На 28.08.1963г. по време на марша за работа и свобода във Вашингтон, един млад активист на име Мартин Лутън Кинг произнася реч, която променя историята. Името на неговата реч е "I Have a Dream" - Имам мечта. И аз като него имам мечта, вероятно вие също и защо не помечтаем заедно?
През 2019г. Frontline излъчи документалния филм: In the Age of AI (в ерата на изкуствения интелект). В него китайският бизнесмен-предприемач Kai Fu Lee казва следното : повече от 50% от професиите в следващите 15 години ще се изпълняват от изкуствен интелект. Възможно е процентът да стане по-голям и практически никой не е застрахован, че утре няма да се окаже без работа и съответно без доходи. Паралелно с това имаме намерението на един от най-богатите хора на тази планета Б. Гейтс да намали броя на населението, защото това води до "намаляване стандарта на живот". В този контекст не е трудно да се свържат точките и да се получи следното уравнение - в съществуващата в момента капиталистическа система AI ще измести хората във всички области на труда и те практически ще се превърнат в излишни същества, които пречат на шепата билионери да водят живот с висок стандарт. Мисля, че не е трудно да се досетим какво са ни подготвили при този този сценарий билионерите-психопати?
Капитализмът успя да превърне гражданите в консуматори и потребители. Той изпразни човека от съдържание и смисъл и му предложи да запълни тази празнота с вещи. Мотото на тази капиталистическата философия е "Начинът да бъдеш щастлив е да купуваш." Капитализмът е култ към мъртвите вещи и затова хората се превърнаха в изпразнени от човешко съдържание зомбита, които изпитват мимолетно удоволствие при покупката на нещо ново. Не ви ли се струва, че има нещо ужасно сбъркано в система, която ни превръща от духовни същества в консуматори, които разрушават собствената си планета?
Как можем да променим това? Подозирам, че след като AI ни изместят и започнат да произвеждат това, което в момента правят служители в различни области, на някой психопат ще му хрумне да превърне AI в консуматори, които да потребяват това, което се произвежда. Това все още не се е случило. Имаме някакви 15 или по-малко години, за да се опитаме да променим системата и да създадем нова в която хората действително могат да се развиват като духовни същества. В момента ние сме консуматорите, тези благодарение на които корпорациите генерират печалбите си. Когато една корпорация уволни или съкрати служител или цял отдел, акционерите не се разстройват особено много от това, че нечий живот е сринат и разрушен. Когато, обаче печалбите на корпорацията спаднат това е сериозна причина същите акционери да се притеснят.
Миналата седмица се появи новината, че ВВС е загубила над 40 милиона паунда, защото 237 000 домакинства са спрели да й плащат лицензионна такса.
В Италия също стартира кампания - спирам да гледам телевизия два дни в седмицата. Всъщност не ни струва нищо да не гледаме телевизия. Аз го правя от години и мисля, че това е най-доброто лекарство за укрепване на имунната система. Във време в което медиите ежедневно атакуват нормалните хора с откровено фалшиви новини в който изобилстват семантичните измами и целта им е да ги уплашат до смърт е повече от наложително хората да упражнят правото си на контрол и да кажат: "Аз бях до тук! От утре телевизия само в събота и то за час!" Уверявам ви, че човек може да се информира отлично, ако използва алтернативни източни на новини, а не платените корпоративни медии. Те нямат за цел да информират обективно зрителите и никога не са имали това за цел.
"Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мнения на масите е важен елемент в демократичното общество. Тези, които манипулират този невидим механизъм на обществото, представляват невидимо правителство, което е истинската управляваща сила на страната ни. Управляваме се, умът ни се формира, вкусовете ни се формират, идеите ни се предлагат, до голяма степен от мъже, за които никога не сме чували. " Шарил Аткиссон - бивш разследващ репортер на CBS NEWS.
Роланд Буркарт е австрийски учен по комуникации и професор в Института за медийни и комуникационни изследвания във Виенския университет. Ето какво пише той:
1. Ние имаме работа с „изкривена” медийна
действителност, която отговаря на обективната реалност в най-добрия случай само
в основни линии.
2. Медиите наистина не могат да изобразяват
действителността; те трябва да бъдат разбирани като „апарати за пресъздаване на
света”, с които журналистите конструират действителността.
3. Тези конструкции на действителността не
стават случайно, а според правила: те отговарят на т.нар. „новинарски фактори”.
4. Новинарските фактори следва да се
разбират не толкова като обективни качества на действителността, а по-скоро
като интерпретация от страна на журналистите.
5. Тези интерпретации стават не случайно, а
целенасочено: новините по правило са средство към целта.
6. Целта често се определя не от самите
журналисти, а от извънмедийни институции, които по правило инструментализират
съобщаването на новините за свои цели. Именно поради тези си характеристики
медиите са най-доброто средство за контрол над общественото съзнание в
съвременния свят.
Ако не искате някой друг да контролира мислите ви, дайте си почивка от гледане на телевизия и четене на вестници. Колко време - това вие ще решите. На нас това няма да ни струва нищо, но за медийните корпорации може да е съкрушително.
Представете си, че хората масово решат да организират : ден в който не гледат никаква телевизия, ден в който не правят поръчки от Amazon ( в цял свят), ден в който не влизат във фейсбук, ден в който не ползват Twitter, Google, YouTube.
Ако получим знания от алтернативни източници тези нови знания ще променят картината, която имаме за света и гледната ни точка. Точно от това се страхуват най-много тези, които в момента ръководят активното мероприятие "Кромид-19" и затова са принудени да повтарят многократното лъжите в които искат да вярваме.
Дори си мечтая за ИТ компания, която да направи многоезичен уеб сайт и там просто да сложи информация в кой ден или два, няма да се ползват в глобален мащаб услугите на дадена корпорация. Докато принудена от загуби тя не започне да преосмисля политиките си и поведението си. На нас няма да ни струва нищо. На корпорациите може да струва всичко, нали?
"Ако никой не опита нищо, никога нищо няма да се промени." - Елена Феранте
Няма коментари:
Публикуване на коментар