Баналното зло

Днес сме свидетели точно на това безсъзнателно зло, което Хана Аренд описва в своите трудове. 

Ето какво пише тя след като е била в Йерусалим за да отрази процеса срещу Адолф Айхман.

“…със сигурност не бе “враг на човешкия род/ не бе също и олицетворение на “обикновеното зло”,  бездушен и безличен робот, какъвто искаха да го изкарат след процеса му. Бе много способен бюрократ, изключително компетентен в своята област, с широк размах и изключително чувство за лична инициатива,  но единствено в рамките на точно определени задачи: на отговорно място, където би трябвало да взема решения, би бил загубен; но като среден кадър би представлявал гордост за което и да е европейско предприятие. 

Никога не съм забелязал да изпитва някаква особена омраза към евреите: просто бе изградил кариерата си върху това, те се бяха превърнали не само в негова специалност, но в известен смисъл в негова фирма и по-късно, когато пожелаха да му я отнемат, той ревностно я защитаваше, което е разбираемо.” превод Георги Ангелов

Точно както днес бюрократите, които издават абсурдни заповеди не мразят хората - те просто изпълняват своите задачи, полицаите, които арестуват хора, защото са без маски - те не мразят хората, те защитават правото си да работят това, за което са назначени. Точно това банално, неперсонифицирано зло е много по-опасно и много по-страшно от всичко друго! Неговите нива драстично се вдигат в извънредни моменти, като този в който живеем. 

„Радикалното зло, каквото го описва Кант, е персонифицирано, лично, има извършител, има насоченост и има мотивация, която по един или друг начин е продукт на определена форма на съзнание.  Баналното зло е безсъзнателно зло.

Огромната машина, съградена от винтове и немислещи частици, има в своята пазва хора, които следват заповеди, изпълняват инструкции, вградени с същински оруеловски кошер.

Така във века, който се намира на стотици години далеч от времето на ордите на Чингис  хан и Атила, липсата на мисъл причинява повече опустошение отколкото всички инстинкти да се прави взети заедно. Изразът „административни кланета“ замества кланената на  императори и бойни вождове от миналото.“