Как семантичната измама ни отне демокрацията

 

Знаете ли кои са най-опасните думи, които могат да бъдат изречени в английския език, но според мен това е валидно и за всеки друг език? „Здравейте, аз съм от правителството и съм тук, за да помогна.“ За да не ме обвините, че съм конспиративен теоретик веднага ще кажа и на кого принадлежат : РоналдРейгън 

Аз не зная какво е имал предвид Р. Рейгън, когато е изрекъл това, но зная, че ние сме жертва на една семантична измама, която от много време обърква хората и им пречи да видят истинското лице на реалността. Благодарение на ПЛАНдемията „Кромид-19“ много маски паднаха, затова нека свалим още една. Демокрация няма. Ние живеем в представителна олигархия и сме системно заблуждавани, че това е демокрация (още една статия по тази тема). Това е семантична измама. Какво гласи определението за семантика : „Семантиката (на старогръцки: σημαντικός [semantikós] – значим, σημαίνω [semaino] – да означавам, посочвам, σήμα [sema] – знак) изучава значението, обикновено в езика. В този смисъл под семантика обикновено се разбира лингивистична семантика (за разлика от компютърната семантика например), тоест науката, изучаваща значението на думите, фразите и други лингвистични обекти.“

Представете си следната ситуация: вие сте болен, а аз съм лекар. Вие идвате при мен с надежда аз да ви поставя правилна диагноза и да потърсим лек за вашата болест. Да, но аз не искам да ви излекувам. Искам да ви държа болни. Не само това. Искам да съм сигурна, че никога няма да намерите лек за болестта си и винаги ще сте болни. Какво би било най-удачно да направя? Много просто: ще назова с името на лекарството вашата болест. Ако сте болен от Х и лекарството е У, аз ще ви кажа, че сте болен от У и ще започнем да търсим заедно лекарство. Кое е последното, което бихме потърсили като лекарство? Точно така У, защото ние знаем, че това всъщност е болестта. Хайде да видим какво гласи определението за олигархия. Социалните науки използват следната дефиниция: „Система в която участието на масите е ограничено до гласуването за един или друг представител на елита в периодични избори. Между изборите се очаква масите да мълчат, да спазват нормалния си начин на живот, докато елитът решава и управлява света. Масите могат да гласуват отново след четири години.“ Звучи ли ви познато? Това не е ли системата, която упорито ни представят за „демокрация“? Олигархията е система на управляващият елит и една по-мека форма на военна диктатура. При олигархията социално-икономическата система не се променя и не се демократизира. Липсва справедливо разпределение на богатството и социалните ресурси. Ако трябва да обобщим : олигархията е микс от социално-икономическа диктатура и свободни избори!

Ако хората действително участваха във властта те щяха да защитят собствените си интереси, а не тези на корпорациите. Това е и реалната причина хората да бъдат държани далеч от властта. За да може да съществува тази система е необходимо още едно условие: елита да има контрола върху медиите. Така масите се превръщат в обект на медийната пропаганда, а тяхната роля е да внушат на този обект, че той няма никаква сила и възможност да промени нещата и че на практика е безсмислено да го прави. Огледайте се. Колко хора около вас вярват, че имат силата да променят нещо в обществения живот? Колко разбират, че живеем в представителна олигархия, а не в демокрация? Колко знаят значението на словосъчетанието „семантична измама“?

Първата стъпка да се разруши тази система, която не работи в интерес на хората е да се осъзнае нейната истинска същност и да се обясни на хората, че са били измамени. Това е причината към днешна дата мнозина да вярват, че драконовите мерки, които правителствата налагат в условията на ПЛАНдемия имат за цел да ги защитят и да спасят техния  и на техните близки живот. Правителствата нямат такава цел. Те обслужват интересите на елитите и са избрани точно с тази цел. След като знаем истинското лице на системата в която живеем ще бъде много по-лесно да я променим. Имаме нужда от система, която на първо място защитава интересите на хората. Обикновените хора, гражданите, които са основата на държавата.

Позволете ми да завърша с още един цитат от Роналд Рейгън:

„Не трябва да очакваме, че правителството ще реши нашите проблеми. Нашият проблем е правителството.“

Ако информацията в тази статия ви се струва полезна- споделете я с повече хора или пък им разкажете написаното в нея.

The greatest trick the Devil ever pulled was convincing the world he didn't exist.

Read More

0

Как променяте България?

Преди няколко дни излезе публикация в блога на една PR-ка, в която се казваше, че, видите ли, българите, които са останали в България,  я изграждат, а тези, които са емигрирали, са слаби и мрънкащи същества, които не правят нищо по въпроса.  Аз не чета блоговете на платени PR-и, но видях тази публикация, защото беше споделена от мои познати, живеещи в България.

Аз съм емигрантка. Може би ти, който четеш тази статия, също си български емигрант. Май станахме повече от тези, които останаха в България? Не се разпознах в това описание. Вероятно повечето емигранти няма да се разпознаят. Мога да кажа абсолютно безплатно това, което е казала платената PR-ка, но с обратен знак и съм сигурна, че ще ме подкрепят много хора. Да опитаме, а?

Да тръгнеш от родината си и да оставиш близки, приятели, средата, в която си израсъл, означава, че си силна личност. Иска се смелост и кураж да захвърлиш удобството на познатото и да приемеш предизвикателството да се реализираш на ново място. В Европа не търпят мрънкащи и хленчещи. Там или се адаптираш бързо, ставаш дисциплиниран и изпълнителен, или си купуваш обратен билет и отиваш да мрънкаш на приятелите в България.

Как ви се струва тази гледна точка? Възможна или невъзможна?

Дали PR-ката е попадала на репортажа на Георги Марков, в който той пита партийната актриса, дали щом като Раковски, Ботев и Каравелов, Захари Стоянов и Константин Величков, Пенчо Славейков не са живели в България, значи не са българи и не са направили нищо за промяната в нея?

Да си призная, когато прочетох поста ми стана мъчно. Не по повод на написаното – та в него няма нищо вярно, а за хората, които го споделят. Вярно ли нямате нито един ваш познат, близък, приятел, който е имигрирал? Запитахте ли се как ще се почувства, като го прочете? Станахте ли „горди“ българи от факта, че го споделихте? Хайде сега на въпроса, поставен в поста. Как я изграждате тази България? Като ходите дресирано и организирано на концерта, организиран от медийната чалга звезда? Да, един от проблемите на обществото е, че простаците са винаги шумни, първосигнални и добре организирани. Как си представяте една простащина да събори друга простащина? Това ли е търсената промяна?

Защо вместо да ходите на този концерт не направихте дискусия с ваши приятели за прословутия РЕФЕРендУМ? Защо не обсъдихте въпросите в него и какви ще са последиците, ако се отговори така, както ви облъчва учиндолската звезда? Защо забравихте миналото на тази звезда и нейните близки взаимоотношения с най-известните мафиоти на България, включително и с Бойко Борисов? Къса памет, фалшива гинкобилоба или така е по-лесно - да не мислим?

Да ви кажа как аз променям България, нищо, че съм емигрантка и съм „дезертирала“ според вас. Провеждам информационна кампания за РЕФЕРендУМА, защото най-важното при един референдум е хората да бъдат информирани. Да са наясно с последствията, а не после да кажат: „Ама, на мен никой не ми каза, че така ще стане”. Затова слагам под ваши постове, които възхваляват проявите на учиндолската звезда, видеа, които информират за това, какво следва при „да“ като отговор и какво следва при „не“.  Промяната става, когато дадеш знания на хората, за да могат те да преценят кое е добре и кое не е добре за тях. Промяната не се прави, когато публикуваш хвалебствени слова за чалга звезда, която се опитва да те убеди, че промяната на избирателната система означава промяна на политическата. Не, не означава! Хората са объркани, но и въпросите за референдума са манипулативни и объркващи, т.е. популистки. Те разчитат именно на объркването и политическото невежество на мнозинството от българските граждани.

Целта на този референдум е лъжлива. Отговорите на него са: НЕ, НЕ, ДА!  Защо това е така, можете да видите във видеото или тук.

Така.Какво излезе дотук? Без да съм в България аз правя промяна за нея. А тези в България се опитват да запазят статуквото,  че дори и да го циментират с този референдум. Е, вие на това ли казвате промяна? Забележки от сорта: „Не слагай информационни материали за РЕФЕРеднУМА под статиите, възхваляващи чалга звездата“ – това ли е промяната за вас?

Стана ми мъчно и за друго: този пост направи опит да ни разедини отново. Пак ни вкара в безсмислени спорове кой е по-по-най. Той не ни обедини и вероятно това е била една от неговите цели.  Този пост обаче не направи друго: не ме накара да се почувствам по-малко ценна като човек, защото съм емигрирала, не ме накара да обичам по-малко България или да се интересувам по-малко от ставащото в нея. Когато носиш любовта към родината в сърцето си, няма значение колко си далеч от нея, защото сърцето ти е винаги с теб. На мен, на тези емигранти като мен ни е много по-трудно, защото се сблъскваме с чужд език, чужди порядки, манталитет и трябва постоянно да се променяме. Правим го, за да оцелеем, но едно нещо запазваме постоянно – тази любов и нишка, която ни свързва с България. Следим събитията, вълнуваме се, търсим промяната, защото голяма част от нас са готови да се върнат, ако тя се случи. Кой не иска да живее в собствената си държава и да се развива там и да работи за просперитета на България? Тази промяна, която искаме ние - емигрантите и хората в България - може да стане факт, само когато гражданите започнат да участват активно в политическия живот на страната, а политиците да минат в ролята на изпълнители.

Защо въведоха задължителното гласуване? Защото липсата на общ идеал кара хората да не участват в изборите. Какво значение има, ако нищо не зависи от мен? Така разсъждават повечето хора. Ако от вас зависят решенията, които касаят сигурността на България, нейната независимост, доходите на гражданите, ще отидете ли да гласувате? Вероятно да.  Е, да, но това е утопия. Всъщност не е. Нарича се директна демокрация. Обратното на това, което имаме в момента – представителна. Директната демокрация успешно функционира в Швейцария.

„Ама ние не сме швейцарци.“

„Не сме. Кое ни спира да станем като тях? Ограниченията, които сами си поставяме в собствения ум. Нищо друго.“

„Е, ама ние нямаме тяхното гражданско съзнание.“

„Да. Но можем да го изградим.  Можем да започнем с въпроси: Наистина ли искам да търпя да ме управляват простаци? Как мога да променя това? На колко човека мога да разкажа за предимствата на директната демокрация?“

Кой е основният ни проблем в момента? Съществуването на непрозрачен мафиотски модел на управление, а останалото е фасада за отвличане на вниманието. Коя е причината за този проблем? Манталитетът на голяма част от хората. Те не искат да има осъдени за кражби. Те искат да заемат тяхното място и да крадат те. Затова, когато започна да публикувам вицове за герп (нарочно с малка буква и с грешка), симпатизантите им побесняват и започват с пяна на уста да сипят обиди по мой адрес. Оттам трябва да се тръгне. Да се каже ясно и високо на простака, че е простак и какви вреди нанася на себе си и околните с поведението си. Ще кажете, ама то с простаци не се спори, щото… Да, това е го е написал Марк Твен, но той не е живял по нашите географски ширини.  По-валидно е казаното от тънкия познавач на българската душевност Радой Ралин:

„Без ден да протакаш, дори да кърви

война на простака до смърт обяви”

Управлението на тази партия е знаково по много причини, но едно от най-страшните неща, които направиха те е, че напълно обезсмислиха образованието. Примери?  Ами дори фактът, че се спори дали дипломата на техния кандидат е истинска или фалшива е повече от красноречив.

И като стана дума за президентските избори, нека поговорим за това. Кандидатите от партиите на статуквото си купиха телевизионно време, билбордове, цели автобуси с техния лик и т.н. Независимите кандидати бяха ударно бойкотирани и игнорирани от „честните и почтени“ джурналисти и така мнозина не успяха дори да чуят техните позиции и какво предлагат.

За щастие, живеем в дигиталната епоха и който се интересува винаги може да намери Фейсбук страницата на определен кандидат или да чуе какво предлага той.  Аз направих моя избор. Направих избора си от позицията на свободен и независим човек. Аз не съм роб и робското мислене не ми е присъщо. Не търся лидер, някой да ме управлява, да ми казва какво да правя. Търся този, който иска да ме чуе. Да чуе мен и стотиците хиляди като мен и да приведе в изпълнение това, което ние искаме.

Вчера излезе страхотната статия на Веселина Седларска, в която тя поставя точно този проблем – гражданите, хората трябва да бъдат чути! Стига сте ни управлявали като биомаса. Ние ви избираме, за да се вслушате в нашия глас. Да ви кажа ли? Освен един кандидат никой не ми предложи това – да ме чуе, да ме пита, да ми иска мнението. Всички вкупом ми обясниха как ще ме управляват. Един ми предложи да се допита до мен и до хиляди като мен – чрез референдум. Не като този, който предстои на 6.11.2016, защото той е изкуствено създаден и манипулиран и гони цели, които не са в интерес на гражданите.

На 6.11.2016 ще има преброяване. Ще се преброят свободните хора и робите. Робите ще гласуват за пастир, за „лидер“, за „водач“ и т.н.

Свободните хора ще гласуват да си върнат правото на значимост, правото да участват активно в политиката, правото да сменят статуквото. Те ще изберат кандидат-президентската двойка Попов-Неделчев с бюлетина № 16, защото само тя предложи да се допита до тях по важните въпроси за тях и територията, на която живеят.

Read More

1