретно – те са функция на вашето възприятие. Атомите ви винаги се сменят, както става и с молекулите ви, но с навлизането на нови атоми и с образуването на нови молекули, и докато вие постоянно преминавате, подобно на проблясвания, от модус на съществуване към модус на несъществуване, вашето енергийно поле им казва къде да отидат, какво да правят и как да се организират едни спрямо други.

Следователно, вие носите болести, неразположения, болка и наранявания в своето съзнание и така те се отпечатват във вашето енергийно поле, едва след което те се проявяват и във вашата физиология.

Ако това е така, значи не само, че имаме пълен контрол над здравето си, но е възможно да имаме контрол и над темпото, с което стареем. Разбира се, не твърдя, че можем да бъдем безсмъртни, тъй като ние вече сме безкрайни същества от съзнание. Онова, което твърдя, е, че в едно отдавна забравено време, както и в близкото бъдеще, човешките същества са притежавали и отново ще осъзнаят способността да живеят от това поле и да живеят съзнателно от своята природа на светещи същества от чиста енергия.

С времето човешките същества ще осъзнаят, че тялото е проявление на нашия най-висш аз и че ние не само можем съзнателно да проявяваме всичко в живота, но и всичко в тялото си. И един ден ще достигнем момента, когато ще можем постоянно да регенерираме тялото си по своя воля, тъй като ще живеем от полето на безкрайната енергия, и по този начин телата ни просто ще функционират на по-висока честота, така че ще можем да живеем в тях, докато завършим работата си тук и изберем да си отидем.

Фантастично? Да. Но тези промени стават видими в човешкото тяло и ум, дори след малко практика и тренировки, така че вземете решение да го почувствате и преживеете сами и се научете да медитирате. Това е, което свидетелствата ясно сочат и което моят личен опит също потвърждава. Единственото, което може да ви попречи да се свържете с тази природа на вселената, е вашето собствено будно съзнание, вашето ниво на внимание и вашите вярвания.

Способността за изцеление е директно свързана с нивото ни на внимание и с нивото ни на вяра. Например, ние можем да се изцелим от всяка възможна болест или нараняване, стига да притежаваме абсолютна убеденост, знаене, че ще се изцелим. Това се постига директно чрез свързване с най-фундаменталното ниво на реалността посредством дълбока медитация.

Причината за това е, че на фундаменталното ниво на реалността всичко е възможно и преструктурирането на реалността се диктува единствено от нашите вярвания и очаквания. Ние сме чиста енергия и в тази енергия се съдържа безкраен потенциал. Само от нас зависи какво избираме да проявим от полето в своя живот и в своето тяло.

Вие нямате ограничения и нищо не е невъзможно. Единствено вашите вярвания определят какво можете и не можете да направите.

"Чудесата се случват не в противоречие на природата, а в противоречие на онова, което знаем за природата." – Св. Августин

Брандън Уест

Превод: Мария Казакова

Слоеве на аурата 

1. Етерно тяло - първи слой на аурата 

2. Емоционално тяло - втори слой на аурата 

3. Ментално тяло - трети слой на аурата 

4. Астрално тяло - четвърти слой на аурата 

5. Етерен двойник - пети слой на аурата 

6. Селестиално тяло - шести слой на аурата 

7. Каузално тяло - седми слой на аурата 

Read More

0

Отговори на въпросите за жалбите към РЗИ

 📢 Благодарим Ви приятели, че споделяте поста ни с документите, подготвени за административна и съдебна съпротива срещу мерките. Постът ни е споделен над 📍 700 пъти, а отделно от това копиран и коментиран в различни канали от блогъри, политици и критици. 

Някои коментари са приятелски ❣️ други критични 💣. Няма лоша критика , а само градивна и деградивна. Няма и лоша реклама, защото щом критиците ни ни следват, това означава, че се интересуват от нас 😉.

Това само спомага да се популяризират действията ни, които нямат за цел да ви поучават или диктуват какво да правите, а само да ви подпомогнат, ако сте решили да се защитите по различни начини, в това число и юридически. Когато и политици ни следват и споделят нашия път, това вече означава , че сме достатъчно убедителни да разчупим и техния мироглед. Получихме от вас различни запитвания за използване на жалбите, на които отговорихме. 

Умишлено изчакахме да видим кои ще са 👀 най-честите въпроси. Тук ще обобщим някои от тях, за да станат достъпни за всички.

📌 Въпрос 1. - Трябва ли да се пускат отделни жалби до административния съд срещу заповедта на РЗИ или е по-добре всеки да пуска отделно?

🎯 Отговор 1.- Когато пускате бланкетната жалба до административния съд, можете да използвате и двата варианта. И при двата варианта всеки, който е конституиран като жалбоподател си заплаща таксата от 10 лв, независимо, че делото е едно или колективно т.е не спестявате разноски. Това е така, защото всеки има собствен интерес да обжалва и ако някой се откаже в хода на производството, останалите трябва да могат да продължат на собствено основание. Независимо, че са подадени отделно, съдът може да реши да ги обедини за процесуална икономия, но ще трябва да ви пита или да ви уведоми и да поиска становище от вас.

📌 Въпрос 2. - Защо "гоним" голям обем от жалби срещу заповедта на РЗИ, а не вземем просто ние от БАДЖ да я обжалваме?

🎯 Отговор 2.1. - Този път заповедите са регионални, което означава, че действат спрямо съответните региони и засягат правата на хората в съответния регион. А това определя и правото на иск или жалба, както и засегнатите лица - адресати на заповедта. 

🎯 Отговор 2.2 - Една жалба няма по никакъв начин да натовари администрацията на РЗИ, но 100 жалби ще се наложи да бъдат индивидуално приети, разпределени, окомплектовани и придружени със 100 бр., респективно - становища, доказателства, резолюции и подписи, които ще натоварят документо-оборота на РЗИ, докато започнат да припадат. В момента всички администрации използват дългите си държавни отпуски и работят в намален състав, което ще ги натовари със сигурност. 

🎯 Отговор 2.3 - В масовото подаване на индивидуални жалби има един много важен аспект. Това е денят петък около 16 ч.  , например, когато всички служители са се подготвили да си тръгнат "по-рано", както обикновено и изведнъж им се изсипят "на опашка пред гишето" 20 души. Това е доста изнервящо, защото администрацията не може да затвори пред опашка от чакащи граждани. Ако затвори имате възможност да ги съдите за неприетите документи и "отказ от администриране". Работното време? В администрацията почти всички са с ненормирано работно време. Ако все пак ви откажат и ви затворят вратата, пуснете си документите по пощата с обратна разписка. Пощата ще им ги складира накуп в станцията и ще се наложи да разпечатват, съхраняват и описват и пликовете. Посочваме РЗИ като получател на жалбите ви, защото по Административнопроцесуалния кодекс жалбите се подават до административния съд, но чрез РЗИ, т.е подават се в РЗИ. Както споменахме, за да могат да ги окомплектоват в преписка и да си приложат становището, преди да ги изпратят в съда. Т.е на 100 жалби съответстват 100 преписки със 100 становища и те трябва да бъдат изпратени до съда "В СРОК". А сега да видим ако всички те отидат в съда по този начин как ще се явят юрисконсултите им по тези дела?! Делата изискват освен изброените становище или отговор на жалбата и присъствие по делото. Ако не смогнат - още по-добре за жалбоподателите. Възможно е при липса на становище или отговор делото да бъде изгубено служебно от РЗИ.

Само като пример ще ви дадем Австрия, където от началото на пандемията до тази година са подадени толкова много жалби, че е изчислено, че трябвало да ги обработват до 2025 г. 

Тук вече критиците ни се подсмихват лукаво и твърдят, че администрацията щяла да си ги обработва, защото по цял ден нямала работа. Възможно е да са прави, но нека поне да им създадем такава работа, за да не си почиват и да не си вършат личните далавери. 

📌 Въпрос 3. -Защо да обжалвате заповедта на РЗИ, ако сте си приготвили жалбата и възражението срещу наказателното постановление и акта?

🎯 Отговор 3. -Докато заповедта е действаща и то с "предварително изпълнение", всеки акт и наказателно постановление, ще са издадени въз основа на нея и ще са законосъобразни. Дори и в някое дело - частен случай, за отмяна на наказанието, което ви е наложено с наказателното постановление да успеете да го отмените, вие не можете да търсите обезщетение за претърпели вреди, защото заповедта на РЗИ е дала първоначалната власт на органа , който ви е наказал. Хубаво е , все пак, след като сте се преборили срещу наказателното постановление да имате право да осъдите длъжностното лице , че е изпълнявало незаконосъобразна заповед, а тя ще е незаконосъбразна, само ако бъде обявена за такава. Ето затова някои , които вече са тръгнали да я жалят ще свършат работата и на останалите. 

Днес получихме интересно обаждане в посока, че служители на цял хранителен магазин във Варна са се запътили да свършат това богоугодно дело. ❤️ Браво на Варна!

📌 Въпрос 4. - Защото не направим протест?

🎯 Отговор 4.- Ние смятаме, че няма по-добро и законно място да протестираш, докато си чакаш на опашката, защото така не се налага да искаш предварително разрешение за "организирано мероприятие". Така -спазвайки реда си, 20 души със жалби, затрудняват всички останали, които са дошли да си свършат тяхната работа. А и "на опашката" може да заразите с вируса на истината и други съмишленици и да ги поканите да се присъединят. И никой орган няма право да ви прекрати събирането за подаване на документи, докато протестът има краен час, провокатори и охранителни органи.

И накрая ще завършим с общоизвестната мъдрост, че когато някой ви каже, че нещо е безмислено и невъзможно, това означава, че е невъзможно за него самия. 

Родили сме се на тази планета за да разрешаваме проблеми и за да МОЖЕМ 💪. Тези, които ни убеждават в обратното са на страната на статуквото.

🔴 Бъдете смели, бъдете мъдри!

Ние всички поотделно сме виновни, че предадохме достойнството си като народ, но нека не ставаме предатели сами на себе си. Почитаме светлите ни празници със свещ. Когато свещта е една 🕯 не виждаме човека, който я носи, но когато всеки от нас вземе по една, светлината става толкова голяма 💡, че ние вече виждаме по-добре не само хората около себе си, но и истината.

Ще има много, които ще ни канят да да се "обединяваме",  но само "Съединението прави силата". Обединяват се интереси, хората се съединяват - човек за човек. И светлината им става по-силна.

https://t.me/chiarli007channel

Read More

0

„Ние всички дължим една смърт“ – Стивън Кинг

 

Всички участваме в един марш – маршът към смъртта. От момента на раждането си, до срещата с нея, това правим – крачим през живота към тази среща.

Кога ще се случи тази среща? Това мнозина не знаят. След старта на ПЛАНдемията шепа психопати, които управляват системата в която живеем решиха да ускорят срещата със смъртта на милиони хора, като ги подведоха,  излъгаха и грозно манипулираха, че експерименталките са ваксини. Не са. Това го знаехме от първия момент в който видяхме неистовия стремеж на фармацевтичните компании да получат одобрение за тяхното ползване. И го получиха. Под условие.  Никой не знаеше какъв ще е резултатът от този експеримент. Тогава. 

Имаше „пандемия“ според СЗО, а според всеки с критично мислене – ПЛАНдемия.

Този наратив за набождане  с експерименталките беше подет от служебните политически проститутки в правителствата на почти всички държави (тези, които не приеха да извършат геноцид върху народите си, получиха „спешен инфаркт“ и вече не са сред нас). Тези, които вярваха, че „правителството се грижи за тяхното добруване и здраве“ и се включиха в експеримента – за тях, прощавайте не ми е жал. Изпитвам Ботевски гняв за тези, които бяха насилени и принудени като животни в кланица да се включат в експеримента и в момента страдат ежедневно -  За да не може никой да каже после "Ама, аз не знаех" https://www.oval.media/en/kollateral-the-dreamer/

Процентът на „внезапно починалите“ хора  в държавите, които масово насилваха гражданите си да участват в експеримента, се вдигна нечувано. "Отделни вирусолози предупредиха още през 2020 г.": Блокирането ще отложи смъртните случаи от Covid в бъдещето". Ето какво се случва в Нова Зеландия в момента. Дълго време островната държава следваше стратегия за нулев Covid, която приключи тази година. Оттогава броят на смъртните случаи рязко нарасна и с новия вариант Омикрон вече са далеч по-високи от тези в Европа."  (Линккъм източникът , превод на статията )

Тези, които приеха да участват в експеримента рязко увеличиха шансовете си за среща със Смъртта в този си поход към нея. Хората започнаха да падат като отсечени в телевизионни предавания, на спортни събития, в съня си, на улицата….Тази тенденция се увеличава всеки изминал ден и няма как този път истината да бъде заметена, но не пречи на психопатите да направят поред опит да я гримират и да ни я представят като нещо друго - Синдром на внезапна смърт при възрастни. CDC, която се финансира от Бил Гейтс (лобист за обезлюдяването на земята)  и от фармацевтични компании се наложи да въведе този термин – SADS (sudden adult death syndrome) – в превод „ синдром на внезапната смърт при възрастни.“   С други думи хората, които се включиха в експеримента, все едно са си сложили „срок на годност“ (и той се оказва не много голям), прецакали са собствената си имунна система , което ги прави уязвими да бъдат атакувани от други патологии и са допуснали да бъде променена тяхната ДНК.

На 24 май 2022 – проф Frajese Giovanni Vanni направи уникална презентация в италианския парламент с която доказа горните твърдения.  Кой е проф.  Frajese - италиански лекар и понастоящем доцент по приложни медицински технически науки в Римския университет „Foro Italico“ с преподавателска и изследователска подготовка в областта на ендокринологията и изследването нарака .

Преведох неговата презентация, не защото имам свободно време или някой ми плаща за това, а защото истината има нужда да стигне до колкото може повече хора! Всеки, който държи на нея ще сподели това видео поне с 10 човека.

 Когато ПЛАНдемията започна ние не разполагахме с информация, за да си направим правилните изводи.  Сега след като мина повече от година от началото на експеримента наречен „ваксина срещу ковид 19“ имаме данни и можем да ги анализираме.  В Италия ситуацията е следната:

1.     Разболяват се 941 неваксинирани на 100 000, срещу 3188 ваксинирани на 100 000. Ясно ли е откъде ще дойде кризата в здравеопазването или тези числа трябва да се обяснят?

2.     Експерименталките НЕ само НЕ предпазват от разболяване. По-лошо. Те увреждат имунната система и така човек може да бъде атакуван от друг патологии.

3.     Експерименталките променят генома на приемника и той ще може да предаде тази промяна на поколенията си (ако има такива)

В допълнение към това в  Jama Pediatric  се изтъква, че 25% (тоест едно от четири) деца имат симптоми на клинична депресия, която се дължи на повтарящия се във времето насилствен страх на който са били подложени.

Моля, всеки да потърси отговор на въпроса – кой всяваше този страх и да си запише на един лист имената на „баналното зло“, което извършваше това престъпление и името на институцията.

Ето и самото участие на проф. Frajese Giovanni Vanni. Приятно гледане и благодаря, че споделихте с възможно най-голям брой хора.

paypal.me/goodinsight

https://t.me/chiarli007channel

Read More

1

Достойнството не може да се договаря!

 

Преподавателят по право влиза за първа лекция. Първото, което прави, е да попита за името на студента на първия ред: – Как се казвате? – Нелсън. – Веднага напуснете залата и никога повече не се връщайте! – заповядал той. Нелсън бил объркан. Преподавателят тръгнал към него и той бързо събрал нещата си, станал и напуснал учебната зала. Всички били уплашени и ядосани, но никой не казал нищо. – Много добре! Да започваме. За какво са зaкoнитe? – попитал преподавателят. Студентите все още били уплашени, но бавно започнали да отговарят на въпроса. – За да има peд в нашето oбщeство. – Не! – За да може хората, които правят злини, да плащат за действията си. – Не! Не! Някой знае ли отговора на този въпрос? – За да възтържествува cпpaвeдливостта – отговорило срамежливо едно младо момиче. – Най-накрая! Cпpaвeдливост! Какво е cпpaвeдливост?!! Всички студенти вече започвали да се ядосват на отношението на преподавателя. Продължили обаче да отговарят. – Да се зaщитaват пpaвaта на хората... – Добре, добре. Пробвайте пак! – Да се прави paзлика между добро и зло, да се награждават тези, които постъпват правилно… – Добре... е, отговорете на следния въпрос: правилно ли постъпих, когато изгоних Нелсън от лекцията? Всички се смълчали, никой не отговорил. – Искам единодушен отговор! – Нe! – всички студенти отговорили в един глас. – Може ли да кажем, че постъпих несправедливо? – Да! Да! – Защо тогава никой не направи нищо по този повод? Защо искаме зaкoни и пpaвила, ако нямаме вoлята да ги пpaктикyвaме? Всеки от вас има зaдължeнието да гoвори, когато стане cвидeтел на нecпpaвeдливост. Не пpaво, а зaдължeние! Всички вие! Всички вие! Никога повече не мълчете! И идете да извикате Нелсън. Между другото, той е вашият преподавател, аз водя друга дисциплина. И знайте, че когато не зaщитaваме пpaвата си, гyбим дocтoйнcтвoто си, а дocтoйнство не може да се дoгoвaря.

Read More

0