Приказка за бъдещето

 Отново е Великден. Този път християнският и католическият съвпадат и затова християни и католици заедно си припомнят приказката за Божия син, който бил разпънат. Някои разказват друга приказка – за Ищар, богинята на плодородието

и че всъщност приказката за Исус е преправената приказка за Ищар. Тази статия няма за цел да доказва кое е вярно в случая. Това ще е една „приказна“статия, защото ще си говорим за приказките и какво всъщност влагаме в тях. Дори ще отидем по-далеч, ще се опитаме да разберем, кое създава нашата реалност и имаме ли власт над него. И така, ако сте готови да се потопим в една странна и може би с неочакван край приказка.

Съгласете, че нашата представа за света е изградена въз основа на приказки. Приказки, които слушаме от деца, през юношеството и докато станем възрастни. Какво правят майките за да приспят бебето – пеят му песни и му разказват приказки. Всеки народ си има народни приказки, които се разказват на децата – за феи, за чудовища, за 40 разбойника, за Пепеляшка, за дракони, за змейове и т.н. После детето отива в детска градина и там продължават да му разказват други приказки. Някои от тях за „страшните вируси“, които щъкат около нас и ни заразяват с болести. Тази приказка е много важна, защото без нея после никой няма да вярва, че Биг Фарма нон-стоп работи, за да го спасява, нали така? След това детето е връчено на друга институция – училище и там приказките са в зависимост от предмета, който се изучава. Някои гласят, че се намираме на въртящо се с бясна скорост кълбо, което е част от галактика наречена Млечен път.  А защо никой не ни разказва приказка, че всъщност живеем в симулация или това предстои тепърва? Да се върнем на приказките. Народните приказки, които майките, бабите, татковците и дядовците разказват на децата се различават и носят характерните черти на нацията, която ги е родила. Приказките в училищата (а и в университетите) си приличат, защото те се основават на „научни теории“ по които учените имат консенсус (а уж трябва да е точно обратното, в науката не може да има консенсус, но явно има друг фактор, който кара учените да се съгласят да приемат определени теории едва ли не като аксиоми). Хайде сега да помислим – има ли приказка в която всички вярват? Без значение на пол, раса, религия, националност? Приказка, която да е превзела така умовете на хората, че те дори да не могат да осъзнаят, че става въпрос за приказка и неистово ще я бранят, дори ще са готови да жертват живота си за нея. Нека чуем един цитат от съветника на Световния икономически форум, Ювал Харари. Ето какво казва той: "Свещенослужителите откриват този принцип преди хиляди години. Той е в основата на безброй религиозни ритуали и заповеди. Ако искате да накарате хората да вярват във въображаеми неща като богове и нации, накарайте ги да пожертват нещо, на което държат. Колкото по-скъпоценна е жертвата, толкова по-убедени са те в съществуването на нейния въображаем получател. Парадоксалното е, че колкото по-големи саможертви правим за една въображаема история, толкова по-упорито й вярваме, защото отчаяно искаме да открием смисъл в тези саможертви и в страданията, които сме причинили." 

Та да се върнем на нашата приказка (въображаема история). Коя е тя – тази в която вярват всички обитатели на планетата Земя? Парите. Приказката за парите. Приказката, че парите имат стойност, че те са движещата сила на нашия свят и без тях едва ли не нито светът ще съществува, нито цивилизацията, а бе, направо Земята ще се изпари. А, да като казах изпари, замислялили сте се, че Парите са ПаРа?

Ще се позова отново на Ювал Харари (който освен, че съветва Световният икономически форум е натоварен със задачата да ни обясни, че нашето бъдеще е трансхуманизъмът и друга опция няма). В подкаста - Yuval NoahHarari Thinks Life Is Meaningless and Amazing | People I (Mostly) Admire от 7,15 минута, той казва следното:
"Парите са основно - доверие. Те не са направени от материя, не са злато, не са хартия, те са просто идея в нашият ум и не просто всяка идея. Те са доверие. Доверие между хората. Това са парите. Това е шокиращо за хората, които са свикнали да мислят за парите като за зло. Също и за заклетите капиталисти, които много харесват парите. Също така е шокиращо да осъзнаем, че това е една напълно измислена история в нашето съзнание. Това не са законите на природата и следователно тази цялата идея, че можете да имате напълно свободна пазарна икономика....Не можете, защото най-основното нещо каквото са парите, се основава на доверието между хората. И ако няма някакви кодекси на парламенти, на правителства, на религиите които помагат за установяване на доверие между хората, няма да имате пазар. Ще имате пълен хаос. ….. Социалният договор или социалната конструкция са абстрактни и сложни идеи и отново трябва да го кажете ясно, това не е  някаква абстрактна социална конструкция, ТОВА Е ПРОСТО ЕДНА ИСТОРИЯ, КОЯТО НЯКОЙ НИ РАЗКАЗВА. И връщайки се към това, че трябва да имаме човек в центъра на историята, това не е вярно. Най-успешната история, РАЗКАЗВАНА НЯКОГА Е ИСТОРИЯТА ЗА ПАРИТЕ. Как работят  парите? Имате тези големи разказвачи на приказки - като председателят на Федералния резерв и всички финансови министри и те ни казват, че един долар е равен на един банан. Това не е вярно в никакъв обективен смисъл. Не можете да ядете долари, да можете да ги пиете, това е просто история, която някой ни е разказал. ….И работи, при условие, че достатъчно хора ВЯРВАТ В ТАЗИ ИСТОРИЯ. Това не е истинска история  за някакъв обективен биологически факт. (пропускам лъжата за вирусите) Ако един човек спре да вярва в долара, нищо не се случва, но ако милиони хора спрат да вярват в долара, той изчезва."

Шапки долу – Харари е изключителен манипулатор. Той така добре забърква истина с полу-лъжа и откровена лъжа, че няма как да не му изръкопляскаме. Така, ако някой си мисли, че парите са нещо материално, нещо, което има стойност – в дълбока грешка е. Те са ДОВЕРИЕ (между хората, но Харари много ловко ни подхлъзва, че ние нямаме право да имаме един на друг доверие, а на нас ни трябва „правителство, парламент“, които да въведат кодекс, закон по който да си имаме доверие. Бога ми последните хора на които ще гласувам доверие са тези в парламента) и продължава, че парите са ЕДНА ДОБРЕ РАЗКАЗАНА ПРИКАЗКА. И най-важното – приказка в която ВСИЧКИ НИЕ ВЯРВАМЕ. Така. Стигнахме до същността на идеята, а именно ВЯРАТА. Тоест, за да съществува цялата тази приказка, история за парите, разказвачите й имат нужда от какво? От НАШАТА ВЯРА! Спомняте ли си гениалният стих на Вапцаров за вярата?

"Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? –

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

 

Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо."

Какво ни казва Вапцаров? Ние сме нищо без нашата вяра. Тя е тази, която ни движи, тази, която ни кара да мечтаем, да търсим, да творим, да създаваме. Тя е енергията, която изгражда тази реалност. И какво точно са направили „гениалните разказвачи“ на приказки – отнели са ни инструмента с който творим реалността (вярата) и са ни накарали да го вложим в тяхната приказка. Не ми ли вярвате 😊 Как мислите, защо отделят толкова средства да творят лъжи, да ни заливат с пропаганда, да наемат мисирки, които да ни манипулират нон-стоп да вярваме в абсурди? Защото имат имат нужда от нашата вяра и за да я имат по-лесно трябва да ни вкарат в режим на постоянен страх. Ние трябва да се страхуваме постоянно от нещо – война, глад, бури, земетресения, болести, невъзможност утре да си платим сметки, да посрещнем нуждите на децата си. До какво води постоянното живеене в страх? Губим себе си, губим божествената си същност и се превръщаме в това, което смятаме, че трябва да бъдем, за да оцелеем. Това дълго пребиваване в страх ни променя, нашата истинска идентичност започва да ни се изплъзва и нашите ценности се заменят от рефлекси за оцеляване "бий се или бягай". Нали разбирате, че без нашата вяра и без нашето съдействие те не могат да осъществят плановете си за контрол върху нас? Досега приказката беше, че тези шарени хартишки (пари) имат стойност и те са доверието между нас, но скоро приказката ще бъде да вложим вярата си в биткоини или дигитална валута, която ще бъде проследима и програмируема от началото до края. Защо е необходимо това? Нали и без това с приказката за парите ни контролират достатъчно добре? Ограбват ни и ни карат да правим това, което те искат за да оцелеем. Защото приказката се разказва от психопати, а тяхната крайна цел е винаги само една – пълен контрол. Смешното е, че тези, които изграждат дигиталния затвор и политическите мъпети си въобразяват, че те ще бъдат пощадени, защото са добри „слуги“ и чинно изпълняват, това, което им е поръчано. Това в сценарий написан от психопати не съществува. Тях ще ги очаква същата съдба като нас, освен ако .....не решим да спрем да вярваме в тази приказка и да напишем нова в която да отнемем контрола на психопатите.

За да ви демонстрирам абсурността на приказката на психопатите, нека се възползвам от един друг цитат от разказа " Междузвездно такси ":  „Не разбирам - каза ми малкият веганец след като подробно му обяснявах що са това финанси и за какво служат парите. - Какво точно не разбра ? -попитах го раздразнено докато пусках очистителя за да разгоня две светещи медузи лепнали се за двигателя да смучат изгоряла плазма . -НЕ РАЗБРАХ ЗАЩО ТРЯБВА ДА СИ ПЛАЩАТЕ, ЧЕ ЖИВЕЕТЕ НА ВАШАТА СИ ПЛАНЕТА? ...Е начи вярвайте ми идеше ми да му думна една между трите зъркела , които ме гледаха така хем гадно хем състрадателно сякаш съм непоправим дебил . От дете мразя да ме съжаляват ....“

Хайде да ви попитам: „Ако утре приказката за парите изчезне от живота на тази планета ще правите ли същите неща, които правихте вчера или преди месец? Ще отидете ли на работа или ще имате други планове как да прекарате времето си?“ Можете ли да си представите приказка за свят без пари? Да вложите вярата си в тази приказка? Ето, Мартин Карбовски излезе с проект ЕВРОКАЛИПТО в който казва, че иска да живее в свят без войни. Той предлага да вложим вярата си в тази приказка. Това е хубава приказка, но тя не е лечение на болестта на тази планета. Тя е лечение на симптома. За да отстраним болестта, трябва да премахнем основния проблем, който я поражда, а именно – ние живите, божествени същества, влагаме нашата вяра в приказка разказана от психопати като творим реалността, която те искат за нас, а не реалността, която ние искаме за себе си! Всяка болест се лекува, но първо трябва да се назове нейният причинител. Вярата ни е дадена от Бога и тя е тази чрез която творим реалността си. Имаме избор и почти никакво време (инфраструктурата за дигиталния затвор скоро ще е готова) – или да продължим да живеем в приказката на психопатите или да сътворим нова, чрез вярата, че Бог живее в нас и ни е дал средство с което да изградим реалност в която да бъдем божествени същества. 

Къде ще вложите Вярата си от днес нататък?