Мигрантите, бизнеса на глобалистките мародери и как това поставя Африка в капан

Ilaria Bifarini в интервю пред Marina Simeone на тема „Населението при строги икономии“, публикувано в Il Pensiero Forte http://www.ilpensieroforte.it/interviste/1081-intervista-a-ilaria-bifarini на 25 юли 2018.

Ilaria Bifarini е икономист, който е завършили университета Bocconi. Тя е писател на смели и успешни книги за неолиберализма, след успеха, получен от първата си книга "Неолиберализъм и масова манипулация“, дава интервю по темата „Африка, неолиберализма и масовата миграция“. 

-Има ли връзка между ръста на населението, бедността и миграцията?

-Населението в Африка е в процес на истинска експлозия: има предвид, че  през 1960 г. то възлиза на около 300 милиона жители, днес е около 1,2 милиарда и ще достигне два милиарда и половина през 2050 г. Африка е заклещена в злокачествената спирала, известна като "малтусиански капан", което прави невъзможно да се коригира увеличаването на производствени и хранителни ресурси, за да се компенсира рязкото увеличение на търсенето в резултат на експоненциалното нарастване на населението. Емиграцията се възприема от африканците като единствената възможност за подобряване на условията им на живот и излизане от мизерията. В действителност това само влошава икономическите проблеми на континента, който по този начин е лишено от по-младата и по-предприемчива работна сила. Кутията на Пандора на базата на НПО-та  е много трудна за разкриване, поради гъстата структура на икономически, политически и финансови интереси. По-специално има голяма неправителствена организация, най-голямата в света, но малко позната от медиите, наречена Brac, която извършва дейности по "микрокредитиране за емиграция". Тя е създадена и е особено активна в Бангладеш, където финансира масовата емиграция на граждани от други страни, но изрично посочва на своя уебсайт, че предоставя и заеми за емиграция (миграционни заеми) на жители, от държави в Африка.

Съществува френското НПО Positive Planete, основано  от французина Jacques Attali- този, който се води откривател на  Mакрон - и от жителя на  Бангладеш Yunus, баща на микрокредитирането, който има за цел "борба с бедността в Африка чрез микрофинансиране". Партньорството, което е между финансите, неправителствените организации и емиграцията, е много изгодно и добре скрито. Всички развити страни са го направили, като са започнали план за икономическо развитие, базиран на защитата на зараждащата се местна индустрия и въз основа на кейнсианската политика. В постколониална Африка това не е било възможно, тъй като международните икономически сили наложиха неолибералния си модел, създаден с максимална отвореност към външната търговия, либерализацията, приватизацията на обществените услуги и съкращенията в държавните разходи. Това предотврати всяка възможност за развитие на африканската икономика. Всеки опит в тази посока е бил потопен в кръв, както в случая с Конго и в Буркина Фасо. Точно това е начина на действие на единния икономически модел в световен мащаб "кейнсианство за богатите и неолиберализъм за бедните", които се използват като инструмент за разграбване на държавите.

Макар да знаем много за колониалната история, това, което се случи в Африка с деколонизация, е малко известно и в повечето случаи изкривено като загадъчен разказ, който вменява на старите колониални империи причината за сегашното състояние на Африка и нейното недостатъчно развитие. С появата на независими държави в Африка, както и в по-голямата част от Третия свят, започна процес на икономически растеж и местно развитие. Африканските страни приеха така наречената политика на "индустриализация чрез заместване", според която вносните стоки бяха заменени от местно производство, за да се защитят икономиките и промишлените отрасли, излизащи от международната конкуренция. Тази политика, в допълнение към признаването на "правото на асиметрична защита" ГАТТ за развиващите се страни (1964), генерира период на растеж и относително благополучие в много държави от Африка. Не мина много време, за да бъде това усетено от големите международни икономически корпорации и те да се намесят.

След избухването на дълговата криза в Третия свят през 1982 г. Световната банка и Международният валутен фонд окончателно наложиха своите макроикономически политики, които не благоприятстваха местното развитие, не предвиждаха никакви инвестиции в националната икономика, но насърчиха държавите да внасят големи количества потребителски стоки и да разпредели продукцията си за износ за изплащане на дълга. Чрез прогнозирането на "условност", свързано с предоставените заеми, дойде нова форма на световен империализъм, колониализмът на дълга, от който банки и парични заемодатели спечелиха огромни печалби заедно с големите мултинационални компании, които  ограбиха континента и богатото му наследство от природни ресурси, както и възпрепятстваха всяка възможност за местно икономическо развитие. Заключението до което стигам е повече идеологическо, отколкото научно. За съжаление не можем да говорим за неолиберализма и миграционния феномен, без да попаднем под влияние на идеологически разделения и предразсъдъци.

Доказвайки, че икономическият модел, наложен от големите международни институции в Африка, е същият след десетилетия, който сега се изпълнява в Италия, и е причина за недостатъчното развитие, ни оставя безпомощни. Да се подкрепя факта, че миграцията не е решение, а по-скоро задълбочава проблемите на африканския континент и обогатява тези, които спекулират с човешките същества, предизвиква острата съпротива на привържениците на неограниченото приемане на емигранти.

Разбиването на табута и клишета никога не е било лесно, но пък видях голям интерес и съгласие от хора, които живеят и познават африканската реалност от първа ръка. От медиите, които познавах, когато тръгнах по този път и публикувах първата си книга "Storia di una bocconiana redenta", бях наясно, че нямаше да е лесно да пречупя основния лайтмотив на мейнстрима. Интересът, който ми заявиха някои телевизионни програми и радиа обаче, надхвърли очакванията ми.

Вярвам, че макар и с големи трудности, има малка светлина за тези, които сериозно се занимават с неудобни теми и разбира се ги подкрепят с научни доказателства.

-Декретът за достойнство, предложен от Ди Майо?

Настоящият икономически модел се основава на несигурността на труда и, следователно, на човешкия живот. Указът „Достойнство“ има огромна заслуга да върне работника и неговите права обратно в центъра на нещата. Сложете лимит за продължителността и броя на подновяванията на срочни трудови договори, увеличаване на защитата, както и обезщетение на работника при уволнение, санкционирането на компании, които се преместват в други държави, след като са се възползвали от държавна помощ и започнете тежка битка срещу пристрастяването към хазарта. Това са всички мерки, които работят в тази посока. По този начин държавата се връща да се грижи за гражданите и работниците, като отхвърля тяхната ролята на слуги на пазарите и на транснационални интереси, както би желал универсалният неолиберален модел, отлично въплътен от сегашния Европейски съюз.