Есе на писателят Георги Марков за деня на св. Климент Охридски, прочетено през 1972 г. по Дойче веле. Целият текст можете да прочетете тук.
Цялата история ни свидетелства, че дължи много повече на
личностите и особено на творческите личности, отколкото на ония, които са
прекарали живота си в сянката на безличието, че може би най-точната дефиниция
за робството не е голото потисничество, а обезличаването, отнемането на цветовете
на един народ или един свят и заменянето им с равната гълъбовосива боя на
нищото.
Преди години трябваше да обядвам с виден южноамерикански
комунист революционер, почетен гост на нашата страна. Запитах го за
впечатленията му от България. Човекът се усмихна горчиво и каза:
"Ако някъде съществува царство на посредствеността,
това е у вас! Никъде не съм срещал такова безличие."
Присъстващите бяхме не особено поласкани, но никой нема
куража да оспори казаното.
Доказателствата всеки може да намери сам, стига да иска.
Къде са ярките политически личности като Стефан Стамболов, къде са учени,
академици, професори, които ни оставиха дълбоко индивидуално творчество, и
богатите изявени личности на българи от различни професии и с различно
призвание? Не звучат ли днешните разкази за тях като легенди, които сивотата на
съвремието отдалечава с векове назад?
Защото не е лесно да приемеш присъствието на безлични
чиновници, на хора, които никога не са имали и нямат собствено лице, собствено
мнение, собствено поведение и чиито действия единствено се определят от
животинския инстинкт за самосъхранение.
Личностите се изграждат и налагат по силата на
най-справедливия закон – естествения подбор. А когато този подбор го няма,
когато е заменен с дълбоко посредствено ръководство на партиен механизъм, ние
получаваме картината на днешна България.
Но което е още по-тъжно, безличията никога не са могли да
понасят личностите и затова те станаха най-последователните проводници на
политиката за повсеместното и пълно обезличаване (бих казал обезглавяване) на
народа.
Ако има нещо, от което партийната доктрина за създаването на
щастливо стадо да се бои най-много – това са личностите.
Първо, защото личност значи "непринадлежност",
значи "свой път", значи отделяне от униформената редица, значи
"несъгласие", значи "противопоставяне", значи конфликт.
Второ, личността става обединителен център на хората, върху
които тя въздейства, следователно води до онова чудесно сцепление на духовни сили, което движи
прогреса
Трето, самото присъствие на личността е катализатор на
по-активно движение на мисълта и същевременно пример за мнозина. Кому можете да
подражавате днес в България? На ония, които менят мненията си и лицата си по
толкова пъти на ден, колкото пъти вятърът сменя посоката си?
Но нека погледнем нещата по-нататък.
Най-лесно се управляват безлични хора.
Те винаги са съгласни с всичко, което им се предложи, те
нямат мнение, те са точно стадото, което с еднаква леснота може да бъде
изведено на паша или закарано в кланицата. И затова най-важната задача на
комунистическата пропаганда е да поддържа с всички сили, с всички средства
постоянния процес на обезличаването. Натискът е силен, страхотен, понякога
убийствен, защото милиционерският щурм все пак трябва да преодолява вродения
инстинкт да бъдеш като себе си.
Животът на един народ без свое лице, без свой глас е едно
съществуващо нищо. И затова цялата ни вяра е в тази младеж, която идва, може би
по-реалистична от предишните поколения и затова по-дръзка. Тая младеж,
която може би ще знае как да опази себе си заради себе си.
И затова студентските скамейки не бива да бъдат само място
за получаване на полезни знания, но и място на оформяне и на действително
изграждане на ония толкова нужни личности,които ще продължат
прекъснатата традиция на духовното водачество на един народ. Студентите трябва да знаят, че личността не
се изгражда с конюнктурни песнички и раболепни реверанси, а с борба упорита,
жестока и непримирима. Борба, която оправдава човешкото ти съществуване на една
планета, предназначена за човеци.
"Тая истина, която
всички ние по един
или друг начин, в
по-малка или
по-голяма степен
отбягваме,
не признаваме,
разминаваме,
крием,
бием,
тъпчем,
иронизираме,
подиграваме,
обезчестяваме,
продаваме,
предаваме,
убиваме,
зариваме,
погребваме.
Защото основният
конфликт на нашето
време, основният
конфликт на всички
времена е бил
конфликтът за
признаването на
истината".
1973 г.
Георги Марков
0
