Показват се публикациите с етикет Токуда. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Токуда. Показване на всички публикации

неделя, 15 януари 2012 г.

Пациенти, лекари или как се прави диагноза и последиците от това

onarealcase.blogspot.de

Много ми се иска случая,който ще разкажа по-долу да е художсествена измислица. Само,че той е истински от началото до края. Не бих искала да правя оценки, коментари и да съдя и затова ще се опитам да разкажа фактите,без даги украсявам емоционално. 
Миналото лято в  една от статиите на Малкълм Гладуел прочетох за един много интересен експеримент. На 10 от най-добрите мамалози в САЩ са раздадени над 100 изследвания на жени и целта е да се види колко от тях правилно ще диагностицират на базата на изследването – мамографска снимка – дали дадена жена е в начален стадий на рак на гърдата? Оказва се,че само четирима от тези лекари успяват да направят правилна преценка  и да не сгрешат. Четирима от десетте най-добри в тази област едоста нисък резултат. Представяте ли си всички онези,които дори не попадат в челната десятка. Малкълм Гладуел се опитваше да ни наведе на мисълта, че колкото и добра техника да използваме в крайна сметка, човекът е този, който поставя диагнозата, а не машината. В случай,че човекът,който тълкува резултатите от машината  е некомпетентен, резултатите могат да са ужасни. 

Преди два дни се запознах с основният герой на моя разказ. Неговата история започва преди няколко месеца в София, когато на него започват да му излизат афти в устата. Опитва какви ли не мазила, кремове и  т.н, консултира се с доста зъболекари и накарая решава да отиде на преглед в болница Токуда. Там му правят скенер на устата. Аз не съм лекар и не знаех,че скенера направен без контрастно вещество се нарича «нативен» и обикновено се препоръчва при фрактури и счупвания. Когато се касае за меки тъкани,за да може да се довери специалиста на този скенер, добре е той да бъде направен с контрастно вещество. Нямам представа, коя е причината да се направи «нативен» скенер, въпреки,че идеята е да се изследват меки тъкани. След  като вижда скенера, лекарят в Токуда произнася диагнозата си: «Тумор на езика.» Неговото предложение е да се направят три последователни операции. Първата е да се отреже езика, втората да се отстранят слюнчените жлези отдясно и при третата да се направи същото със слюнчените жлези отляво. Семейството и потърпевшия са ужасени от този развой на събията. Отиват с всички изследвания във Военна  болница. Там потвърждават диагнозата. Те решават да опитат с трета болница и за целта се насочват към Ракова болница. В Ракова болница се прави биопсия. Не съм специалист , но по думите на моя съпруг,който е лекар, методът,който се използва там датира отпреди 30-40години и много лесно при самото вземане на тъкан и правенето на посявката да се допуснат грешки,които да повлияят на резултата и на неговото тълкуване. Диагнозата на патолога в Ракова  болница е същата – тумор.  Събира се консорциум и решават,че на болният може да се предложи лъчетерапия. Оказва,че в Токуда има възможност тя да бъде направена след пет месеца и затова се търси друг вариант. В ИСУЛ след кратки увещания (под формата на рушвети) склоняват да започнат лъчетерапия. Точно тогава нашето семейство се прибра от Германия в София и моят съпруг се видя с приятеля си, който му разказа какво се случва с неговия баща и как те са много отчаяни и търсят изход. Съпругът ми е лекар, но не е онколог. Въпреки всичко той отиде у тях, разгледа цялата документация, какво е направено и какво не е направено , прегледа бащата на приятеля си и когато се върна в къщи заяви: «Или аз не съм лекар или тези тримата не са лекари, но този човек не болен от рак и няма никакъв тумор.» Аз доста се учудих от това заключение и попитах какво е предложил. Той ми каза,че ги е поканил да дойдат в Германия, където той ще им уреди преглед при известен специалист в Дюселдорф и ще ги придружи по време на прегледа. Семейството се съгласило, но казало,че ще го направи след лъчетерапията. Съпругът ми се опита да им обясни, че това ще е ужасна грешка,защото лъчетерапията ще нанасе непоправими щети и после увредените тъкани няма да могат да се възстановят, но хората бяха се уплашили от поставянето на една и съща диагноза от трима различни лекари  и бяха непреклонни,че ще направят това лечение. Миналата седмица дойдоха при нас и прегледа при немския специалист сесъстоя. Диагнозата на немския лекар е също толкова категорична,колкото и на българките: «Рак  няма, тумор също няма.» На какво са се дължали афтите е трудно да се каже, но е по-важно,че този човек не е болен от рак. «Ще се оправя ли докторе?» - попитал пациента. (От лъчетерапията той няма слюнчени жлези, няма слюнка и в устата му е сухо. Не може да яде суха храна , само течна. Това,че няма слюнка да предпазва лигавицата на езика предизвиква дразнене и неприятен вкус. В допълнение той няма никакви вкусови усещания и неможе да усети вкуса на нещата,които консумира. Ходи постоянно с мокра кърпича и спрей, който прави изкуствен филм върху езика му и така го защитава). Отговорът на лекарят бил много обесърчаващ : «Не. Възможно е да има подобрение в рамките на 10%, но нищо повече.»

Този човек в момента е съсипан: от една страна добрата новина е,че не е болен от страшния рак, а от друга никога няма да може да усети вкуса на храната и напитките и ще трябва, докато е жив да ходи със спрей,защото сухотота в уста му, уврежда лигавицата на езика. Обещах да не правя заключения  и коментари. Мисля,че всеки е в правото си да си извади сам заключенията от тази случка.

Coprights @ 2016, Blogger Template Designed By Templateism | Templatelib