Как би изглеждало бъдещето, ако не ходим на работа

Този страх, че машините ще заменят хората и последните ще станат напълно безполезни не е от вчера. Още в  зората на индустриалната революция е имало доклади, че хората ще останат без работа и машините напълно ще ги заменят. Вероятно мнозина не са чували за така наречения "Доклад за тройната революция". Този доклад е бил създаден от група учени (двама са дори носители на Нобелова награда) и връчен на президента на САЩ Линдън Джонс през 1964. В него се е твърдяло, че САЩ са изправени пред огромни икономически и социални промени, защото индустриалната  революция ще остави много хора без работа. Минали са повече от 50 години оттогава и това разбира се не е случило. 
Този проблем е бил дискутиран многократно, но до момента това е било фалшива тревога.
Фактът, че този проблем, който съществува от дълго време е бил фалшива тревога в миналото, води до  огромни заблуди към днешна дата. Индустриалната революция е отнела работата на много хора, но паралелно с това е създала нови работни места - по-комфортни, по-сигурни и по-високо платени. И това кара хората да мислят, че в момента говорим за проблем, който е бил на дневен ред по време на индустриалната революция. 

Нека да вземем  една популация, за която индустриалната революция не е донесла ползи - тази на конете. Ето фактите: популацията на конете в САЩ през 1915 година е била 22 милиона,  но през 1960 година тя се е стопила на 3 милиона. Можем ли да смятаме, че дигиталната революция, която  тече в момента ще доведе до същите промени, но не при конете, а при хората? Може би ще ми възразите: как може да се сравнят конете и хората? Когато се появяват колите, тракторите и влаковете, конете не са имали  голям избор, нали? Хората от друга страна не са като конете - ние се учим, приспособяваме се към новите условия. Хората винаги могат да намерят решение на проблемите и да оцелеят. Ето тук е един от ключовите моменти, за да се  разбере разликата между машинната революция тогава и това, което става в момента.

Много хора продължават да сравняват двете революции и да смятат, че сме изправени пред същия проблем, както преди години, когато започва автоматизацията на работата. Това е напълно погрешно схващане и води до  неправилни изводи за настоящата ситуация. Защо е грешно да се сравняват двете революции - индустриалната и  дигиталната?

Машините, които в миналото са застрашавали възможността хората да останат без работа, нямат нищо общо с  технологиите, които в днешно време заместват хората. Ключово е да се разбере, че тук има огромни разлики между индустриалната революция от миналото и между дигиталната революция. Машините в миналото не са имали възможността да учат, да се усъвършенстват и сами да се обновяват. Тракторът или стругът не са се  самоусъвършенствали сами. Тяхното усъвършенстване е било в ръцете на хората, които са ги създали.

В днешно време сме изправени пред информационни технологии, които притежават когнитивни способности и могат да се усъвършенстват без човешка намеса. Новите машини точно както и хората, могат да се учат сами и да се усъвършенстват.

Освен тази ключова разлика не бива да подценяваме икономическия проблем, който идва с факта, че все повече и повече хора ще бъдат заменени от  машините в процеса на работа. В настоящият момент работата е начина по който мнозинството получава своите доходи и въз основа на тези доходи притежава покупателна способност и може да потребява стоки и услуги. В случай, че искаме да имаме икономика, ние трябва да имаме потребители, които имат възможността да закупуват предлаганите стоки и услуги. Когато нямаме това, тогава сме изправени  пред риска да влезем в икономическа стагнация. 

Представете си Стив Джобс с неговите открития  и талант и да го оставите на остров на който няма потребители, а само кокосови орехи. Каква ще е ползата от неговите знания и умения и на кого би могъл да предлага продуктите си, ако там няма потребители, които могат да ги закупят. 

Ето защо въпросът пред който се изправяме е: Какво бихме могли да направим в тази
ситуация. За много хора базовият доход звучи като утопия, но предвид изброените условия в които се променя средата в която живеем, това е едно от решенията на проблема. Базовият доход не е панацея, но е  отправна точка от която можем да тръгнем и да търсим още решения на този проблем - оставането на много  хора без доходи, защото тяхната традиционна работа ще бъде извършвана от новите технологии, които навлизат  в живота ни. Тези, които се страхуват, че в бъдеще много хора ще разчитат само на базовия доход и няма да произвеждат нищо, забравят факта, че всъщност това, което тези хора са произвеждали ще продължи да се произвежда, но не от хората, а от машините, които са ги сменили. 

Ние имаме нужда от сериозно преструктуриране на обществото в което живеем и на икономиката. Ако работата е тази, която осигурява доходи на хората и оттам възможност те да бъдат консуматори и да потребяват стоки и услуги, когато тези хора останат без работа, това ще ги лиши от възможността да бъдат и потребители на стоките и услугите, които са на пазара. Потреблението  е двигателя на икономиката. Ако не намерим решение на този проблем, много скоро системата, която сме изградили до момента ще се окаже неустойчива. Ето затова е неотложно да намерим начин да изградим икономика,  която да работи за всеки, на всяко ниво и това ще е основното предизвикателство, което ще стои пред обществото в близките години.