Eйбрахам Маслоу и самоактуализиращите се хора

Ейбрахам Маслоу е в основата на концепцията на хуманистичната психология, която гласи, че всеки иска да посрещне пълния си потенциал. Повечето са срещали неговото име във връзка с популярната му теория за мотивацията и йерархията на потребностите, но едва ли знаят, че той е създадел и на теорията за себеактуализацията. Да си припомним накратко какво стои в йерархията на потребностите.
В основата на мотивацията са потребностите. В основата си те са организирани в йерархична система - графично представяна като пирамида, състояща се от пет пласта. Базови (основата на пирамидата) са физиологичните потребности - потребност от храна, вода, кислород, сън, физическа активност, сензорна стимулация и пр. Вторият слой включва потребностите от безопасност и защита - потребност от организация, стабилност, ред, сигурност. На трета позиция - видимо по-малка от предходните - е потребността от принадлежност и любов - тук се отнасят потребностите, свързани с необходимост от общуване, привързаност и любов, принадлежност към общност и пр. Под върха на пирамидата се разполага пластът на потребността от самоуважение - да уважаваш себе си и да бъдеш уважаван от другите. И най-горе, връхчето на пирамидата, се заема от потребността от себеактуализация - потребност да развиваш в пълна степен и да реализираш своите способности, да постигаш максимума, на който си способен - именно нея ще разгледам по-долу.
Основен принцип в схемата на Маслоу е потребностите на предходните по-ниски равнища да бъдат задоволени, за да се появи мотивация за задоволяване потребност от по-горно равнище. Маслоу допуска изключения от този принцип - при творчески надарени хора, при силно мотивирани за развитие и пр. Йерархичната система от потребности е обща за всички, но при всеки човек тя може да се проявава по индивидуален начин.
Маслоу провежда емпирично изследване, за да установи основните характеристики на себеактуализиращите се хора. Работното определение на себеактуализацията, от което тръгва авторът, е центрирано върху следното: Себеактуализация означава пълно оползотворяване и използване на дарби, способности, потенциал; израстване до пълния ръст, на който са способни хората.
Преценени спрямо пирамидата на потребностите, себеактуализиращите се са задоволили и без усилия възпроизвеждат задоволяване на потребностите си от първите четири равнища. Те се чувстват сигурни и спокойни, обичани и обичащи, уважавани и уважаващи другите, с изградена ценностна система. Авторът се пита дали това е достатъчно за себеактуализация, или е само предпоставка за нея.
Най-характерните черти на себеактуализиращите се хора - така, както ги разглежда Маслоу, са следните:

1. Те сякаш по-малко се страхуват от онова, което ще кажат, ще изкажат и на което
ще се приесмеят другите

2. Себеактуализиращите се хора не се плашат от непознатото, тайнственото, озадачаващото и често са направо привлечени от него или с други думи, те го подбират селективно, за да гадаят, за да разсъждават и да бъдат погълнати от него.

3. Себеактуализиращите се не изпитват никакви сериозни липси, които да компенсират.

4. За обичта на себеактуализиращите се хора далеч не е характерно те да се опитват,
да се стремят да обичат, както е присъщо за средния човек.

5. Себеактуализирищите се хора се наслаждават на секса с цяло сърце, далеч отвъд възможностите на средния човек, макар в същото време той да не играе някаква централна роля във философията им за живота.

6. Те не смятат за смешно онова, на което се смее обикновеният човек. Например, ако хуморът е враждебен (да се присмиваш на нечия малоценност), или пък е бунт срещу авторитета (не-смешните, едипови или цинични шеги), те не се смеят.

7. Те са някак си по-склонни да оценяват делата такива, каквито са и абсолютно. Те могат да се радват на самото пътуване до някъде, както и на самото пристигане. Понякога са способни да превърнат най-тривиалната и рутинна дейност и същностно забавна игра, танц или развлечение.

8. Кръгът от приятелите им е твърде тесен. Онези, които те обичат силно, са малко на брой.

9. Себеактуализиращите се имат по-дълбоки и цялостни междуличности отношения в сравнение с  всички други зрели хора. Те са сопособни на по-голямо сливане, повече любов, на по-идеална идентификация, на по-голямо заличаване на границите на егото, отколкото останалите смятат това  за възможно.

10. За тях е възможно да се учат от всеки, който има на какво да ги научи, каквито и други характеристики да има този друг човек.

11. Те отдават честно дължимото уважение на добрия дърводелец и поради това на всеки, който е майстор на своите инструменти или занаят.

12. Себеактуализиращите се хора имат чудната способност да оценяват отново и отново, свежо и  наивно, благата на живота, изпълнени с благовение, удоволствие, почуда и дори екстаз,  колкото и досадни да са станали тези преживявания на други.

13. Те могат да бъдат самотни, без това да им навреди или да им причини дискомфорт.

14. Те са проблем-центрирани, а не его-центрирани.

15. Себеактуализиращите се могат да бъдат определени като относително спонтанни в
поведението си и далеч по-спонтанни във вътрешния си живот, мисли, импулси и т.н.

16. Жаргонът, хитруването, лицемерието, преструвките, гримасите, разиграването на роли,опитите да правиш впечатление по обикновените начини - всички тези неща, отсъстват при  тях в много голяма степен.

17.Те могат да приемат стоически собствената си природа, с всичките й недостатъци, с всичките й несъответствия с идеалния образ без да изпитват особена загриженост.

18. Творчеството е тяхна характерна черта.