Аз съм завършила паралелка с разширено изучаване на биология. Не си спомням в кой точно от тези часове ни разказваха как преди милиони години австралопитека започнал да ходи изправен, само на два крака и това дало тласък на развитието на Homo Sapiens. Вероятно и вие без да сте учили в такава паралелка знаете същите неща. Дали наистина ходим изправени и как дребните детайли на средата много подмолно и неотстъпчиво променят мисленето и поведението ни?
Дълги години бях убедена, че ходя изправена. Наложи ми се да преосмисля това. Имам страст към обувките. Много преди да се появи Кари Брадшоу и филмът „Сексът и града” аз бях запалена колекционерка на обувки. Купувах на принципа : „Я, колко готини обувки! Чакай да пробвам дали ми стават?”. Не разполагах с много пари, но винаги бях готова да се лиша от някакви дребни глезотийки и удоволствия в името на нов чифт обувки. В един момент бройката нарасна, нямаше място в квартирата и затова започнах да ги нося в дома на моите родители. Един ден баща ми се обади и ме попита: „Дъще, имаш ли представа колко чифта твои обувки има у нас?”Аз си признах: „Не.”Цифрата, която чух, изненада дори мен: „72 са до момента. До колко смяташ да стигнат?”. Нямах отговор на този въпрос, но когато в трети курс нашата преподавателка по естетика ни даде един страхотен пример за идеята за красотата, нещата се промениха малко. Не,че спрях да купувам обувки. Просто започнах да го правя по нови критерии. „Дали, ако една обувка е красива, но ви прави мазоли, мехури и ви кара да скърцате със зъби е наистина хубава? Не. Идеята на обувката е да бъде удобна за носене, да ви създава наслада, когато ходите. Една обувка е красива,когато най-точно въплъщава тази идея.” А, така! Значи, ето какво ми е убягвало през цялото време – удобството на обувката. Ето защо освен обувки си купувах и тонове с лепенки и постоянно имах мехурчета тук и там от неудобни обувки. Този незначителен детайл – обувката хем да е красива, хем да е удобна внесе известна промяна в ценовото изражение на обувките,които започнах да си купувам. Оказа се,че красивата и удобна обувка се прави от дизайнери,които добре си знаят цена и като се добави надценката на българския търговец, можете да си представите крайния резултат. В момента в който си сложите скъпа обувка на краката, започва да ви пука и къде ще я разхождате. Тези,които живеят в София са наясно,че за да ходиш на обувки с висок ток и да си държиш главата изправена едновременно е нещо почти невъзможно. Софийските тротоари са пълни с дупки, пукнатини, неравности и като нищо я ще си счупите крак, я ще си изкълчите глезен или пък ще си загубите капачката на токчето, а защо не и самото токче! Волно или неволно започваш да ходиш със забит в земята нос, да следиш за следващата тротоарна опасност и по този начин да се добираш до мястото към което си тръгнал. Това не е приятен начин за ходене, но за момента само той е възможен, ако държите да бъдете с елегантни обувки и искате те да оцелеят след първото ви излизане. В случай,че дълго време практикувате този начин на ходене, той ще се превърне неусетно в навик и може би дори няма да ви прави впечатление,че вървите с наведена глава през повечето време. Ще го приемате за нещо нормално, докато не ви се случи да попаднете за дълго време в държава,където тротоарите са изрядни, няма дупки и неравности по тях и човек дори да си затвори очите, пак ще му бъде трудно да се препъне. Да, била съм в много европейски градове като турист, но когато си само турист за седмица или две, това не ти прави такова голямо впечатление. Когато дойдох да живея в Германия и открих,че мога да ходя без да гледам в земята се почувствах някак си странно. Бях забравила онова усещане, което ти дава изправената фигура, сигурността, че всичко под краката ти е наред, възможността да гледаш покривите на къщите, облаците, очите на хората с които се разминаваш. В усилията си да открия красивата и удобна обувка, след много чифтове и смяна на различни марки, най-после бях намерила моята – Cesare Paciotti. Paciotti успяват по невероятен начин да съчетаят удобството и дизайна на обувката, така, че тя е истинска радост за окото. Цената разбира се е подобаваща, но пък си заслужава на 100%. Моя милост реши,че след като германците имат такива тротоари вероятно предлагат и невероятни обувки,защото какво друго да обуеш по тези тротоари, освен едни страхотни чепици и да тръгнеш с изправена глава. Може би знаете,че една от най-разпространените марки в Германия е Deichmann. Има ги навсякъде и първият път, когато посетих техен магазин, направо ми идеше да избягам с викове. Никога не бях виждала на едно място толкова грозни обувки. Немците обаче им се радваха, мереха ги и дори си купуваха от тях. В интерес на истината тук е трудно да се види жена с елегантна обувка на краката. В повечето случаи това,което местните дами носят е подобие на галош с ток,който има претенциите да бъде елегантен. Хората тук обаче имат едно огромно предимство – те ходят изправени,защото техните тротоари са в безупречен вид. Тези от вас,които са чели „Повратната точка” на Майкъл Гладуел, може би си спомнят за интересната случка с новоизбраният кмет на Ню Йорк. Неговата задача през 90те години била да намали високото ниво на престъпност в града и първото нещо с което той се захванал, когато встъпил във власт било да изчисти Ню Йоркското метро от графитите. Всички се изумили от това решение и предрекли пълен неуспех по отношение на нивото на престъпността. След една година,обаче нивото на престъпността било с 50% по-ниско. Новоизбраният кмет знаел една простичка истина – среда е фактор, който формира нашето поведение в степен много по-голяма отколкото ние си даваме сметка за това. Той бил наясно,че ако се намирате в среда, която ви дава сигнали,че можете да извършите престъпление и няма да понесете наказание за това, дори да не сте личност с престъпни наклонности , за вас ще бъде много по-лесно да преминете границата на доброто поведение. Графитите в метрото били точно такъв сигнал за безнаказаност. Аз си мисля за софийските улици и затова,че когато дълго време хората ходят с наведени глави и приведени, техните мисли и тяхното поведение също става на хора, които се опитват да се снишават, да не си търсят правата, да се оставят някой друг да ги унижава и да не им позволява да ходят изправени. Ходейки наведен дълго време, човек някак неусетно губи усещането за собствената си стойност, за собствената си значимост и тогава няма никакво значение дали ще обуе Deichmann или Cesare Paciotti. В една цивилизована държава сигналите на средата те карат да се държиш по определен начин и точно те ти показват истинското отношение на управляващите към народа. България ще се нареди в редиците на европейските държави, когато по софийските улици може да се ходи на ток, с вдигната глава и без страх,че обувката ти ще остане заклещена в поредната дупка на тротоара.
Няма коментари:
Публикуване на коментар