Доц. д-р Борис КОМИТОВ: Затоплистката теория ще се компрометира

Глобално затопляне нямаме, но пък то се превърна в чудесен индикатор за отсяване на откровени дебили и грантаджии, които заработват насъщния. Покрай истерията с "глобалното затопляне" стана ясно, че нивото на глобалното затъпяване се е вдигнало значително и продължава да расте.

Авторът на този блог не споделя истерията наречена "глобално затопляне" и затова ще публикува тук поредица от статии, които доказват, че такова няма. Независимо, че статиите са публикувани в други електронни медии не е ясно докога биха останали там и дали няма да изчезнат някой ден. 

Под всяка статия ще бъде публикуван линк към нейния източник.

Доц. д-р Борис КОМИТОВ от Института по астрономия с НАО „Рожен“ към БАН е ръководител на проект „Център за слънчев и слънчево-земен мониторинг – Стара Загора“. Автор е на 5 книги в областта на Слънцето и слънчево-земните връзки, има близо 90 научни и около 70 научно-популярни статии в областта на физиката на Слънчевата система, планетните атмосфери, Слънцето и слънчево-земните и слънчево-планетни връзки.

* * *

– Доц. Комитов, наскоро с Вас и с проф. д-р Паскал Браконо от Франция по програма „Хоризонт“ бе проведен диалог на тема „причини за климатичните промени“. Къде според вас трябва да се търсят тези причини?

– Върху климата на Земята влияят вътрешнопланетни причини – например геологични процеси. Това са вариации на земния топлинен източник, който е свързан с разпад на радиоактивни вещества в земното ядро.

Този източник се променя с времето, неговото действие по измененията на климата се проявява в течение на стотици милиони години. Няма как да го наблюдаваме. Другото нещо, което влияе, е движението на земните континентални плочи, но това са също много бавни процеси. За да се види ефектът от тях, трябват милиони години.

Вулканизмът, за който се приема, че е земен източник, е силно моделиран от космическите фактори – от слънчевата активност.

Моделът, който са направили във Франция, е много ограничен.

Там залагат примерно на това да се проследи как увеличаването на въглероден двуокис може да повлияе на температурата на газовата среда. Там не може да се моделират геологични процеси. Не може да се сложи влияние на промените на слънчевата радиация, на слънчевия вятър и др.

С помощта на лабораторни установки могат да се моделират и да се изучават скоростите на различни химични реакции в атмосферата.

Самата атмосфера обаче е отворена система.

Върху нея не действа само един, а много фактори едновременно и повечето от тях са външни. Дори да се вземат последните 150 години, за които учените затоплисти обичат да се хващат и основно с това се занимават. Вижда се, че връзката между съдържанието на въглероден двуокис и температурата на Земята е еднозначно. Има периоди, в които тази връзка изчезва, както сега, в други периоди става отрицателна, а в трети температурата расте.

Само този трети случай съответства на затоплистката теза докато другите два – не.

– А конкретно за съвременната ситуация?

– Независимо, че въглеродният диоксид расте, среднопланетарната температура през последните 15 години не се е променила, дори нещо повече, след 2007 г. по някои статистически модели се наблюдава захлаждане. Вярно, въглеродният двуокис е газ, който има по-висока способност да абсорбира инфрачервеното излъчване. Обаче това свойство го имат на практика всички атмосферни газове. И тук си задаваме въпросът:

колко е въглеродният двуокис в атмосферата на Земята?

Независимо, че той е нараснал много през последните 150 години – около един път и половина спрямо онова, което идва от 19-и век, той е една незначителна част като количество в общия състав на земната атмосфера. Ние си знаем, че 78% от земната атмосфера е двуатомният азот, двуатомният кислород е 21%. Т.е. около 99% от земната атмосфера се състои от тези два газа, които също имат свойство да абсорбират инфрачервената радиация. Азотът, а след него и кислородът, заради огромното си количество, са много по-важни фактори за парниковия ефект в атмосферата на Земята, отколкото въглеродният двуокис.

На трето място в земната атмосфера са водните пари. Те се влияят от климатичните промени, но техният специфичен парников ефект е по-голям от този на въглеродния двуокис, който е чак на четвърто или пето място.

– Вашите опоненти държат на факта, че въглеродният двуокис нараства през последните 150 години?

– Това е пренебрежителен фактор в сравнение с ефектите върху климата, които са настъпили в резултат на измененията на космическите фактори.

През последните 300 години имаме най-високата светимост на Слънцето.

По някои данни между 1940 г. и 2000 г. даже тя е най-висока за последните 7000 години. Нещо повече – има няколко механизма, чрез които Слънцето влияе върху климата на Земята и изменението в слънчевата светимост е най-малкият от тях. Тя обуславя едва около 20% от общото влияние на Слънцето. Много по-важни са например промените, свързани със слънчевия вятър, с междупланетното магнитно поле, което е функция на слънчевата активност, вариациите на галактичните космически лъчи слънчевите изригвания. Това са фактори, които превъзхождат промените в климата в резултат на промени на слънчевата светимост. А тя от своя страна като фактор превъзхожда най-малко няколко пъти ефекта от въглеродния диоксид през последните 150 години.

– Кой защитава теорията за антропогенния парников ефект?

– Тази позиция се поддържа от Световната метеорологична организация, чието седалище е в Женева. Причините за това отношение всъщност са извън сферата на науката те са в сферата на политиката, икономиката и социалното управление. В теорията за антропогенното глобално затопляне се наливат огромни средства от институции като ООН, Световната банка, всякакви неправителствени организации, гравитиращи около Джордж Сорос, Римския клуб и пр. Трябва съвсем ясно и откровено да се заяви – поддържането на теорията за антропогенното глобално затопляне е един от най-важните елементи в усилията за установяване на световно управление. Независимо от могъщата подкрепа за затоплистката теория, тя неизбежно ще се компрометира, обществото ще се събуди и ще прозре истината. На каква цена обаче?

НБП, Донка ЙОТОВА

https://www.nbp.bg/nbp/доц-д-р-борис-комитов-затоплистката-те/