Как променяте България?

Преди няколко дни излезе публикация в блога на една PR-ка, в която се казваше, че, видите ли, българите, които са останали в България,  я изграждат, а тези, които са емигрирали, са слаби и мрънкащи същества, които не правят нищо по въпроса.  Аз не чета блоговете на платени PR-и, но видях тази публикация, защото беше споделена от мои познати, живеещи в България.

Аз съм емигрантка. Може би ти, който четеш тази статия, също си български емигрант. Май станахме повече от тези, които останаха в България? Не се разпознах в това описание. Вероятно повечето емигранти няма да се разпознаят. Мога да кажа абсолютно безплатно това, което е казала платената PR-ка, но с обратен знак и съм сигурна, че ще ме подкрепят много хора. Да опитаме, а?

Да тръгнеш от родината си и да оставиш близки, приятели, средата, в която си израсъл, означава, че си силна личност. Иска се смелост и кураж да захвърлиш удобството на познатото и да приемеш предизвикателството да се реализираш на ново място. В Европа не търпят мрънкащи и хленчещи. Там или се адаптираш бързо, ставаш дисциплиниран и изпълнителен, или си купуваш обратен билет и отиваш да мрънкаш на приятелите в България.

Как ви се струва тази гледна точка? Възможна или невъзможна?

Дали PR-ката е попадала на репортажа на Георги Марков, в който той пита партийната актриса, дали щом като Раковски, Ботев и Каравелов, Захари Стоянов и Константин Величков, Пенчо Славейков не са живели в България, значи не са българи и не са направили нищо за промяната в нея?

Да си призная, когато прочетох поста ми стана мъчно. Не по повод на написаното – та в него няма нищо вярно, а за хората, които го споделят. Вярно ли нямате нито един ваш познат, близък, приятел, който е имигрирал? Запитахте ли се как ще се почувства, като го прочете? Станахте ли „горди“ българи от факта, че го споделихте? Хайде сега на въпроса, поставен в поста. Как я изграждате тази България? Като ходите дресирано и организирано на концерта, организиран от медийната чалга звезда? Да, един от проблемите на обществото е, че простаците са винаги шумни, първосигнални и добре организирани. Как си представяте една простащина да събори друга простащина? Това ли е търсената промяна?

Защо вместо да ходите на този концерт не направихте дискусия с ваши приятели за прословутия РЕФЕРендУМ? Защо не обсъдихте въпросите в него и какви ще са последиците, ако се отговори така, както ви облъчва учиндолската звезда? Защо забравихте миналото на тази звезда и нейните близки взаимоотношения с най-известните мафиоти на България, включително и с Бойко Борисов? Къса памет, фалшива гинкобилоба или така е по-лесно - да не мислим?

Да ви кажа как аз променям България, нищо, че съм емигрантка и съм „дезертирала“ според вас. Провеждам информационна кампания за РЕФЕРендУМА, защото най-важното при един референдум е хората да бъдат информирани. Да са наясно с последствията, а не после да кажат: „Ама, на мен никой не ми каза, че така ще стане”. Затова слагам под ваши постове, които възхваляват проявите на учиндолската звезда, видеа, които информират за това, какво следва при „да“ като отговор и какво следва при „не“.  Промяната става, когато дадеш знания на хората, за да могат те да преценят кое е добре и кое не е добре за тях. Промяната не се прави, когато публикуваш хвалебствени слова за чалга звезда, която се опитва да те убеди, че промяната на избирателната система означава промяна на политическата. Не, не означава! Хората са объркани, но и въпросите за референдума са манипулативни и объркващи, т.е. популистки. Те разчитат именно на объркването и политическото невежество на мнозинството от българските граждани.

Целта на този референдум е лъжлива. Отговорите на него са: НЕ, НЕ, ДА!  Защо това е така, можете да видите във видеото или тук.

Така.Какво излезе дотук? Без да съм в България аз правя промяна за нея. А тези в България се опитват да запазят статуквото,  че дори и да го циментират с този референдум. Е, вие на това ли казвате промяна? Забележки от сорта: „Не слагай информационни материали за РЕФЕРеднУМА под статиите, възхваляващи чалга звездата“ – това ли е промяната за вас?

Стана ми мъчно и за друго: този пост направи опит да ни разедини отново. Пак ни вкара в безсмислени спорове кой е по-по-най. Той не ни обедини и вероятно това е била една от неговите цели.  Този пост обаче не направи друго: не ме накара да се почувствам по-малко ценна като човек, защото съм емигрирала, не ме накара да обичам по-малко България или да се интересувам по-малко от ставащото в нея. Когато носиш любовта към родината в сърцето си, няма значение колко си далеч от нея, защото сърцето ти е винаги с теб. На мен, на тези емигранти като мен ни е много по-трудно, защото се сблъскваме с чужд език, чужди порядки, манталитет и трябва постоянно да се променяме. Правим го, за да оцелеем, но едно нещо запазваме постоянно – тази любов и нишка, която ни свързва с България. Следим събитията, вълнуваме се, търсим промяната, защото голяма част от нас са готови да се върнат, ако тя се случи. Кой не иска да живее в собствената си държава и да се развива там и да работи за просперитета на България? Тази промяна, която искаме ние - емигрантите и хората в България - може да стане факт, само когато гражданите започнат да участват активно в политическия живот на страната, а политиците да минат в ролята на изпълнители.

Защо въведоха задължителното гласуване? Защото липсата на общ идеал кара хората да не участват в изборите. Какво значение има, ако нищо не зависи от мен? Така разсъждават повечето хора. Ако от вас зависят решенията, които касаят сигурността на България, нейната независимост, доходите на гражданите, ще отидете ли да гласувате? Вероятно да.  Е, да, но това е утопия. Всъщност не е. Нарича се директна демокрация. Обратното на това, което имаме в момента – представителна. Директната демокрация успешно функционира в Швейцария.

„Ама ние не сме швейцарци.“

„Не сме. Кое ни спира да станем като тях? Ограниченията, които сами си поставяме в собствения ум. Нищо друго.“

„Е, ама ние нямаме тяхното гражданско съзнание.“

„Да. Но можем да го изградим.  Можем да започнем с въпроси: Наистина ли искам да търпя да ме управляват простаци? Как мога да променя това? На колко човека мога да разкажа за предимствата на директната демокрация?“

Кой е основният ни проблем в момента? Съществуването на непрозрачен мафиотски модел на управление, а останалото е фасада за отвличане на вниманието. Коя е причината за този проблем? Манталитетът на голяма част от хората. Те не искат да има осъдени за кражби. Те искат да заемат тяхното място и да крадат те. Затова, когато започна да публикувам вицове за герп (нарочно с малка буква и с грешка), симпатизантите им побесняват и започват с пяна на уста да сипят обиди по мой адрес. Оттам трябва да се тръгне. Да се каже ясно и високо на простака, че е простак и какви вреди нанася на себе си и околните с поведението си. Ще кажете, ама то с простаци не се спори, щото… Да, това е го е написал Марк Твен, но той не е живял по нашите географски ширини.  По-валидно е казаното от тънкия познавач на българската душевност Радой Ралин:

„Без ден да протакаш, дори да кърви

война на простака до смърт обяви”

Управлението на тази партия е знаково по много причини, но едно от най-страшните неща, които направиха те е, че напълно обезсмислиха образованието. Примери?  Ами дори фактът, че се спори дали дипломата на техния кандидат е истинска или фалшива е повече от красноречив.

И като стана дума за президентските избори, нека поговорим за това. Кандидатите от партиите на статуквото си купиха телевизионно време, билбордове, цели автобуси с техния лик и т.н. Независимите кандидати бяха ударно бойкотирани и игнорирани от „честните и почтени“ джурналисти и така мнозина не успяха дори да чуят техните позиции и какво предлагат.

За щастие, живеем в дигиталната епоха и който се интересува винаги може да намери Фейсбук страницата на определен кандидат или да чуе какво предлага той.  Аз направих моя избор. Направих избора си от позицията на свободен и независим човек. Аз не съм роб и робското мислене не ми е присъщо. Не търся лидер, някой да ме управлява, да ми казва какво да правя. Търся този, който иска да ме чуе. Да чуе мен и стотиците хиляди като мен и да приведе в изпълнение това, което ние искаме.

Вчера излезе страхотната статия на Веселина Седларска, в която тя поставя точно този проблем – гражданите, хората трябва да бъдат чути! Стига сте ни управлявали като биомаса. Ние ви избираме, за да се вслушате в нашия глас. Да ви кажа ли? Освен един кандидат никой не ми предложи това – да ме чуе, да ме пита, да ми иска мнението. Всички вкупом ми обясниха как ще ме управляват. Един ми предложи да се допита до мен и до хиляди като мен – чрез референдум. Не като този, който предстои на 6.11.2016, защото той е изкуствено създаден и манипулиран и гони цели, които не са в интерес на гражданите.

На 6.11.2016 ще има преброяване. Ще се преброят свободните хора и робите. Робите ще гласуват за пастир, за „лидер“, за „водач“ и т.н.

Свободните хора ще гласуват да си върнат правото на значимост, правото да участват активно в политиката, правото да сменят статуквото. Те ще изберат кандидат-президентската двойка Попов-Неделчев с бюлетина № 16, защото само тя предложи да се допита до тях по важните въпроси за тях и територията, на която живеят.

Read More

1

Кажи баба "Thank you"

Имаше такава реклама, може би някои още си я спомнят и този израз нашумя доста покрай нея.
Аз се записах на курс по английски език, който се води онлайн от една французойка - Мишел. Да, може да се стори доста екзотично да учиш английски и преподавателката ти да е франзуцойка, но просто така се получи. Наясно съм, че ако човек иска да поддържа някави знания по даден език трябва или да чете редовно на него, или да гледа телевизия, слуша радио и основно да намери с кой да комуникира на него. В тази връзка курсът на Мишел беше перфектно решение за мен. Събираме се в събота на "кафе" и говорим, дискутираме различни теми, тя ни поставя задачи и ни дава домашно в края на лекцията. Участниците са от цял свят - Китай, Хонк Конг, Япония, Франция и моя милост - съвсем не натурлна германка, но в случая явяваща се като участник от тази държава.
Лекцията тече, темата е интересна и всеки изказва собственото си мнение. Освен,че е интересно да слушаш други чужденци как говорят на английски език е много хубаво,че всеки има мнение, което по някакъв начин отразява, освен неговата собствена личност и ценностите на държава от която е. Изведнъж виждаш как един въпрос получава абсолютно различни отговори в зависимост на коя нация е представителят, който отговаря. Аз нямам да разказвам за дискусията, която водихме, макар, че тя беше много интересна. Някой беше писал, че умението да се надсмееш над себе е изкуство и май ми е време да го усвоя добре. Това е й целта на този пост (и още нещо в допълнение към нея).
Ето какво се случи в края на лекцията. Мишел започна да диктува домашното за следващата ни "виртуална среща", а ние си записвахме. Аз не успях да запиша един от въпросите и веднага след като тя приключи написах в чата молба, ако може да повтори отново този въпрос. Мишел се съгласи и веднага го повтори, а аз този път успях да го запиша.
"Трябва ли да повторя още нещо?" - попита тя.
"Да". Това беше японецът. И той не успял да запише един от въпросите. Мишел го повтори и още докато това ставаше в чата се появи "Thank you".
Все едно ми зашлевиха шамар! Когато аз помолих за въпрос и ми го повториха, аз не казах "Thank you", а можех и трябваше да го направя.
Е, сега, ще каже някой -каква драма от едно забравено "благодаря"!
"Благодаря" е много важна дума и за съжаление тя не се употребява често в нашата култура и не се използва редовно от представителите на българската нация. В Япония това е част от възпитанието, част от културата на даден човек. Там е недопустимо дори да си помислят да не ти благодарят. Спомням си когато бяхме в Токио с един колега и докато чакахме да стане 12часа, за да се настаним в хотела, отидохме да пием капучино в един бар наблизо. Нищо, че надписа гласеше "Capcino" - ставаше ясно за какво иде реч и най-важното беше на латинеца, а не на йероглифи. Момичето, което ни приемаше поръчката не говореше английски, но ние нямаше как да знаем. Моят колега започна с британско произношение да дава поръчката, а девойката поруменя, изчерви се и просто й се доплака. Аз дръпнах менюто, отворих на страничката, където имаше снимка на чаша с капучино и с жестове обясних, че искам два броя. Момичето се поклони, благодари и тръгна да изпълнява поръчката.

Случката с Мишел ме накара да се замисля, че аз самата понякога пропущам да благодаря. Да кажа тази думичка "благодаря" на хора, които са ми помогнали, които са ми върнали усмивката, които са ме накарали да се почувствам специална. Това е знак на уважение към тях и към мен самата, защото съм признала значението на това, което правят за мен.
Обещах си, че тази дума ще стане една от често употребяваните в  моя речник. Когато казвам "благодаря" по-някакъв начин ставам по-добра, светът става по-хубаво място за живеене.
В тази връзка искам да благодаря на всеки, които е отделил време да прочете този пост и останалите кратички случки, които съм публикувала.
Благодаря  Ви за отделеното време и внимание!

Read More

0